Любовта е най-чистото, най-истинското и най-топлото чувство, което пълни очите с блясък и гали душата на влюбените. На това нежно и красиво чувство е посветил Елин Пелин своя разказ “Ангелинка”, където с тънък психологически усет разкрива образът на любимата през влюбените очи на юношата. Красотата на любимата остава завинаги в човешкото сърце, затова героят запазва дълбоко в себе си този скъп и вълнуващ спомен.
Малкото овчарче търси доброто,съвършеното и прекрасното. Неговата любов към Ангелинка е “свещен идеал”, която го дарява с щастие, дава крила на мечтите му и го пренася в един друг свят, пълен със светлина, доброта и усмивки. С цялото си същество той е устремен към него, затова и образът на неговата любима поражда дълбоки чувства в сърцето му – красиви, чисти и истински.
Тази чиста любов е като магия, в която се губят границите между реалността и идеала. Тя превръща детето в юноша, мечтател, романтик, вечно търсещ, устремен към доброто и към всичко хубаво. Този възвишен идеал намира въплъщение в образа на Ангелинка, който се ражда неусетно в съзнанието на героя под въздействието на многобройните похвали на добрата леля Станка. Силното желание да стигне до нея дава простор на богатото му въображение. Нейният образ събужда у юношата най-нежните трепети в душата му, която копнее и жадува за този приказен свят на добротата и обичта. В този свят името Ангелинка събира цялата чистота, нежност, светлина, ангелска невинност и красота на земята. Нещо божествено има в това “създание, кротко и добро, русокосо като звездица.”Тя приема образ ту на хвърчащо “бяло врабче”,ту на “сияещо и усмихнато” ангелче. В съзнанието на героя представата за девойчето се оформя под въздействието на народните приказки и християнски легенди, защото в тях властват красивото и доброто.
Сред природата и тайнствата на нощта овчарчето заживява в друг свят. Той се превръща в “юначен покровител”, който е готов на всичко за своята любима. Като смел рицар,той убива злия змей, избавя я от страшни магии. Така царицата на неговата фантазия завладява изцяло сърцето му, тя е в сънищата, в мечтите му, тя е с него в планината, в нощите под звездите.образът на любимата раздвижва нежните струни в душата му в истинска и чиста любов.Неутолим е копнежът му по този блян и с нетърпение очаква той да се превърне в реалност: ”И колко, колко желаех аз да видя с очите си царицата на моята фантазия.”
Нежна и ранима е душата на юношата, искрени и трогателни са сълзите му, когато изплаква болката си пред най-близкото си същество – магарето. Той страда мълчаливо, като гледа радостните приготовления за гостенките в дома на леля Станка. Като истинска майка, селянката разбира нараненото влюбено сърце на момчето и мили думи и нежна милувка го утешава и връща надеждата му. “Успокоен и пълен с надежди”, той се чувства близо до своята мечта и истинското щастие.
Дългоочакваният ден е ново начало за живота на овчарчето. Пролетното пробуждане на природата е в съзвучие с красивите чувства в душата на героя. Сутринта на Възнесение той лети по стръмния планински път към селото. В сърцето му прелива радостта, опиянението, трепетното очакване, щастието.Огромният сноп иглика, притиснат близо до сърцето единствено може да побере огромната истинска обич на тази нежна душа. Тържественият звън на камбаната допълва радостното настроение и възвестява началото на този дългоочакван празник – срещата с Ангелинка. Юношата, жадуващо обич, доброта и красота, преживява дълбоко емоционално тези мигове. Любовта му дава крила, но същевременно го прави плах и несигурен: “…от вълнение нямах сили да вляза в къщи. Краката и ръцете ми трепереха, а лицето ми трябва да е било по-бледо от иглика…”Девойката омайва овчарчето с прелестта си, тя наистина изглежда като ангелче, слязло от небето, цялата облечена в бяло, с мека златиста коса, отрупана със сини и червени панделки. Реалният образ на любимата, видян през влюбените очи на юношата, надминава и най-смелите мечти и сънища: “В нея нямаше нищо земно.” Ангелинка го покорява с невижданата си прелест, с детската си чистота и невинност. С треперещи ръце, премаляло от вълнение, момчето поднася букета от иглика на своята богиня и дарява с него цялата си любов.Чудото е станало - тъмната къща засиява със светлината на бялото и златното. Сякаш небесна синева струи от очите на момчето. Слънчевите иглики падат от треперещите му ръце. С възклицанието: “Колко цветя! Колко цветя!” Ангелинка като че прикрива възторга си от непознатото момче.А може би внезапно е избухнала любов от пръв поглед. Срещнал идеала и любовта си, той не е готов да приеме изцяло щастието си. Затова в съзнанието му остава образът на любимата като нещо нереално: ”И до днес … още не мога да разбера истина ли беше това, или сън.”
Образът на любимата през влюбените очи на юношата е винаги красив, идеален и съвършен. Споменът за красотата на първата любов остава завинаги в съзнанието ни. Може би това е най-силното чувство, което преобразява живота на човека, като го превръща в една вълшебна приказка.
@bgmateriali.com
