Лекции по Физика I

Целият курс по физика, събран в четири листа. Материалът е ръкописен справочник с формули, подреден в осем раздела по две колони на страница, и е направен така, че нужната зависимост да се намери за секунди. Подредбата следва логиката на учебния курс. Първият раздел е механиката – модули на векторите на положението, скоростта и ускорението, дефиниции чрез производни, тангенциално и нормално ускорение, законите за равноускорително движение, средно преместване и средна скорост. Динамиката продължава с основното уравнение, модула на резултантната сила, импулса, връзката между силата и производната на импулса и закона за запазване на импулса за затворена система. Разделът за енергията и работата обхваща работата при постоянна и при променлива сила, мощността, кинетичната и потенциалната енергия, връзката между сила и градиент на потенциалната енергия, закона за запазване на енергията за отворена и за затворена система, работата на силата на тежестта и математическата формулировка за консервативна сила. Отделен раздел е посветен на въртеливото движение: ъглова скорост и ъглово ускорение, тангенциално и нормално ускорение, период, честота и брой обороти, кинетична енергия при въртене, инерчни моменти на цилиндър, пръстен и сфера, теоремата на Щайнер, момент на сила и на импулс и законът за запазване на момента на импулса. Електростатиката включва закона на Кулон, линейната, повърхностната и обемната плътност на заряда, теоремата на Гаус, интензитета на полето и принципа на суперпозицията, потока, потенциала и работата в електростатично поле, както и полето на точков заряд, на равномерно заредена равнина и на сферична повърхност. Разделът за електричеството обхваща тока и плътността му, електродвижещото напрежение, закона на Ом за участък и за цяла верига, съпротивлението, последователното и паралелното свързване, температурната зависимост и мощността на тока. Магнетизмът съдържа магнитния момент, магнитната индукция и интензитета, закона на Био–Савар–Лаплас с приложенията му, закона на Ампер, силата на Лоренц, магнитния поток, закона на Фарадей, индуктивността и енергията на магнитното поле. Последният раздел е за трептенията и вълните: хармонично трептене с уравненията за отклонение, скорост и ускорение, период и кръгова честота, пълна енергия, уравнение на плоска вълна, дължина и вълново число, фазова скорост, енергия на фотона и интерференчният опит на Юнг. Записът е сбит, с оградени основни формули и с кратки означения какво представлява всяка величина. За преподавателя това е удобен ориентир какъв набор от зависимости се очаква да бъде усвоен и готова основа за съставяне на задачи. За студента и ученика предимството е практическо: вместо да прелиства учебник, разполага с всички работни формули на четири страници – за преговор преди изпит, за бърза справка при решаване на задачи и за проверка дали нещо не е пропуснато.

1. Магнитно поле - хипотеза на Ампер. Основни характеристики - магнитен момент, магнитна индукция. Силови линии на магнитно поле на постоянен магнит и проводник с ток. Закон на Био–Савар. Частни случаи – магнитно поле на прав и кръгов проводник 2. Действие на магнитно поле върху проводник, по който тече електричен ток. Закон на Ампер. Сили на взаимодействие между два безкрайно дълги успоредни проводника. 3. Работа при движение на проводник с ток в магнитно поле. Магнитен поток. Закон на Гаус за магнитния поток. Циркулация на вектора на магнитната индукция. 4. Действие на магнитно поле върху движещ се електричен заряд. Сила на Лоренц. Движение на заредени частици в магнитно поле – частни случаи, приложение. Ефект на Хол.

Десет страници, на които е побрана цялата гимназиална физика – без обяснения, без изводи, само формулите и законите, подредени така, че всяко нещо да се намери за секунди. Материалът е разделен на осем римски раздела, следващи реда на изучаването. Механиката е най-обширната част и започва от равномерното движение, минава през равнопроменливото и стига до хвърлено тяло, разгледано в четири отделни случая – свободно падане, падане с начална скорост, движение нагоре и движение под ъгъл спрямо хоризонта, за което е обяснено разлагането на две праволинейни движения. След това идват принципите, силата на триене, импулсът, енергията с трите ѝ вида и законът за запазване в два варианта, работата в три случая, мощността, полезното действие и гравитацията. Разделът за газовете обхваща изопроцесите и идеалния газ. Следващият – преходите между агрегатните състояния – включва топенето, количеството топлина, специфичните топлини, калориметричното уравнение и първия принцип на термодинамиката. Трептенията и вълните са в три групи: хармонични трептения, махала и връзката между честота, скорост и дължина на вълната. Електричеството е вторият по обем раздел. В него са свързването на консуматори и на кондензатори, законът на Кулон, характеристиките на електричното поле, силовите линии, свойствата при електростатично равновесие, кондензаторите, електричният ток и токовите носители в различните среди. Магнитното поле обхваща индукцията, движението на заредена частица и на проводник с ток, както и полето на прав проводник. Оптиката – пречупването, интерференцията, дифракционната решетка, топлинното излъчване, фотоефекта и вълните на дьо Бройл. Последният раздел стига до спектралните серии, връзката между маса и енергия, радиоактивното разпадане и неговия закон. Подредбата е с двойна номерация – арабски цифри за темите, букви за отделните случаи в тях, – а под голяма част от формулите е пояснено какво означава всяка величина. Точно това прави справочника използваем и от човек, който вижда израза за пръв път.

