Новелата е вид разказ с интересен сюжет и неочакван край. Понякога тя прилича на приказката, а в много случаи се доближава и до анекдота.
Разновидности на новелата са познати още от Античността и Средновековието, а и през Ренесанса тя е една от най-разпространените литературни форми поради способността си да бъде едновременно поучителна и развлекателна. Освен Джовани Бокачо в Италия, който през 14. в. превръща новелата в литературна класика, новели пишат и други видни автори, като Мигел де Сервантес в Испания или една от първите европейски писателки – кралица Маргарита Наварска (1492 - 1549), авторка на „Хептамерон“ (седем дни) през 16. в. във Франция. А неаполитанецът Джамбатиста Базиле (1566 - 1632) е автор на първия сборник с приказни новели, в чиято основа стоят сюжетите на европейски вълшебни фолклорни приказки – „Пентамерон“ (пет дни), през 17. в.
Същевременно третата новела от първия ден на „Декамерон“, разказана от Филомена, е означена от Бокачо и като притчата за трите пръстена. Притчата също е поучителен разказ, в който обаче поуката не съвпада със самия сюжет на разказа, а трябва чрез тълкуване да се извлече от него (принципът „казва се едно, а се разбира друго“ е валиден както за притчата, така и за баснята например). Притчата стои в самата основа на европейската християнска култура – Исус Христос говори с притчи, а апостолите искат от него да ги изтълкува, да изкаже ясно техния смисъл. Ето един пример от Евангелието от Матей в Новия завет на Библията:

Друга притча им предложи Той, като каза: царството небесно прилича на човек, посеял добро семе на нивата си; и когато човеците спяха, дойде врагът му и посея между житото плевели, па си отиде; а когато израсте злакът и даде плод, тогава се появиха и плевелите. И като дойдоха слугите на стопанина, рекоха му: господарю, нали добро семе посея на нивата си? Откъде са, прочее, в нея тия плевели? А той им рече: враг човек е сторил това. Слугите пък му рекоха: искаш ли да идем и да ги оплевим? Но той рече: не, [...] оставете да расте и едното и другото заедно до жетва; а по жетва ще река на жетварите: съберете първом плевелите и ги свържете на снопове, за да се изгорят; а житото приберете в житницата ми. [...]
Тогава Иисус остави народа и влезе вкъщи. А учениците Му се приближиха до Него и казаха: разтълкувай ни притчата за плевелите на нивата. А Той им отговори и рече: сеячът на доброто семе е Син Човеческий; нивата е тоя свят; доброто семе, това са синовете на царството, а плевелите – синовете на лукавия; врагът пък, който ги пося, е дяволът; жетвата е свършекът на века, а жетварите са Ангелите. Библия, Нов завет, Евангелие от Матей (13:24-30, 36-39).

И така, притчата пронизва цялата европейска християнска култура – от високия авторитет на Библията и думите на самия Исус до забавния и поучителен разговор на флорентинските младежи в „Декамерон“. А що се отнася до детайлните разграничения между новела, притча, приказка и басня, Джовани Бокачо напълно е успокоил своите читатели във встъплението към „Декамерон“: „...сто новели или басни, притчи или приказки — наричайте ги както искате“, ни казва той.