Моето сътворение на света. Разказ по въображение
Зареждане на оценките…
Една вечер си легнах по-уморен от обикновено. Затворих очи и изведнъж се озовах насред нещо странно. Около мен нямаше нищо – само тъмнина и тишина. Не се страхувах, само се чудех къде съм попаднал.
Тогава чух тих глас, който сякаш идваше отвсякъде: – Този свят е празен. Искаш ли да го създадеш ти?
Сърцето ми заби силно от вълнение. Никога не бях създавал нищо толкова голямо! Но реших да опитам.
Първо вдигнах ръка нагоре и пожелах да има светлина. И в миг тъмнината се отдръпна, а над мен изгря топло слънце. Зарадвах се толкова много, че продължих смело нататък. Пожелах небе – и то се разпростря синьо и широко над главата ми. Пожелах земя – и под краката ми поникна мека зелена трева.
Заключено съдържание
Купете материала за пълен достъп
Свързани материали
Преразказ на „Създаването на животните“ от името на Бог – светът се изпълва с движение, песни и живот
Преразказът „Създаването на животните“ е изграден от името на Бог и следва последователно сътворяването на живите същества в света. Текстът е организиран хронологично, с ясно начало, развитие и завършек, така че ученикът лесно да проследи реда на събитията и начина, по който се преобразува гледната точка при преразказ от първо лице. В началото е поставена кратка въвеждаща част, в която разказвачът се назовава като Бог, Творецът на света, и прави преглед на вече създаденото – небето, земята, водите и растенията. Оттук естествено се преминава към решението светът да бъде изпълнен с живот. Тази начална рамка подготвя следващите действия и задава перспективата, от която ще бъде предадена цялата история. Основната част е разгърната на няколко последователни етапа. Най-напред са представени създаването на рибите, влечугите и птиците, като всяка група е свързана със своята естествена среда. След това се уточнява къде ще живеят различните същества и как ще изпълнят водите, земята и небето. По този начин повествованието не прескача между отделни моменти, а следва подреден ход от действие към резултат. Следващият смислов блок разширява картината със създаването на още животни. Тук са включени конкретни примери – зайче, лъв, мечка и сърна – чрез които разнообразието на животинския свят става по-видимо и разбираемо. Описани са и различните начини на движение и обитаване на пространството: едни животни пълзят, други тичат, плуват или се катерят. Това придава на преразказа по-жива образност, без да нарушава неговата последователност. Финалът обобщава резултата от сътворението. Горите, поляните, моретата и небето вече са населени, а повествованието завършва с оценката на Твореца за създадения свят. Така последният абзац затваря композицията и връща текста към мотива за доброто, с който е започнал. За ученика този преразказ е подходящ модел за работа от името на герой, при която всички действия и наблюдения трябва да бъдат пречупени през неговата гледна точка. Текстът показва как се запазва хронологичният ред, как се използва първо лице и как се включват описателни детайли, без да се изгуби основната сюжетна линия. За учителя материалът може да се използва при упражнения за преразказ от името на участник, за проследяване на композицията, за работа върху глаголните форми и за обсъждане на разликата между неутрално предаване на събития и преразказ през конкретна перспектива. Подходящ е за домашна работа, писмена работа, самоподготовка или примерен модел преди самостоятелно ученическо писане.
Как започва светът. Разказ по въображение
Началото повтаря най-древния разказ с прости думи: няма небе, няма земя, няма слънце, навсякъде е тъмно. Обратът идва от мъничката искра светлина, която блещука дълбоко в тъмнината и е съвсем сама. Мисълта ѝ, изречена в една нощ, че не иска да бъде сама и че иска приятели, поставя началото на творението. Оттам разказът следва какво тя създава първо и как поправя решенията си. Библейският мотив е предаден през детски образ, без да губи тържествеността си. Изреченията са кратки, а повторенията създават ритъм. Разработката е подходяща за образец при разказ по въображение по библейски мотив.
