План за есе по морален проблем: „Да се бориш с вятърните мелници - лудост или мисия“. Работен модел върху осма глава от „Дон Кихот“ на Сервантес

Разработката подготвя ученика за есе по морален проблем върху началото на романа „Дон Кихот“ от Мигел де Сервантес и е организирана в четири последователни етапа. Предварителната подготовка изяснява смисловата разлика между „съществувам“ и „живея“, насочва прочита на първа глава към момента, в който идалгото се преобразява в рицар, и посочва епизодите от романа, към които разсъждението може да се върне. Отделено е място и на междутекстовите връзки с български произведения, в които се откроява образът на деен, духовно извисен човек, както и на подбора на философски сентенции, с които есето да бъде подкрепено. Същинската част е самият план. Той следва аргументативната схема на есето: увод с насочващи въпроси, теза, формулирана като лична позиция по няколко ясно поставени питания, аргументативна част с две подтези и по два аргумента към всяка, и заключение, което връща въпроса към собствения избор на пишещия. Указанията са дадени като насоки и въпроси, а не като готови отговори: към всеки аргумент стои упътване какво да се потърси в текста на Сервантес и как наблюдението върху идалгото Алонсо Кехана да се свърже със съвременния човек. Финалните два раздела напомнят за самото написване на есето и за редактирането му: отстраняване на правописни, пунктуационни, граматични и стилово-езикови грешки и правилно графично оформяне на аргументативния текст. Разработката е подходяща за ученици, които трябва да напишат есе по морален проблем, но не знаят откъде да започнат и как да подредят разсъжденията си. Може да послужи за подготовка за класна работа, за упражнение по аргументативно писане и като модел, по който да се изгради план върху друга тема.

Ръководството представя есето като жанр с история и с ясни изисквания. Началото обяснява какво представлява то и как съчетава задълбочено разсъждение със свободна форма. Следва кратка история на жанра, а после и видовете есета: литературно, философско и публицистично, всяко с примери и с обяснение по какво се различава от останалите. Разделът за структурата разглежда изграждащите елементи: аргументите, сравненията, цитатите, изводите и обобщенията, и показва каква е ролята на всеки. Отделна част говори за есето като творчески жанр и за свободата, която то допуска. Последният раздел е посветен на формулировката на темата, защото от нея зависи цялата работа. Към ръководството са добавени задачи. Разработката е подходяща за подготовка преди класна работа и за проверка на собствен текст по ясни признаци. Разграничаването на трите вида есета е най-полезната част, защото учениците често пишат един и същ текст независимо от темата, а тук се вижда какво изисква всеки от тях. Обясненията са дадени с примери. Разработката е подходяща за подготовка преди класна работа, за самостоятелно упражнение и за проверка на собствен текст по ясни признаци.

Двадесет задачи върху „Дон Кихот“ на Мигел де Сервантес – петнадесет с четири възможности за избор и пет с кратък писмен отговор от две-три изречения. Затворената част е подредена така, че трудността нараства плавно. Първите въпроси се отнасят до най-конкретното – епохата, в която е създадена творбата, истинското име на главния герой, подбудата за неговите начинания, името на спътника му. Тези задачи установяват дали книгата е чета. Оттам проверката се насочва към значението. Разгледани са символиката на един прочут епизод, ролята на женския образ, който героят си представя, и отношението между двамата спътници. Особено ценна е групата въпроси за замисъла на автора. Тя пита каква е литературната цел на творбата, какво ново тя внася и защо се смята за повратна в развитието на европейската проза. Такива въпроси излизат извън сюжета и поставят книгата в историята на жанра. Последните задачи от затворената част се отнасят до основния сблъсък, до водещата тема и до края на историята. Отворената част се състои от пет въпроса, всеки с указан обем от две-три изречения. Този кратък формат е сполучлив: той не позволява разводняване и изисква същината да бъде изказана точно. Съдържанието им е премислено. Първият свързва творбата с промените в обществото на нейното време, вторият разглежда сблъсъка на ценности, третият пита какво прави двамата герои мяра за човешкото, четвъртият търси посланието за стремежите и заблудите, петият поставя книгата в развитието на европейската литература. Третият от отворените въпроси заслужава отделно внимание. Изразът „мяра за човешкото“ е понятие, което се среща в учебната програма, но рядко се проверява пряко. Тук то е приложено върху двама герои с противоположни нагласи, което изисква да се потърси общото между тях, а не разликата. Примерните решения са кратки, съобразени с указания обем, и всяко завършва с обобщаващо изречение. Показват как при ограничен обем се подрежда отговор: наблюдение, разгръщане, извод. При задачите с избор всеки верен вариант е придружен с пояснение от едно изречение, което добавя сведение, а не просто потвърждава. Съотношението между двете части е удобно за оценяване. Затворената проверява познаването на творбата и на литературния контекст, отворената – умението за сбито разсъждение. Материалът предполага, че романът е изучаван, но не изисква прочит на цялата книга – въпросите се отнасят до най-известните епизоди и до общите идеи, а не до подробности от второстепенни глави. Затова тестът е приложим и при работа с подбрани откъси, каквато е обичайната практика при обемни произведения от световната класика. Обемът се вмества в един учебен час, като затворената част се решава сравнително бързо. Оформлението е готово за разпечатване – номерирани задачи, ясно отделени варианти и място за писане под последните пет въпроса. Учителят получава проверка, която обхваща и творбата, и мястото ѝ в литературната история. Ученикът – възможност да провери подготовката си и опорни точки за съчинение върху западноевропейската литература.

