ХРИСТО БОТЕВ – „НА ПРОЩАВАНЕ В 1968 Г.“
ПАМЕТТА ЗА САМОЖЕРТВАТА  

 

          Финалът на творбата откроява резкия преход от бъдещето към настоящето, от виденията към бунтовническия път. Реалността иска трезвост, решителност и голяма душевна сила. Героят тръгва към своя подвиг и към смъртта. Тръгва с убеждението, че това е единствено достойният житейски избор, с ясното съзнание, че „пътят е страшен, но славен”. Този път на трудности, изпитания, героизъм и жертвеност ще пренесе подвига на юнака в паметта на поколенията и ще му дари духовно безсмъртие.
          В последните стихове на творбата лирическият герой отново се прощава с майка и любима и обобщава големия смисъл на своя избор:

                                                Но... стига ми тая награда –
                                                да каже нявга народът:
                                                умря сиромах за правда,
                                                за правда и за свобода...

          Паметта за достойно извървения път на един свободен, духовно богат и силен човек ще бъде най-голямата награда за жертвеността. Тя ще надмогне физическата смърт, ще преодолее границите на времето и чрез тази памет юначният подвиг на бореца за свобода ще остане във вечността.
          Израснало върху биографична основа, „На прощаване“ се превръща в пророчество за автора си. Слял се почти напълно с лирическия герой на творбата, Ботев се вижда в редиците на смелите борци и не се бои от смъртта. Неговият пророчески блян се сбъдва. Само няколко години по-късно поетът прави решително своя избор в полза на борбата и загива в нея, за да слее по категоричен начин в едно поезия, мечта и житейски подвиг.

@bgmateriali.com

Изтеглиsave