Панкреатит

Хепатитът представлява възпалително заболяване на черния дроб, което може да бъде: Остро – с внезапно начало и ограничена продължителност; Хронично – продължаващо над 6 месеца, водещо до фиброза, цироза или хепатоцелуларен карцином. КЛАСИФИКАЦИЯ НА ХЕПАТИТИТЕ 1. Вирусен хепатит Най-честата причина. Причинява се от различни вируси: Сравнителна таблица: Вирусни хепатити A–E Вирус Начин на предаване Инкубационен период Хронифициране Има ли ваксина? Особености HAV  А Фекално-орален (заразена храна, вода) 2–6 седмици Не Да (инактивирана ваксина) Обикновено протича леко, без хронифициране. Често в детска възраст. HBV B Кръв, полово, вертикално (от майка на дете) 6–24 седмици Да /около 5–10% от възрастните Да (рекомбинантна ваксина) Може да

ХОББ, бронхиалната астма и белодробният емфизем са заболявания на дихателната система, характеризиращи се с обструкция на въздушния поток, но с различна патогенеза и обратимост. ХОББ е хронично прогресиращо заболяване на белите дробове, характеризиращо се с персистираща обструкция на въздушния поток, обикновено необратима, причинена от възпалителен отговор към вредни агенти (най-често тютюнопушене). Патогенеза: Хронично възпаление → увреждане на епитела Хиперплазия на мукозните жлези → ↑ секреция Задебеляване на стените на бронхите Обструкция и задържане на въздух Намалена еластичност на белите дробове Форми: Хроничен бронхит – кашлица с храчки ≥3 месеца годишно за ≥2 години Емфизем – разрушаване на алвеоларните стени

Ендокринната система е съставена от жлези с вътрешна секреция, които произвеждат и отделят хормони директно в кръвта. Хормоните регулират: обмяната на веществата растеж и развитие водно-електролитен баланс репродуктивни функции отговор на организма към стрес Основни ендокринни жлези: Жлеза Хормони Хипоталамус Релийзинг хормони (TRH, CRH, GnRH и др.) Хипофиза (предна и задна) GH, ACTH, TSH, LH, FSH, пролактин, ADH Щитовидна жлеза Тироксин (T4), Трийодтиронин (T3), калцитонин Паращитовидни жлези Паратхормон (PTH) Надбъбречни жлези Кортизол, алдостерон, адреналин, норадреналин Панкреас (ендокринна част) Инсулин, глюкагон Полови жлези (гонади) Тестостерон, естрогени, прогестерон Епифиза Мелатонин Класификация на

Въведение:Сърдечната стена се състои от три основни слоя: Ендокард (вътрешен слой) Миокард (мускулен слой) Перикард (външен слой, обвивка) Възпалителните процеси, засягащи всеки от тези слоеве, се наричат съответно: Ендокардит Миокардит Перикардит Тези състояния могат да бъдат изолирани или комбинирани и често са резултат от инфекции, автоимунни процеси или токсични въздействия. Ендокардит Ендокардитът представлява възпаление на вътрешната обвивка на сърцето – ендокарда, най-често инфекциозен (бактериален, по-рядко гъбичен). Причини: Инфекциозен (най-често): Streptococcus viridans, Staphylococcus aureus, ентерококи Неинфекциозен: при системен лупус (Liebman-Sacks ендокардит), рак Рискови фактори: изкуствени клапи, наркомания

Възпалението е локална и обща защитна реакция на организма в отговор на увреждане на тъканите, предизвикано от външни или вътрешни вредни фактори. Целта му е:ограничаване и отстраняване на увреждащия агент,премахване на увредените тъкани,иницииране на възстановителни процеси.То е комплекс от съдови, клетъчни и метаболитни реакции, насочени към запазване на хомеостазата. ПРИЧИНИ (ЕТИОЛОГИЯ) НА ВЪЗПАЛЕНИЕ 1. Биологични агенти Бактерии – причиняват гнойни възпаления (напр. стафилококи, стрептококи) Вируси – водят до интерстициални възпаления (напр. вирусен хепатит) Гъбички, паразити 2. Физични агенти Механични травми – рани, фрактури Топлинни въздействия – изгаряния, измръзване Радиоактивно облъчване 3. Химични вещества Киселини

Сърдечно-съдовата система е една от най-важните в човешкия организъм. Тя осигурява транспорта на кислород, хранителни вещества и хормони до тъканите, както и отстраняването на отпадни продукти. Сърцето е централният орган на тази система и работи непрекъснато, за да поддържа кръвния поток. Когато е изложено на повишено натоварване – механично, метаболитно или хемодинамично – то може да отговори с адаптивни промени, включително хипертрофия и дилатация. Какво е сърдечна хипертрофия? Хипертрофията на сърцето е увеличение на размера на сърдечните мускулни клетки (кардиомиоцити), което води до уголемяване на миокарда. Тя е адаптивен механизъм, чрез който сърцето се опитва да компенсира повишеното натоварване. Механизъм