Атанас Далчев
Мълчание
На Дим. Светлин
Мълчах години непрестанно
с опустошен от мисли лоб
и днеска от това мълчание
излизам аз като от гроб.
Над моя дух витае още
безименната пустота
на миналите дни и нощи,
неразличими от смъртта.
И вцепенени от тревога,
макар свободни тоя път,
все още мислите не могат
от клетката да излетят.
Като човек, от болест станал,
пристъпва моят стих едва,
но с гняв безсилен, с мъка странна
са пълни моите слова.
И кратки са като словата,
които пише в порив смел
осъденият по стената,
преди да иде на разстрел.
1964 г.
@bgmateriali.com
