Синеокото момче - Атанас Далчев

Късното стихотворение на Атанас Далчев от 1971 г. е поместено тук с целия си текст, четирите строфи в автентичния им вид. Внезапният дъжд сварва двама души на улицата и ги скрива под дърветата, до затворената будка. Оттам нататък творбата прави своя тих обрат: подслонът под преплетените клони връща двамата към нещо отдавнашно и стаята на спомена се оказва по-близка от улицата, на която стоят. Далчев държи всичко върху няколко предмета, цветове и звуци, така както е в цялата му поезия. Текстът е удобен за четене на глас, за учене наизуст, за точно цитиране в интерпретативно съчинение и за работа върху предметността и паметта у Далчев. Разбор и въпроси не са приложени: публикувано е самото стихотворение.

Нощен шум зад вратите, взет отначало за вятър, се оказва тропот на копита. С този обрат започва творбата, дадена тук в целия си автентичен текст, заедно с годината под нея. В четирите кратки строфи нощният ездач само минава покрай къщата, но оставя след себе си бял плащ на двора, дъх, застинал по стъклото, и удар, който променя всичко вътре. Гласът, който разказва, е детски, а последната картина е за майката и за черната кърпа. Творбата е съвсем кратка, което я прави удобна за наизустяване, за точно цитиране и за упражнения върху образи и детайли, а годината под текста помага при подреждането ѝ в творчеството на автора.

Късното стихотворение на Атанас Далчев от 1964 година, с посвещението на Дим. Светлин, е дадено тук в целия си текст. Пет строфи, в които поетът говори за годините мълчание и за завръщането си към словото. Образите вървят един след друг: опустошеното от мисли чело, безименната пустота на отминалите дни и нощи, мислите, които и освободени не могат да излетят от клетката, и стихът, който пристъпва едва, като човек, станал от болест. Последната строфа сравнява краткостта на тези думи с надпис, оставен върху стена. Текстът е подходящ за наизустяване, за точно цитиране в анализ или интерпретативно съчинение и за работа върху темата за мълчанието и творчеството. Разбор не е добавен.

Сияен ден след дъждовна нощ и една случайна среща по пътя от градината: тук е поместен пълният текст на стихотворението „Среща“ от Атанас Далчев, с оригиналното делене на стиховете и с годината под текста. Творбата започва с картина на разцъфтяващата пролет, в която всичко блести: прозорците, керемидените стрехи, мократа зеленина и езерото, от което слънцето изтръгва огньове. В тази светлина по пътя се връщат петима безноги инвалиди върху своите колички и гледат разлистените клони. Насреща им се търкалят други колички, детски, изведени на предобедна разходка. Оттам нататък текстът следи мълчанието на жените, погледа на мъжете подир децата и онова, което се събира в душите им, докато светлината продължава да блести отвсякъде. Стихотворението е удобно за четене в час, за точно цитиране в интерпретативно съчинение или в анализ на Далчевата поезия, за работа върху контраста между пейзажа и човешката съдба и за подготовка на съчинение върху състраданието. Тълкуване тук не е добавено: страницата дава самата творба.

Разказана в стихове случка от най-ранното детство, в която възторгът и загубата се събират: тук е поместен пълният текст на стихотворението „Кон“ от Атанас Далчев, с оригиналното делене на стиховете и с годината под текста. В началото едно съвсем малко дете чака зад горния прозорец мига, в който стопанинът отваря вратата и двата коня нахлуват в двора като вихър. Сцената е дадена с движение и звук: размахани опашки, високо цвилене, развети гриви, а детето трепери в прегръдките на майка си, готово всеки миг да се откъсне. Втората част прескача три години напред, до срещата в града, когато ездачът вдига детето над главата си и го слага върху скърцащото седло. Оттам нататък текстът следи какво вижда четиригодишният поглед от тази височина, без тук да се издава с какво завършва срещата и защо. Творбата е удобна за четене в час, за точно цитиране в интерпретативно съчинение или в анализ на Далчевата поезия, за работа върху мотива за детството и загубените илюзии и за подготовка на разказ по въображение. Тълкуване тук не е добавено: страницата дава самото стихотворение.

Пладня, зной, разтворен прозорец и една латерна, която засвирва под дървото точно когато не бива. Пълният текст на стихотворението „Смърт“ от Атанас Далчев е публикуван тук така, както е написан, без съкращения. Страницата съдържа само творбата, без анализ и без въпроси. Шестте четиристишия се движат между две линии: горещият неподвижен ден отвън, с изгарящия простор, ръждивата сянка на дима и червените стрехи, и стаята, в която някой сънува поляни, сенки и дървеса и дочува гласа на спомените си. Между двете застава латерната, звукът, който от прага на нощта безмерна го връща в светлия живот, докато сънищата не спират да го зоват и мамят. Записът завършва с годината на създаване, 1935 г. Текстът е удобен за четене в час, за наизустяване, за точен цитат в интерпретативно съчинение или устен отговор и за наблюдение върху вещния детайл, чрез който Далчев внушава, вместо да обяснява.