Наименование: От гръцки parodia = изпяване на песента отново.
Същност: Пародията преобръща образа на света, създаден от предходни произведения, подражавайки на техните сюжети, герои, стилови похвати, внушавани идеи и модели на поведение, за да предизвика смях и отхвърляне. Осмиват се различни страни от пародираните творби - стилови особености, сюжетни ходове, идейни внушения. Отхвърлят се остарели художествени похвати, както и отживели прояви на обществения живот.
Форма: В основния случай пародията си служи с похвата травестия (преобличане, преобръщане), чрез който се подчертават осмиваните несъответствия. В зависимост от степента на осмиване пародията може да бъде хумористична, иронична или сатирична.
Език: Употребата на езикови средства е право противоположна на обичайния начин, по който те се използват в нормалното общуване - за дребни и незначителни неща се говори натруфено, а наистина важни въпроси и идеи се обсъждат с подчертана небрежност и разговорност.
Читател: Пародията изисква образован читател с развит художествен усет, който може да разпознае явлението, което се пародира, както и какво е подложено на осмиване. В процеса на критична преоценка на заварените стойности читателят подлага на изпитание собствените си представи за света и начините за неговата морална оценка.
Исторически измерения:
– Първите прояви на пародийно отношение може да се открият още в древността, когато е създаден епосът „Войната на мишките и жабите“, пародиращ „Илиада“, като за автор се сочи самият Омир.
– През Средновековието са широко застъпени пародиите на библейски и героични сюжети.
– В историческото развитие на европейската литература смяната на литературните епохи (Ренесанс, барок, класицизъм, романтизъм, реализъм, модернизъм) обикновено се съпровожда с пародиране произведенията на предходниците. Най-значимата проява на пародия, довела до сериозни последствия за развитието на литературата, е романът на Сервантес „Дон Кихот“.