„Песен за човека” - Какво представлява човекът? (есе)

Какъв е смисълът на съществуването на човека? Какво е неговото място в света и доколко този избор зависи от него? Още от древността човек си е задавал тези въпроси. Такива са търсенията и на лирическия герой от стихотворението „Песен за човека" в неговия неутолим копнеж по истината.

„ Човекът е подлец, но подлец е и оня, който го нарича подлец", т. е. човекът е просто човек с присъщия му потенциал за добро и зло, ако си припомним думите на великия руски писател и хуманист Достоевски. В своите „За­писки от мъртвия дом" той вижда на дъното на душата на престъпника-убиец да блести нещо човешко. И ако западната литература твърде дълго търси да види у човека звяра, то руската класическа литература търси човека в звяра. Вапцаров се доближава до Достоев­ски в това свое виждане за човека в стихотворението си „Песен за човека". Станал уби­ец под натиска на обстоятелствата и попад­нал в затвора, човекът отново намира човеш­кото в себе си...

Горните въпроси си задаваме и ние, съвре­менните хора. Днес печатът също е пълен със съобщения за убийства и грабежи: по улици­те и в дискотеките младите хора убиват и би­ват убивани. Защо? Времето на Вапцаров, когато „не стига ти хляба, залитнеш от мъка и стъпиш в погрешност на гнило", е отдавна минало. Но днес това минало отново се въз­ражда. И днес хлябът също не стига: почти във всяко второ семейство има или гладува­щи възрастни хора, или безработни в разц­вета на своите сили. От друга страна, млади­те искат вече да живеят като в напредналите страни - искат нормални условия за живот, които да им осигурят едно достойно същес­твуване...

Разбиха се илюзиите на Вапцаровия ли­рически герой, че „животът ще дойде по-хубав от песен, по-хубав от пролетен ден". А нима дошлото след това време, периоди­чески изпълвано с гръмки обещания, доне­се нещо ново? Разкрепостяване духа на лич­ността - да! Но не се ли увеличиха прося­ците? Не се ли увеличи многократно прес­тъпността? Ония, които са откраднали от глад, мизерия или самозаблуда, отново пъл­нят затворите, както в „Песен за човека", а престъпниците, тайно извършващи крупни престъпления, свободно и безнаказано се разхождат по улиците. В днешното общес­тво, в което голяма част от корумпирания политически елит разграби народното иму­щество, за младите хора няма условия за реализация и те, прокудени, отново тръгват като дедите си на гурбет. Но как ще ги пос­рещне чуждата страна? В какви условия ще попадне човекът? Ще оцелее ли? Един го­лям мислител е казал, че обстоятелствата творят човека в същата степен, в каквато чо­век прави това спрямо обстоятелствата. Вапцаровият лирически герой от стихотво­рението „Песен за човека" осъзнава първа­та половина на тази сентенция. Престъпни­кът, повярвал в истината за обстоятелствата, които са съсипали живота му, намира отно­во човека в себе си. Затова умира, силен и непоклатим в своята вяра в бъдещето, с въз­върнато човешко достойнство и то с песен...

Съвременните хора трябва да повярват оба­че и на втората част от сентенцията. А имен­но, че човек трябва да се бори, трябва да направи всичко, което е по силите му - и дори което не е - за да промени обстоятелствата и да изгради себе си като личност. Звездите, викнали на Вапцаровия човек „браво", днес вече редовно виждат в космоса представи­телите на човешкия род. Станал ли е обаче човекът по-хуманен във времето на високотехнологичните постижения, или се е изгубил по своя жизнен път - ако перифразираме Гогол в „Мъртви души" - човешките си доб­родетели? Какво е изгубил от ценностната си система? Може би трябва да се съгласим с великия френски философ от епохата на Просвещението - Жан-Жак Русо, че разви­тието на техническата цивилизация не е за­дължително непременно да донесе облаго­родяване на нравите.

Ето защо, сега повече от всякога ни е нужна Вапцаровата вяра в утрешния ден, „вярата в доброто и в човека". И най-важното, с което трябва да започнем: да не загубим човешко­то у самите себе си. Да не го удавим в ламтежа за пари, коли, за лесен, хубав, но празен живот. А да си поставим голяма цел в живота и да се борим за нейното постигане: да ста­нем личност, да станем homo creator* в сво­ята професия. Реализирайки тази висша цел, ние неусетно се издигаме на едно по-високо стъпало в своето самоусъвършенстване. В противен случай ще се наложи да повторим думите на големия руски поет Александър Блок: „И стана безпощадно късно -животът прошумя и си отиде..."