Пасха

          Пасха е най-тържественият празник на евреите, на който се чества извеждането от Египет и краят на 400-годишното им робство. Думата означава „отминал“, „прескочил“, т.е. спасен. Този празник възпроизвежда моменти от последната вечер преди бягството. Събирането около празничната трапеза следва строги правила и се нарича Седер, което означава „ред“, „порядък“.
          На масата се подреждат най-красивите съдове и прибори, слагат се свещи, вино и три парчета специален хляб – маца. Това е хляб, приготвен без мая, тъй като във вечерта на бягството от Египет евреите не са имали време да месят хляб с мая и да го чакат да втаса, а са забърквали просто брашно и вода. Пред главата на семейството се поставя голямо блюдо, от което не се яде. В него се слагат следните ястия: парче печено агнешко месо с кост, което се свързва с жертвоприношението на бог Яхве; печено яйце, изразяващо скръбта от разрушения храм в Йерусалим; горчиви треви, напомнящи за горчивината на робството; сладка паста от орехи, настъргани ябълки, канела и вино, която наподобява цвета на калта, от която еврейските роби правели тухли за строежите под камшика на египетските господари; магданоз, целина и зелена салата, връщащи спомена за оскъдната храна в пустинята и за пролетите сълзи.
          По време на вечерята се извършва ритуално измиване на ръцете и се чете свещена книга, в която се разказва за извеждането на евреите от Египет. Най-малкото дете в семейството пита: „Защо тази нощ е различна от всички други нощи?“, а баща му отговаря: „Защото бяхме роби на египетския фараон и Бог ни изведе от Египет“. По време на празника се пеят песни, възхваляващи бог Яхве.

          Религията, която изповядват евреите, се нарича юдаизъм. Тя е тясно свързана с историята на еврейския народ.
          Преди около 4000 години в Месопотамия живял човек, който се казвал Авраам. Той вярвал в един-единствен бог – Яхве (Йехова), който обещал да даде благословената земя Ханаан на него и наследниците му, ако го почитат и вярват единствено в него.
          От Авраам водят началото си дванадесетте племена на Израел.
          След много години в земите на евреите настъпил глад и хората се принудили да потърсят препитание в Египет. В началото ги приели като гости, но по-късно фараонът ги превърнал в роби. Много евреи забравили своя бог и започнали да почитат египетските. Еврейската вяра била спасена от великия пророк Мойсей, който бил евреин, но бил осиновен и отгледан от египетски благородници. Една нощ насън му се явил Яхве. Казал му да изведе народа си от Египет и да го отведе отново в Израел – обетованата земя. фараонът не искал да пусне евреите, преследвал ги ожесточено, но те успели да се спасят с помощта на Своя Бог.
          Пътят им към родните земи бил тежък, защото минавал през пустинята. Трудно намирали вода, храната им била оскъдна. Страдали от жаркото слънце през деня и от студа през нощта. Пътуването на евреите през пустинята продължило четиридесет години, но въпреки препятствията хората укрепили вярата си в Яхве.