Йовковите произведения са дълбоки нравствени послания към читателя. Те утвърждават вярата в хуманното. В разказа „По жицата” има много мъка, но и една светла надежда в доброто. Неговата нравствена светлина е определяща при изграждане образите на Гунчо и Моканина.
Бедността и страданието на Гунчо го извисяват. Чрез неговия образ, както и чрез образа на Моканина, Йовков внушава мисълта за благородството и душевната щедрост на обикновените хора от народа. Бащината всеотдайност на Гунчо пленява, а трагичната съдба на семейството му дълбоко трогва читателя. Нравствената саможертва на нещастния баща е убедителна. Той едва прехранва семейството си с продажбата на хума, но е готов да даде всичко, да стори и невъзможното, за да види дъщеря си здрава и щастлива. Това е необикновената духовна щедрост на почтения нравствен човек. Безгранична е бащината обич към слабичкото болнаво момиче. Тя е израз на способността му да надникне и разбере чистите момински мечти на рожбата си. Когато Нонка се разболява, без миг колебание той жертва всичко, за да спаси болното си чедо. В усилното време на жътва оставя дома си и тръгва по прашните добруджански пътища, за да търси бялата лястовица - символ на надеждата и вярата. Бащата разбира, че само опазените душевни сили на девойката ще родят светлия пламък на щастието в очите й.
Моля, влезте в акаунта си, за да видите цялото съдържание.
@bgmateriali.com