Никола Вапцаров - „Пролет”

Пролетта е символ на новото начало, на вярата и съзиданието. Поетът Никола Вапцаров с много любов рисува в творбите си светлия образ на пролетта. Обновлението на живота в природата носи усещане за очаквана промяна и в обществото.

Стихотворението „Пролет” („Отвънка ухае на люляк…”) завладява читателя с ведрото си настроение, което носят стиховете още в първата строфа:

Отвънка ухае на люляк,

отвънка е синьо небе.

Приятелю, птиците чу ли?

Отвънка е пролет! Здравей!

Създава се усещане за магическата сила на пролетта. Тя властно се е настанила в душите на хората и ги е изпълнила с нови неподозирани сили. Трикратното повторение на наречието „отвънка" отделя от общата поетична картина образа на слънчевата пролет - символ на вярата и щастието. Поетът чувства невероятната й привлекателна сила. Изпълнен с надежда, погледът му се устремява към безкрайната синева, към необятните простори. Почувствал обновяващата сила на пролетта, поетът с нескрито вълнение я поздравява, изразява преклонението си пред нея. Настроението е възторжено и приповдигнато.

Самото стихотворение звучи като диалог между поета и негов приятел, пред когото той споделя своите чувства. За пролетта няма прегради - тя идва дори през „бензинните пари":

...тя иде. Вратите разтваряй
и бодро срещни пролетта.

Вапцаров иска да подготви читателя за настъпващата пролет. Дори да е обезнадежден и мрачни мисли да го гнетят, пролетта ще го преобрази. Поддал се на неотразимото й влияние, човек ще се почувства ободрен, ще открие нови възможности. Пролетта ще скрили духа му и ще го понесе на уверените си криле. В трудния живот тази магьосница ще открехне вратата на надеждата, на спасението. А те винаги водят към една примамлива и желана действителност с нови светли хоризонти.

Цялата поетическа творба е пронизана от оптимизма и вярата на поета. Пролетта настъпва, за да събуди природата, за да разтърси и промени света:

В очите ти пламват пожари,
кръвта ти немирно шуми.

Пролетното обновление събужда човешката душа, дарява я с неизтощими сили. Отчаянието е надмогнато, а вярата в щастието е по-силна и дълбока. Трудностите в живота не трябва да сломяват човека, а да каляват волята му, за да може да ги преодолее и да стане по-устойчив и уверен в себе си. Метафорите: „ пламват пожари", „ кръвта ти немирно шуми", „светът се разтваря", са израз на човешката радост. Повторението на глагола „разтваря" („Пред тебе светът се разтваря, /разтварят се слънчеви дни")емоционално въздейства върху читателя. Безбройни са новите възможности, които излъчват светлина. Човекът е осмислил своя живот, оценил е силата на красотата. Слънчевият свят го обгръща и стопля душата му, дарява го с обич. Настроението е все така приповдигнато. Поетичните обръщения на поета: „приятелю", „здравей", внасят задушевност, придават диалогичност на речта.

Въпросителните и възклицателните изречения изразяват намеренията на поета:

Ти имаш любима? - Обичай!
Ти вярваш в живота? - Добре!

Вапцаров боготвори живота, затова споделя най-съкровените трепети на душата си със своя приятел-събеседник, но и с хората. Готов е да им подаде ръката си „челична" в знак на приятелство и уважение.

Финалът на стихотворението е оптимистичен и възторжен - завършва със същия стих, с който приключва първата строфа:

Отвънка е пролет! Здравей!

Лирическият герой (образът, чрез който са изразени идеите, чувствата, отношението на автора към живота) е целеустремена личност, бодра и уверена, вярваща в любовта, красотата и преобразяващата сила на пролетта.