ПЕСНИТЕ НА ДОБРИ ЧИНТУЛОВ – ПЛАМЕНЕН ЗОВ ЗА БОРБА И ХИМН НА БОРЦИТЕ ЗА СВОБОДА
Свободата на народа и независимостта на отечеството са висшите идеали на Добри Чинтулов. На тяхното осъществяване той посвещава своите революционни песни. За поета е ясно, че свободата може да се постигне само с борба и жертвоготовност. Затова стихотворенията му са пламенен призив за събуждане на родолюбиви чувства в сънародниците му и за включване в битката с вековния тиранин.
Стихотворението „Стани, стани, юнак балкански“ събужда чувства на патриотизъм, на човешка гордост и достойнство, на решителност и свободолюбие както в съвременниците на Чинтулов, така и в днешния слушател. Това е и основната тема на творбата. Както при народните песни, така и тук за заглавие служи първият й стих. Той задава призивния тон, който се поддържа до финалната строфа.
Лирическият говорител в творбата е родолюбец, с чувство за човешко достойнство и чест. Той е българин, който не може да се примири с робската си съдба и затова се опитва да пробуди от дълбок сън сънародниците си.
В първата строфа правят впечатление два образа – на юнака балкански и на съня. Първият се свързва с народния дух, с българското самосъзнание и идентичност, а вторият – с робската примиреност и с отказа от пълноценно съществуване.
Мотивът за съня е често срещан както в нашия фолклор, така и във възрожденската ни литература. В стихотворението, като се следва традицията от митологията и фолклора, сънят се свързва със смъртта. Чрез този образ се внушава мисълта, че народът ни не живее пълноценно, а търпи униженията и се е примирил със страданията и неправдите:
Че сълзи кървави пролива
във робство милий наш народ;
високо той ръце простира
да го избави висший бог!
Българите са безсилни да се изправят срещу тиранията и сами да извоюват свободата си. Уповават се единствено на „вишний бог“. Затова трябва да бъдат събудени, да си спомнят какви са били, да повярват в собствените си сили и да се изправят срещу вековния си поробител.
Реторичните въпроси в четвърта строфа дават нова насока в призива – българите трябва да се обединят в борбата, за да променят съдбата си. Лирическият говорител дава за пример „ближните нам племена“, които са отхвърлили оковите на робството и са прославили имената си на свободни народи. От тях българите ще получат помощ в тежката битка с поробителя.
В стихотворението поробителят е представен най-общо – „народа отомански“, „змията“, „полумесец отомански“, „турски племена“. Прави впечатление библейският образ на змията, който се свързва с вселенското зло. Образът, който му противостои, е на „лева наш балкански“. В него се крие огромна мощ („от него вятър да повей“), но първо трябва да бъде разбуден, за да изпълни мисията си.
Особено ярко Чинтулов изобразява бунта. Глаголите „стани́“, „събуди́“ подтикват към действия за излизане от робската летаргия, а „да развием“, „да строшим“, „да гинат“ насочват към самата битка за свобода, след която ще „светне нашата земя“.
Стихотворението „Вятър ечи, Балкан стене“ е на същата тема като „Стани, стани, юнак балкански“. И то притежава същия призивен характер, същите въодушевени чувства и готовност за борба в името на свободата. Много от образите се повтарят и в тази творба, като в тях е вложен същият смисъл. Такива са образите на съня, на робството, на знамето, на оръжието.
Във „Вятър ечи, Балкан стене“ е изграден завладяващият и внушителен образ на смелия юнак, зовящ на борба. Емблематичен става първият стих на стихотворението, който изгражда динамична природна картина – зрителна и слухова. Ечащият вятър и стенещият Балкан се свързват с усещането за буря. Същевременно образът на Балкана създава представата за мощ и закрила, за хайдушки чети, за битки и слава.
На пръв поглед тази картина е в контраст със самотния юнак. Той обаче е предвестникът на борбата за свобода – разбужда българското самосъзнание у своите братя и ги зове „всички на оръжие“. В битката трябва да се включи всеки, който „носи мъжко сърце / и българско име“, защото тя не е за малодушни и за безразлични към съдбата на родината. Тя изисква осъзнатост, чувство за отговорност, доблест и чест. Юнакът носи гневната ненавист към робството, към насилието и тиранията. Той е смел родолюбец, готов да защитава земята и народа си до смърт. Оттук идва увереността му, че всички, които милеят за родното, ще препашат сабя и ще развеят знамето на победата.
Горещият патриотично-революционен дух, изразителната художествена образност, поетичният език, близък до народната реч, до живия говорим език, съпроводени от една вдъхновяваща, въодушевяваща мелодия, превръщат стихотворенията на Чинтулов в химни на борбата и на българщината.
@bgmateriali.com
