Атанас Далчев
    Мълчание

    На Дим. Светлин


    Мълчах години непрестанно
    с опустошен от мисли лоб
    и днеска от това мълчание
    излизам аз като от гроб.

    Над моя дух витае още
    безименната пустота
    на миналите дни и нощи,
    неразличими от смъртта.

    И вцепенени от тревога,
    макар свободни тоя път,
    все още мислите не могат
    от клетката да излетят.

    Като човек, от болест станал,
    пристъпва моят стих едва,
    но с гняв безсилен, с мъка странна
    са пълни моите слова.

    И кратки са като словата,
    които пише в порив смел
    осъденият по стената,
    преди да иде на разстрел.

    1964 г.

@bgmateriali.com

Изтеглиsave