ЛИРИЧЕСКИЯТ ГОВОРИТЕЛ ВЪВ „ВЯТЪР ЕЧИ, БАЛКАН СТЕНЕ“
1. СМИСЛОВИТЕ ЧАСТИ И СЛОВОТО НА ЛИРИЧЕСКИЯ ГОВОРИТЕЛ:
Това кой говори в творбата, определя основните смислови части в нея – първата, в чийто център е образът на юнака водач, и втората – представяща самия призив на юнака.
2. НАЧАЛОТО, КРАЯТ И ЗАГЛАВИЕТО:
„Вятър ечи, Балкан стене“ има съдбата на народните песни. Стихотворението не е публикувано, докато Добри Чинтулов е жив, а се разпространява, като се пее, и става разпознаваемо по стиха, с който започва. Това в голяма степен обяснява липсата на заглавие.
Творбата започва с кратко природно описание, на фона на което е изобразен юнакът водач, и завършва с призив към тези, които носят „мъжко сърце и българско име“, да поемат по пътя на борбата за отхвърляне на робството. Началният пейзаж създава усещането за буря – вятърът „ечи“, а Балканът „стене“. В художествената литература бурята често е образ, чийто смисъл се свързва с революцията, с борбата за свобода. В Чинтуловото стихотворение е налице именно такава връзка – бурята в Балкана съответства на призива за бунт срещу тиранията под бойното знаме на свободата.
Природната картина, на фона на която е изобразен юнакът и е представен неговият призив, съответства на бунтовния дух, вложен в творбата.
3. МОТИВИТЕ:
Ключов мотив в българската възрожденска литература като цяло и в Чинтуловото стихотворение „Вятър ечи, Балкан стене“ като част от тази литература е мотивът за съдбовната връзка на човека с родината и любовта му към нея.
Този мотив е пряко свързан с дълга към отечеството – висша ценност за достойния българин.
Ключов в Чинтуловото стихотворение е и мотивът за саможертвата в името на свободата.
Интересен е и мотивът за пробуждането на народа от робския сън – идеята, с която е обвързан той, е, че ако не е независим, един народ е обречен да съществува без перспективи за развитие и напредък.
Образът на юнака в творбата е свързан с мотива за дълга на водача – именно водачът е този, който трябва да пробуди народа от робския сън и да го поведе по пътя на борбата.
Безспорно важен в Чинтуловото стихотворение е и мотивът за единството на народа в устрема му към свободата. Той е откроен чрез повторението на формата на обобщителното местоимение „всички“ и чрез начина, по който се говори за българите – юнакът ги нарича „свойте братя“.
Времето, в което е създадено стихотворението „Вятър ечи, Балкан стене“, предопределя ключовите мотиви в него. Всички те са свързани с идеала на епохата - свободата на отечеството.
Постигането на свободата е възможно само ако народът се пробуди от робския си сън и осъзнае високата й ценност.
4. ЛИРИЧЕСКИЯТ ГОВОРИТЕЛ И ГЕРОИТЕ:
Лирическият говорител в стихотворенията на Добри Чинтулов е изразител на въжделенията на българите патриоти от епохата на националноосвободителните борби. Словото му звучи призивно и е пропито с патриотично вълнение. Вниманието му е привлечено от два ключови образа – образа на героя, чиято мисия е да призове и поведе българите по пътя към свободата, и образа на народа, който трябва да се отърси от робския сън и да откликне на зова за борба. Светът, който „оживява“ чрез словото на Чинтуловия лирически говорител, е типично български – в него ключово значение имат образи като този на Балкана, на бойното знаме, на оръжието.
Лирическият говорител във „Вятър ечи, Балкан стене“ е, от една страна, посредник между автора и читателя, а от друга страна - между читателя българин и юнака герой.
Юнакът въплъщава добродетелите, присъщи на славните герои от епохата на освободителните борби. Характеризира го най-ярко монологът му – призив. Юнакът притежава:
• дух на будител, чийто дълг е да пробуди братята си от робския сън;
• куража да поведе народа си по пътя към свободата;
• съзнанието, че робството е най-голямото зло за един народ;
• разбирането, че единственият път към свободата е саможертвената борба.