Разказ по въображение „Моята среща с Бог“: сънят при златната люлка и урокът за доброто сърце (по легендата „Господ и дяволът правят света“)
Какво би станало, ако въпросите от урока по литература оживеят насън? Точно върху тази идея е изграден настоящият разказ по въображение на тема „Моята среща с Бог“: петокласник заспива над легендата „Господ и дяволът правят света“ и се озовава в свят, където може да разговаря лице в лице със Създателя. Текстът започва с реалистична рамка: късна вечер, затворена тетрадка по литература и глава, пълна с образите от урока. Оттам действието плавно се пренася в съня: зелена поляна, ухаеща на здравец и босилек, висок орех и златна люлка, на която се люлее старец с бяла брада и добри очи. Така познатите фолклорни образи от легендата се превръщат в декор на лично преживяване. Същинската част е изградена като диалог. Разказвачът събира смелост и задава на Господ три въпроса, тръгващи право от изучаваната творба: за сътворението на земята от морска пяна, за незапушената дупка при създаването на човека и за това защо Дяволът не може да направи нищо живо. Всеки отговор надгражда смисъла на легендата, а последният носи поантата на целия разказ. Каква точно е тя и с какви думи я изрича Господ, ще откриете в пълния текст. Финалът връща героя в реалността чрез класическия похват на събуждането: звънът на будилника, утринното слънце и усмивката, с която започва новият ден. Сънят си отива, но урокът от него остава. Разказът е подходящ като модел при подготовка за класна или домашна работа по литература в 5. клас. От него може да се види как се изгражда композиционна рамка „сън и събуждане“, как се вплитат мотиви и детайли от изучавано произведение в собствен текст, как се оформя пряка реч в диалог и как финалът извежда основното послание. Езикът е жив и достъпен, с кратки изречения и правдоподобни ученически въпроси. Текстът може да послужи и като отправна точка за напълно собствен разказ по въображение на същата тема: не за копиране, а като ориентир за структура, стил и обем.
Как Бог създаде животните. Разказ по въображение.
Разказът продължава библейския сюжет там, където светът вече е готов, но е тих и празен. Изложението следва реда на средите: първо водите, от чиито дълбини изплуват рибите, после небето, което все още е самотно, и накрая сушата. Всяка стъпка е предадена с кратко описание и с усещането, което тя оставя, така че се вижда защо светът има нужда от още живот. Творческата задача е изпълнена в духа на изходния текст: тонът е спокоен и тържествен, а изреченията са кратки и ясни. Описанията са конкретни, без излишни подробности. Разработката е подходяща за образец при разказ по въображение по библейски мотив и за подготовка за работа в час.
Сътворението на човека (от името на Адам)
Разказвачът е първият човек и заради това библейският сюжет звучи като лично свидетелство. Изложението започва с представянето му, продължава с онова, което той научава за своето сътворяване, и стига до първото събуждане и до удивлението пред света наоколо. Следват срещата с Бог, благословията и отредената власт над земните твари. Трансформацията е спазена докрай: разказът е в първо лице, а описанията са предадени като лични усещания. Последователността на епизодите следва изходния текст, а тонът остава спокоен и тържествен. Текстът е подходящ за образец при преразказ от името на герой и за работа в час.
Подробен преразказ от името на неутрален разказвач: „Библейски разказ за Началото на света“ – сътворението на света, растенията, животните и първите хора
Готов преразказ на познатия текст, изпълнен от името на неутрален разказвач – без лично отношение, без оценки, само с последователно предаване на случващото се. Изложението следва точния ред на събитията и е разпределено в пет части. Първата описва изходното състояние и началото на творенето, както и появата на светлината и разделянето ѝ от тъмнината. Втората проследява отделянето на небето от земята и на водата от сушата, покриването на земята с растителност и поставянето на светилата с определеното им предназначение. Третата част е за появата на живите същества – по реда, в който те се появяват в текста, с посочване на средата, отредена на всяка група. Четвъртата е за сътворяването на човека: от какво е направен, как получава душа, каква задача му е поставена и как се появява неговата спътница. Петата част завършва с настаняването в градината и с решението за почивка, което се свързва с подредбата на седмицата. Преразказът е написан на ясен и правилен книжовен език, с последователно изредени действия и без излишни подробности. Спазени са всички изисквания към този вид работа: изложението е в трето лице, глаголните времена са съгласувани, липсват коментари и лични мнения, а редът на епизодите съответства на оригинала. Материалът е подходящ за подготовка на класна работа, за упражнение по преразказ и за самопроверка след самостоятелно писане. Може да послужи и като образец за структуриране – как се разпределя текстът на смислови части и как се извършва преходът между тях. Обемът е съобразен с изискванията за ученически преразказ и текстът може да се използва изцяло или като опора при съставяне на собствен вариант. Основното предимство е спазената гледна точка. При този вид работа най-често се греши именно там – в преразказа се промъкват лични впечатления или коментари, които не бива да присъстват. Тук такива липсват и текстът може да служи за пример как изглежда наистина неутрален разказ. Полезна е и подредбата по смислови части. Всеки абзац обхваща един завършен етап от повествованието, което улеснява запомнянето и позволява текстът да се възпроизведе по памет с помощта на няколко опорни думи. Ценно е и вниманието към езика. Изреченията са ясни, повторенията са избегнати, а действията са свързани с подходящи преходни думи. Именно това се оценява при проверката на класна работа – не само пълнотата на съдържанието, но и умението да се пише свързано. За преподавателя текстът върши работа като образец, който може да се раздаде след писането и да се сравни с ученическите варианти. За ученика той е готов ориентир какво се очаква и в какъв обем.