Разработка на изпитен въпрос, в която нищо не е поднесено наготово. Всяко твърдение е изведено – от определението за консервативна сила до закона за запазване, а изводите вървят със записани междинни стъпки. Четири страници, разделени в два основни дяла според заглавието на въпроса. Първият започва не с дефиниция, а с пресмятане. Разгледано е издигане на тяло по наклонена равнина и е сравнена работата на две сили – на триене и на тежестта, поотделно при изкачване и при връщане. Оттам, съвсем естествено, се стига до извода, че при едната работата по затворен контур е различна от нула, а при другата е нула. Едва тогава е дадено определението за консервативна сила. Този начин на въвеждане прави понятието разбираемо, вместо заучено. Разсъждението веднага е обобщено за произволна консервативна сила, с чертеж на две различни траектории между едни и същи точки, и е записано математическото условие за консервативност чрез интеграл по затворен контур. Следва потенциалната енергия: как се въвежда чрез потенциалното поле, защо е функция на координатите, защо не може да се говори за потенциална енергия на изолирано тяло и защо стойността ѝ е нееднозначна, докато промяната ѝ не зависи от отправната система. Връзката между работа и потенциална енергия е изведена в два хода – първо се обосновава равенството по големина, после се определя знакът, при това чрез конкретен пример със свободно падане. Оттам е получена и формулата за потенциална енергия на тяло над земната повърхност. Разделът завършва с обратната зависимост – силата като градиент на потенциалната енергия, разписана и покомпонентно чрез частни производни, с обяснение защо производните са частни. Вторият дял въвежда пълната механична енергия и нейната адитивност, а после проследява от втория принцип на Нютон до израза за изменението ѝ. Разграничени са вътрешни и външни, консервативни и неконсервативни сили, изведено е условието за затворена консервативна система и е формулиран законът за запазване. Накрая е показано защо той е частен случай на общия закон. Студентът разполага с готов отговор, в който всяка стъпка може да бъде възпроизведена.

Разработка на един изпитен въпрос, в която нищо не е поднесено наготово – всяка величина е изведена, а не просто съобщена. Четири страници, които стигат от кинетичната енергия до условията за равновесие на тяло. Подходът е обявен още в началото и е това, което отличава материала. Вместо да въвежда динамичните и енергетичните величини поотделно, изложението ги дефинира едновременно, като ги свързва със съответните им величини при постъпателно движение. Така всяко ново понятие идва с готова аналогия. Първата част тръгва от кинетичната енергия на една материална точка от въртящо се тяло, стига до израза за цялото тяло чрез сумиране и по пътя въвежда инерционния момент. Веднага след това е разгледан и случаят, при който тялото се движи едновременно постъпателно и въртеливо. Средището е самият инерционен момент. Обяснено е защо той е еквивалент на масата, дадена е интегралната му форма и мерната единица, а после са изведени три съществени различия спрямо масата – всяко под собствен номер и с обяснение. Разделът завършва с теоремата на Щайнер и с чертеж, който показва защо тя е необходима. Втората част е за работата на сила при въртене. Тук първо е изяснено под действие на какви сили тялото се върти и при какви условия силата изобщо предизвиква въртене – разсъждение, което обикновено се пропуска. После е пресметната работата, а от полученото произведение е изведен моментът на силата. Финалната част стига до основното динамично уравнение. То е получено по извод, записано е и във векторен вид, а след това е показано как се получава направо от втория принцип на Нютон чрез замяна на линейните величини с ъглови. Уравнението е обобщено и за случая с няколко действащи сили. Заключението извежда от двете динамични уравнения условията за равновесие на тяло – два израза, до които се стига по логически път, а не се съобщават наготово. Формулите са номерирани, всяка величина е пояснена при въвеждането ѝ, а на няколко места има препратки към други въпроси от конспекта, което позволява материалът да се използва заедно с останалите. Студентът получава готов отговор, при който всяка стъпка може да бъде възпроизведена на дъската, а не наизустена. Отделните части вършат работа и поединично, ако въпросът от конспекта е по-тесен. Преподавателят получава стегнато изложение с изведени аналогии между постъпателното и въртеливото движение, годно за раздаване към лекцията или за основа на упражнение. Таблицата от съответствия между линейни и ъглови величини може да се използва направо на дъската.

Един изпитен въпрос, разработен така, че да не остане нищо за дописване. Три страници плътен текст, в които се стига от определението какво изучава динамиката до разлагането на криволинейно движение на две праволинейни съставки. Изложението е разделено на три части, следващи заглавието на въпроса. Първата въвежда динамиката като дял от механиката и обяснява какво представляват принципите – защо те не се доказват непосредствено, а се потвърждават чрез следствията си. Посочени са авторът и годината, в която са формулирани. Следва първият принцип, а от него – понятието инертност. Тук е и най-ценното пояснение в целия материал: защо принципът не важи спрямо всяка отправна система, коя система е инерциална, как е устроена хелиоцентричната и защо системата, свързана със земната повърхност, не е строго инерциална. Втората част въвежда основните динамични величини последователно, като всяка следва от предходната. Първо силата – от нуждата на тялото да получи ускорение. После масата – от наблюдението, че една и съща сила действа различно на различни тела. Едва тогава идва вторият принцип, изведен като връзка между трите величини, с обяснение защо коефициентът на пропорционалност е единица в SI и как оттам се получава мерната единица за сила. Импулсът е дефиниран отделно, а вторият принцип е формулиран и чрез него – с диференциране и с уточнението, че тази формулировка е по-обща, защото важи и при скорости, близки до тази на светлината. Третата част е за принципа на суперпозицията, придружена от две фигури. Първата показва четири случая на събиране на сили – под произволен ъгъл, под прав ъгъл и по една права в двете посоки – с формулите за големината на равнодействащата. Второ изображение илюстрира обратното приложение: разлагането на хвърлено под ъгъл тяло на хоризонтално равномерно и вертикално равноускорително движение. Формулите са номерирани и се използват впоследствие с препратки, а величините са означени последователно. Студентът получава готов отговор за изпит; преподавателят – стегнато изложение, годно за раздаване към лекцията.