„НА ПРОЩАВАНЕ В 1868 г." - ПОБЕДНОТО ЗАВРЪЩАНЕ И ПАМЕТТА ЗА САМОЖЕРТВАТА

Въпреки че почти физически предусеща смъртта в предстоящата битка, лирическият герой не устоява на изкушението да потисне предчувствието и да нарисува картината на победата. И ако внушенията на предходните стихове, разкриващи гибелта на бореца, са едно поетически въздействащо единение на трагизъм и оптимизъм, то тази част на стихотворението звучи бодро, тържествено, жизнерадостно. След силната, мъжествена скръб идват опиянението и радостта от победата. Повторението на израза „жив и здрав“ и на възклицанието „о" в началото на два поредни стиха подчертава силното желание на героя да се завърне победно в родния дом, да изживее заедно с най-близките си радостта от така жадуваната, мечтана и извоювана свобода.

Победата е обрисувана в ярки багри и покоряващи образи на юначеството в духа на фолклора. Лирическият герой се откроява сред дружината със знамето на борбата, другарите му са „лични юнаци". Безгласният роб се е преобразил в храбър войник, успял да надделее над вековния потисник и да отвоюва от него свободата си с оръжие - „с левове златни на чело, / с иглянки пушки на рамо / и с саби-змии на кръста“.

Възклицанията и обръщенията към майката и любимата призовават за достойно посрещане на достойните мъже. Повелителните глаголи „берете", „късайте", „плетете", „да кичим", „ела", „прегърни", „целуни" създават атмосферата на радостна възбуда, на тържественост и щастие. Цветята и венците ще окичат победителите и ще възвестят празника на свободата. Те са ярките знаци на жизнерадостната мла¬дост, сила, здраве и устойчивост („бръшлян и здравец").

В щастливото завръщане майката ще бъде отново до своя син и заедно с него ще произнесе заветните думи, станали смисъл на живота му:
свобода и смърт юнашка!

Борбата, подвигът, смъртта и свободата са ключови думи в стихотворението „На прощаване". Те са онези стойности, които осмислят живота на лирическия герой и градят очертанията на неговата нравственост. В творбата понятията свобода и смърт са смислово обвързани и равноценни. Свободата е немислима без смъртта. Смъртта е цената на свободата. И двете водят към тържеството на идеала. И двете са гаранция за духовното безсмъртие на човека, осъществил себе си чрез героизма, жертвеността и подвига. А прегръдката на любимата е онзи интимен и щастлив завършек на едно жадувано видение, в което родното пространство и любимите хора са свободни да се насладят на най-красивите си мечти.

Финалът на творбата откроява резкия преход от бъдещето към настоящето, от виденията към бунтовническия път. Реалността иска трезвост, решителност и голяма душевна сила. Героят тръгва към своя подвиг и към смъртта. Тръгва с убеждението, че това е единствено достойният житейски избор, с ясното съзнание, че „пътят е страшен, но славен". Този път на трудности, изпитания, героизъм и жертвеност ще пренесе подвига на юнака в паметта на поколенията и ще му дари духовно безсмъртие.

В последните стихове на творбата лирическият герой отново се прощава с майка и любима и обобщава големия смисъл на своя избор:

Но... стига ми тая награда - 
да каже нявга народът: 
умря сиромах за правда, 
за правда и за свобода... 

Паметта за достойно извървения път на един свободен, духовно богат и силен човек ще бъде най-голямата награда за жертвеността. Тя ще надмогне физическата смърт, ще пре¬одолее границите на времето и чрез тази памет юначният подвиг на бореца за свобода ще остане във вечността.

Израснало върху биографична основа, „На прощаване" се превръща в пророчество за автора си. Слял се почти напълно с лирическия герой на творбата, Ботев се вижда в редиците на смелите борци и не се бои от смъртта. Неговият пророчески блян се сбъдва. Само няколко години по-късно поетът прави решително своя избор в полза на борбата и загива в нея, за да слее по категоричен начин в едно поезия, мечта и житейски подвиг.

@bgmateriali.com

Изтеглиsave