Образът на юнака водач въплъщава идеала за достоен българин от епохата на на ционалноосвободителните борби. Именно той е вестител на промяната, за която е дошло време.
Поробените братя – българският народ, също са герои в стихотворението. За тях от призивните думи на юнака разбираме, че дълго са тънали в робски сън и че въпрос на чест и достойнство е да приемат борбата за свобода като свой дълг и своя кауза.
Именно народът, поведен от своите най-достойни синове, е силата, която може да отхвърли оковите на робството в една борба на живот и смърт под славното българско знаме.
Образът на поробеното отечество
Образът на отечеството е представен чрез един вечен български символ – Балкана, чиято вечност и мощ се свързват със силата и безсмъртието на нашия народ. Балканът в Чинтуловото стихотворение е одухотворен – той „стене“, защото робството причинява страдание на народа. Екотът на вятъра пък поражда представата за буря, съответстваща на справедливия гняв, който робството предизвиква, и за неудържимо революционно надигане против тиранията.
Образът на родината е представен чрез образа на буря в Балкана. Бурята съответства на изблика на справедлив гняв срещу робството.
5. КОНФЛИКТИТЕ:
В стихотворението „Вятър ечи, Балкан стене“ е вложен един основен конфликт – между поробения народ, от една страна, и поробителя, от друга.
Макар и косвено, в последната строфа се загатва и за още един конфликт – между тези, които носят „мъжко сърце и българско име“, т.е. които милеят за отечеството и биха последвали призива на юнака, и тези, които поставят собствената си безопасност над всичко и не биха поели по пътя на борбата.
Конфликтите в стихотворението „Вятър ечи, Балкан стене“ са свързани с противопоставянето между робството и свободата.
6. ПРОБЛЕМИТЕ И ЦЕННОСТИТЕ:
7. ПОСЛАНИЕТО:
Достойният човек е пламенен родолюбец, за когото свободата е върховна ценност, а постигането й е кауза на целия народ и е възможно само с борба на живот и смърт. Негов дълг е със словото си да пробуди народа от робския сън.
АКЦЕНТИТЕ НАКРАТКО:
1. Смисловите части и словото на юнака:
В стихотворението се разграничават два времеви момента – робското минало, оприличено на сън, и настоящето, представено като преломен момент, в който се поставя началото на една съдбовна промяна - пробуждането на народа и поемането по пътя на борбата за независимост. Словото на юнака е кратко, отривисто, призивно и го характеризира като водач на народа. Макар и много пестеливо, чрез образа на Балкана в творбата оживява българската природа.
2. Началото, краят н заглавието: „Вятър ечи, Балкан стене“ няма заглавие, но тъй като е текст на една от най-популярните песни на нашия народ, всеки българин може да я разпознае по първия й стих. Началото и краят обвързват в едно родната земя, народа, поведен от своите най-достойни синове, и борбата за свобода под българското знаме светиня.
3. Мотивите: за единството на народа в борбата за свобода, за саможертвата в името на свободата, за дълга към отечеството, за водача на народа.
4. Героите: Лирическият говорител представя юнака, водач на народа, като герой. Герой в стихотворението е и българският народ – именно към него е отправено призивното слово на юнака.
5. Основният конфликт: между поробения народ и тираните.
6. Проблемите и ценностите: Може ли един народ да извоюва свободата си, ако не се „събуди“ от робския сън? Чрез този основен проблем творбата утвърждава като ценност пробуждането (разбирано като опомняне, съвземане, освестяване). Творбата откроява ценностите, които изповядват героите от епохата на националноосвободителните борби – свободата, отечеството, патриотичния дълг, националното достойнство.
7. Посланието: Робството е тежък сън, който отнема възможностите на един народ да се развива. Затова истински герои са тези, които избират мисията да бъдат будители на своите братя и да ги поведат по пътя към свободата.
@bgmateriali.com