Два часа литература се събират в един разработен сценарий: планът обхваща първа и осма глава от романа „Дон Кихот“ на Мигел де Сервантес и е построен около темата за човека и света. Началото предлага кратък разговор с класа, който води естествено към героя, обичащ книгите дотолкова, че решава да заживее като тях, и към формулирането на темата на дъската. Следват подготвителните блокове, от които учителят си взема готовите обяснения: Ренесансът и новата представа за човека, биографията на Сервантес и връзката ѝ с двойствения образ на рицаря, жанровата природа на романа и ролята на двете глави като рамка на действието. Отделно са разчетени заглавието на творбата, началото на първа глава и прекъснатият край на осма. Централната част е подредена по мотиви и по герои: книгите и четенето, пътят и приключението, името и преображението, платоничната любов и алтруизмът, а след тях образите на Дон Кихот, на Санчо Панса, на Дулсинея и на случайните пътници по пътя. Основните конфликти са изведени в отделни двойки, готови за записване в тетрадка. Практическата част дава конкретни въпроси за наблюдение върху героя, работа по двойки с таблица за двата погледа към един и същи свят, обяснение на понятията чрез ежедневни примери, съпоставка на илюстрации от различни художници и дискусионен въпрос за финал. Планът завършва с обобщение на онова, което трябва да се запомни, и с примерна домашна работа в писмен и в творчески вариант.

Часът тръгва от въпрос, който всеки ученик разбира веднага: борил ли се е за нещо, което околните смятат за безсмислено. Оттук планът за урок върху осма глава от романа „Дон Кихот“ на Мигел де Сервантес въвежда прочутия епизод и го превръща в повод за размисъл, а не само за преразказ. Разработката съдържа всичко, което учителят обикновено събира от няколко източника: припомняне на първа глава и на конфликта, останал открит от миналия час, кратък блок за Ренесанса, за биографията на Сервантес и за мястото на романа, както и разбор на преувеличеното заглавие на самата глава и на иронията, скрита в него. Съдържанието е представено като разказ с участие на класа, стъпка по стъпка до прекъснатия двубой. Следват характеристики на героите с точни наблюдения върху поведението им, изведени мотиви и конфликти, обяснение на понятие от учебната програма и отделен раздел за символиката на мелницата, в който е привлечена и мисъл на испански философ за двете страни на нещата. Разгледано е и какво днес означава изразът за борбата с вятърни мелници. Практическата част предлага въпроси за разговор по текста, схема за съпоставка на двамата пътници, работа с илюстрации на двама различни художници и кратък тест-разговор за затвърждаване. Планът завършва с примерни варианти за домашна работа, сред които творческа задача и идея за диалог между рицаря и съвременен тийнейджър.

Романът на Радичков не се поддава на обичайната проверка по сюжет – той е съставен от отделни притчи, а смисълът им се сглобява в цялото. Тестът е съобразен точно с това устройство: движи се епизод по епизод и всеки път пита какво стои зад образа. Задачите са 23 и се разделят в две части. Първите 20 са с избираем отговор и по четири варианта. Началните въпроси са върху началния образ, който отваря книгата, и върху решението, което той поражда у разказвача, както и върху атмосферата, изградена от звуците при бурята. Следва група задачи за историята на двете животни – каква е връзката между тях и какъв смисъл носи развръзката. По-нататък се разглеждат образът на птиците като въплъщение на тежките мисли, маскарадите на злото край реката, значението на пощаденото същество и трагичната участ на глутницата. Отделни въпроси са посветени на насекомото, което оцелява от чуждите трохи, на картината при историческото ханче и на признанието, че сцената е плод на въображение. Следват задачите за двете легенди и за откритието, което те правят, за представата за душата като затворено пространство, за общото начинание, което се задъхва, и за пародията на читателските спорове. Заключителните въпроси са върху символа на времето във финала, върху появата на мъртвите приятели, върху гледната точка в романа и върху водещия конфликт. Последните 3 задачи изискват писмен отговор и имат оставено място за работа: обяснение как заглавният мотив организира едновременно композицията и посланието, анализ на образа на слабия и връзките му с други сцени, и посочване на примери за смесване на реално и фантастично с коментар за търсения ефект. Отговорите са изведени накрая, с кратко тълкуване при всеки верен избор и с разгърнати примерни решения при отворените задачи. Материалът е подходящ за контролна работа върху романа, за проверка на прочита и за самостоятелна подготовка. Тестът е готов за разпечатване, а решаването се вмества в един учебен час. Преимуществото му е, че покрива книгата в цялата ѝ широчина. При произведение, съставено от отделни части, лесно се получава непълен прочит – ученикът помни две-три сцени и пропуска останалите. Двадесетте затворени въпроса не позволяват това, защото минават последователно през всички основни епизоди. Особено полезна е първата отворена задача. Тя изисква да се обясни как заглавният образ държи заедно текст, който на пръв поглед изглежда разпилян – а именно това е и ключът към разбирането на романа. За преподавателя обясненията към отговорите съкращават проверката и дават готови опорни точки за коментар в час. За ученика при самостоятелна работа те служат като кратък коментар на всяка притча, а примерните решения показват как отделните образи се свързват в общо тълкуване.