ОПИСАНИЕ НА ПРЕДМЕТНА ОБСТАНОВКА В ХУДОЖЕСТВЕН ТЕКСТ
ОСОБЕНОСТИ НА ОПИСАНИЕТО НА ПРЕДМЕТНАТА ОБСТАНОВКА В ХУДОЖЕСТВЕН ТЕКСТ
Изразът предметна обстановка се свързва с представата за интериор (вътрешна подредба) на стая, дом, обществено място. Предметите, които изпълват вътрешното пространство, могат да имат различна изработка, форма, цвят, предназначение и да създават различна естетическа нагласа.
В художествен текст описанието на предметната обстановка изпълнява много и разнообразни функции. То създава преди всичко зрителни, а понякога и осезателни представи, разкрива обстановката на действието, подсказва характера на изобразяваната случка и ценностите на героите. В предметите, които съставляват интериора, се оглеждат представите на героите за живота и света, техните вкусове, особеностите на епохата. От това какви предмети са подбрани и как изглеждат, можем да направим изводи за характера на техните притежатели, за начина им на живот, за социалното им положение, за нещата, в които вярват и които обичат.
Целта при създаването на устно описание на предметна обстановка в художествен текст е да се пресъздадат вярно и точно описаните елементи, както и да се предизвика естетическо съпреживяване у слушателя.
Подходящо глаголно време за описанието е сегашно, което се използва съвместно с минало неопределено и с бъдеще време (съответно за минали или предстоящи събития спрямо времето на описваната обстановка в художествен текст).
При създаването на устното описание на предметна обстановка в художествен текст се използват епитети, сравнения, олицетворения, изрази с преносен смисъл и др., за да се постигне въздействие върху слушателя.
ПОСТРОЙКА НА ОПИСАНИЕТО НА ПРЕДМЕТНА ОБСТАНОВКА В ХУДОЖЕСТВЕН ТЕКСТ
Описанието на предметна обстановка в художествен текст е вид съчинение и има следната постройка:
• увод (встъпление) – посочва се описваният обект;
• изложение – представят се отделните елементи на описвания обект;
• заключение.
СЪЗДАВАНЕ НА ОПИСАНИЕ НА ПРЕДМЕТНА ОБСТАНОВКА В ХУДОЖЕСТВЕН ТЕКСТ
Създаването на описание на предметна обстановка в художествен текст преминава през три етапа:
• подготовка (планиране);
• създаване (разказване);
• подобряване.
Всеки етап включва следните дейности (стъпки):
►►► Подготовка за създаване на описание на предметна обстановка в художествен текст
▼ Запознаване с текста и осмисляне на задачата.
▼ Създаване на план, съобразен с вида на задачата.
►►► Създаване на описание на предметна обстановка в художествен текст
▼ Създаване в устна форма на текста, като се следва създаденият план.
►►► Подобряване
Тъй като създаването на описание на предметна обстановка в художествен текст е в устна форма, добре е да запишете вашето описание и след прослушването да го подобрите сам/сама или с помощта на вашите приятели и преподаватели.
►►► – етап от създаване на текст
▼ – последователни дейности, стъпки
Редактиране на описанието на предметната обстановка – поправка на допуснатите грешки в съдържанието (например неточности при изпълнението на поставената задача или неточно описване на отделните елементи и др.), в използването на глаголно време, в правоговора. Отстраняват се неуместно използвани изрази и повторения.
Примерът ще ви покаже как се прилагат предложените стъпки при създаване на описание на предметна обстановка в художествен текст.
Пример
Задача: Припомнете си съдържанието на първа глава от Базовата повест „Немили-недраги“. Създайте устно описание на предметната обстановка в кръчмата на Странджата на тема: „Знаците на мизерията и на героизма“.
►►► Подготовка за създаване на описание на предметна обстановка в художествен текст
▼ Запознаване с текста и осмисляне на задачата
Задачата изисква описанието на предметна обстановка в художествен текст, което означава да се откроят добре предметните елементи и да се разграничат тези от тях, които са знак за мизерното съществуване на героите, от другите, които разкриват героизма им. Освен това трябва да се представи и мястото на действие. Осмислят се отделните изисквания:
• място на действие – „будната“ кръчма на Знаменосеца, „равно със самата земя“;
• предметните елементи в описваното пространство.
В описанието на предметната обстановка могат да се използват глаголи в сегашно време, а като помощни (за минали и бъдещи събития) – минало неопределено и бъдеще време.
► Създаване на план
1. Увод - представяне на обекта
2. Описване на отделните елементи:
а) предметите, представящи мизерията:
– дълбоката изба, стръмната извита стълба;
– опушената и полуразбита лампа;
– топлия и задушлив въздух, сгъстен от дима на лампата и цигарите и от киселите изпарения на питиетата;
– мократа полица с чашите и шулците;
б) предметите, разкриващи героизма:
– трите литографически картини, представящи боевете на Хаджи-Димитровата чета;
– картината, залепена под горните три.
3. Заключение
►►► Създаване на описание на предметна обстановка в художествен текст
Знаците на мизерията и на героизма
(Описание на обстановка в художествен текст)
Обстановката В кръчмата на Странджата е бедна, вехта и потискаща, но заедно с това тя носи знаците на героичното минало, свързано с боеве, подвизи и жертвеност в името на свободата на родината.
Кръчмата представлява дълбока изба, до която се слиза по стръмна и извита стълба. Единственият прозорец е равен със земята и свети до късно през нощта. Една опушена и полуразбита лампа с мъждукащата си светлина дава възможност да се види мизерната, вехта подредба. Въздухът е задушен от дима на лампата и цигарите, както и от киселите изпарения на евтините питиета. Към едната стена на мрачното подземие е прикрепена висока полица, намокрена от чашите и глинените съдове за Вино и ракия, подредени върху нея по височина.
На срещуположната стена се открояват три популярни литографически картини, изобразяващи боевете на Хаджи-Димитровата чета в България и клетвата на четата на брега на Дунава. Подобни картини са разпространени масово в революционното предосвобожденско време и всеки родолюбив българин притежава по някоя от тях.
Особено внимание заслужава една друга картина, нарисувана грубо с ръка и залепена под горните три. В лявата страна на платното можем да видим някакво село и селяни, предвождани от стар турчин с голяма чалма на главата. Старият мъж държи в ръцете си блюдо с пита хляб. Срещу тая живописна група е изобразена друга – не по-малко интересна. Тя се състои от мъже с оръжие, облечени в бели хъшовски дрехи. Обути са с цървули, а на главите им има калпаци със златни лъвчета. В средата на тази група се откроява едър мъж, почти великан, гордо държащ в ръка червен байрак, на който е избродиран девизът на българските храбри борци: „Свобода или смърт!“.
Под това изображение се вижда надраскан с големи разкривени букви надпис, който обяснява съдържанието на картината. Става ясно, че сюжетът й представя посрещането на четата от турски първенец в едно българско село. Най-отдолу се открояват думите: „Да живее храбрият Странджа – знаменосец!“.
Така цялата предметна обстановка насочва вниманието към мотивите за мизерното ежедневие на героите, но и за юначното им минало, което им връща достойнството, самочувствието на храбри мъже, проливали кръвта си за свободата на отечеството.
►►► Подобряване
▼ Редактиране
• Описанието на предметната обстановка отговаря на поставената задача. Пресъздадена е атмосферата на трагизъм и героизъм в кръчмата на Странджата, описани са адекватно предметните елементи.
• В описанието са използвани подходящи глаголни времена.
• Спазени са книжовните езикови правила – не са допуснати повторения, стилистични неточности.
@bgmateriali.com
