Повестта „Маминото детенце" поставя вечния проблем за възпитанието на младите хора, които са бъдещето на всяка нация. Видният възрожденец Любен Каравелов проследява пълното пропадане на един чорбаджийски син и ясно откроява причините за неговата морална деградация. Случките от живота на богатото семейство са поучителен пример за всички, които поставят материалното пред духовното.
Николчо пропада, защото расте в една бездуховна среда, където единствена ценност са парите. Безотговорните и нехайни родители не възпитават правилно чедото си, не го учат на труд и добро поведение. Те не могат да формират в характера му добродетели, защото самите те не ги притежават. Неизпълнената роля на обществото за формиране нравствения облик на Николчо, както и неправилното възпитание на родителите му са предпоставки за поява на деформации във връзката родители - деца, имащи трагични последици за съдбата на човека. Каравелов поставя проблеми с нравствено съдържание. Изостаналото от възрожденската епоха училище на даскал Славе създава условия за задълбочаване на отрицателните качества в характера на своя любим ученик, към когото проявява нескрито пристрастие. Николчо не греши, не получава наказания, а само награди. Той е убеден, че неговите постъпки са правилни и непогрешими, а пиенето на гюлова ракия е възможност да разкрие господарското си самочувствие и безспорно - различието си от останалите. Самоунищожителната страст към гюловата ракия и пропадналите приятели превръщат богатия наследник в нравствено деградирал човек.
Любен Каравелов ни запознава с ежедневието на героите си. Нено прекарва дните си под сянката на кичестата круша. „Сянката" се превръща в символ на един измислен рай, без проблеми и без тревоги, без вълнения и страсти. Ключовото словосъчетание „домашната тишина и спокойствие" разкрива безделното и дори паразитно съществуване на Нено и Неновица. Белетристът внимателно гради образите на двамата родители. Интересните и оригинални уподобявания с образни представи от растителния и животинския свят подсказват, че телесното има превес над душевното в човешкия облик на Каравеловите герои. Нено и Неновица могат да отглеждат „само мамино детенце" - така наричат само прекалено разглезено дете, което не е подготвено за живота. Чрез ирония, сарказъм и гротеска авторът рисува образите на двамата герои. Умалените и уголемени детайли от портретното описание на Нено и Неновица предизвикват смях у читателите: „три червени подлоги" и „две черни точки".
Радетел за нова българска просвета, Любен Каравелов осмива и изобличава килийното школо на даскал Славе. Вместо „разсадник на образованието", училището става стимулираща среда за развитието на пороци. Срамно и безсъвестно е деленето на децата според социалното положение на родителите им: „Аз бия само цървулановците", „чорбаджийското дете се не бие..." На чорбаджиите и техните наследници се позволява всичко. Това мнение се оказва нравствено престъпление с трагичен отзвук в
обществото. Вина за възпитанието на Николчо има и самият даскал Славе.
Един учител с робска психика, който угодничи на богатите, никога не може да насочи децата към тайните на знанието, към красивото и доброто в живота.
Ако родителите и училището подготвят пълното падение на Никола, то приятелите му ускоряват този процес. Никола се сближава със себеподобните си в града. Христьо, Михал и Хюсейновият син имат ужасна „слава", стряскаща жителите на китния Казанлък. Смесването на ракията с „локмарухо" е знак, че нормалното питие не ги задоволява. Чрез хиперболи Любен Каравелов разкрива антиобществените им подвизи.
Ясно личат следите от пиянството - „крив нос", „бледо лице" и „дебели устни".
Самоунищожителната страст към гюловата ракия подготвя нравствената деградация на Никола. Любен Каравелов отрича вредните навици в семейството. Нено и Неновица често си попийват, приемат ракията като част от охолството си. Самите те подтикват Никола към най-страшния човешки порок: „ Пини си, сине, пини си, мами!... Ако ти тегли сърцето, то си попийвай по малко. "Тази грешка майката скъпо ще заплати след години. Пиянството става навик, втора природа за чорбаджийския син. Това е внушено чрез повторението на глагола „пия": „спали да пият, яли да пият, живели да пият".
Първата голяма кражба на Никола е резултат от неправилно възпитание и безсмислено съществуване. В този драматичен момент родителите не са единни. Те не виждат нещо много важно - Никола все още знае какво прави. Затова се страхува от заслужено наказание: „... се спуснал към зимникът като пощръклял", „стоял пред нея ни жив, ни мъртъв". Можем да наречем този момент кулминация в сюжетното развитие, от което литературното действие стремително се насочва към нравствената трагична развръзка. Напразна е надеждата една красива девойка да поправи стореното зло. Никола няма очи и душа за красотата и добротата. Той пристъпва най-строгите християнски норми: пребива с юмруци майка си, морално убива баща си, почерня щастието на Пенка, изоставя бедните си рожби.
Криворазбраната родителска любов се оказва твърде пагубна за Никола. Всичко му е позволено, а грешките - опростени. Нено и Неновица не възпитават сина си, наказанието е заменено с подаръци и пари: „... баща ти дати купи жълто поясче", „да ти даде ново гроше". На 7 години Никола вече лъже изкусно, коварно и подло прехвърля вината си върху другите. Не е трудно да се разбере, че в чорбаджийския дом расте жесток и безмилостен човек, който няма да се трогне от човешкото страдание и болка.
Общественото мнение реагира твърде късно. Първоначално то само укорява лошата приятелска компания. Намесва се, едва когато богатото семейство губи икономическата си сила. Единствен Али ага проявява мъдрост, решителност и справедливост. Чрез съдбата на Николчо Любен Каравелов произнася своята присъда над чорбаджийското семейство, което не е в състояние да възпита полезен за обществото човек. Авторът внушава и идеята, че трябва да има мярка в родителската обич, че прекомерната любов ражда горчиви плодове.
@bgmateriali.com
