План за есе по морален проблем: „Да съществуваш или да живееш“. Пробуждането на идалгото и раждането на рицаря в първа глава на „Дон Кихот“ от Сервантес

Пред ученика стои готов работен модел за писане на есе по морален проблем, стъпил върху най-известния епизод от „Дон Кихот“ - трагикомичния двубой с вятърните мелници. Разработката е разделена на четири етапа и води от първия прочит до редактирания текст. Първият етап е предварителната подготовка. В него са изяснени значенията на ключовите думи и изрази в темата, посочено е какво стои зад устойчивия израз „боря се с вятърни мелници“ и как се разбира думата „мисия“. Указано е и къде в самия роман да се търсят други епизоди, в които героят подменя реалността с творенията на въображението си, с посочени глави. Дадени са и конкретни български стихотворения, чрез които може да се изгради междутекстова връзка, както и насока за подбор на философски сентенции. Вторият етап е самият план на есето. Уводът, тезата, аргументативната част и заключението са разписани поотделно, като за всяка част са формулирани насочващи въпроси, а не готови отговори. Аргументативната част е построена от две подтези с по два аргумента към всяка, така че ученикът да види как се редува твърдение, обосновка и пример от литературата, от съвременността и от личния опит. Въпросите провокират собствена позиция по проблема дали тази борба е безумие, или благородна кауза, и дали съвременните донкихотовци имат шанс за успех. Третият и четвъртият етап дават указания за самото писане и за редактирането на готовия текст, включително какви типове грешки да се проверят и как се оформя графично аргументативен текст. Материалът върши работа при подготовка за класна работа и за изпит, а планът може да бъде пренесен и към други теми за есе по морален проблем.

Два часа литература се събират в един разработен сценарий: планът обхваща първа и осма глава от романа „Дон Кихот“ на Мигел де Сервантес и е построен около темата за човека и света. Началото предлага кратък разговор с класа, който води естествено към героя, обичащ книгите дотолкова, че решава да заживее като тях, и към формулирането на темата на дъската. Следват подготвителните блокове, от които учителят си взема готовите обяснения: Ренесансът и новата представа за човека, биографията на Сервантес и връзката ѝ с двойствения образ на рицаря, жанровата природа на романа и ролята на двете глави като рамка на действието. Отделно са разчетени заглавието на творбата, началото на първа глава и прекъснатият край на осма. Централната част е подредена по мотиви и по герои: книгите и четенето, пътят и приключението, името и преображението, платоничната любов и алтруизмът, а след тях образите на Дон Кихот, на Санчо Панса, на Дулсинея и на случайните пътници по пътя. Основните конфликти са изведени в отделни двойки, готови за записване в тетрадка. Практическата част дава конкретни въпроси за наблюдение върху героя, работа по двойки с таблица за двата погледа към един и същи свят, обяснение на понятията чрез ежедневни примери, съпоставка на илюстрации от различни художници и дискусионен въпрос за финал. Планът завършва с обобщение на онова, което трябва да се запомни, и с примерна домашна работа в писмен и в творчески вариант.

Пет творби от една епоха, събрани в обща проверка – така изглежда този обобщителен тест. Задачите разглеждат всяка от тях поотделно, а после изискват и връзките помежду им да бъдат назовани точно. Задачите са 26 и се разделят в две части. Първите 23 са с избираем отговор и по четири варианта. Групата върху притчата проследява как се решава спорът за вярата, какъв образ изгражда разказът за бащата и синовете, каква идея за истината се внушава и с какво творбата е характерна за епохата. Групата върху романа обхваща последиците от увлечението по рицарските книги, типа герой, който представлява главното действащо лице, поведението на неговия спътник при най-известния епизод, водещото противопоставяне в тази глава и онова, което свързва двамата герои. Групата върху трагедията разглежда основния вътрешен конфликт, смисъла на прочутия монолог, ролята на сцената с представлението и начина, по който финалът оформя образа на героя. Групата върху сонетите проследява ценностите на околните и онова, което говорителят смята за истинско богатство, водещото противопоставяне и смисъла на финалното двустишие в единия сонет, а при другия – начина на описание, ефекта от отказа от готовите сравнения и връзката с духа на епохата. Последните три затворени въпроса са съпоставителни, а трите отворени задачи изискват писмен отговор: сравнение между отношението към вярата в две от творбите, посочване на прилика и разлика между двама герои и обяснение как идеята за истинско богатство се проявява по различен начин. Отговорите са изведени накрая, с кратко пояснение при всеки верен избор и с примерни решения при отворените задачи. Материалът е подходящ за обобщителна контролна върху дела, за преговор преди изпитване и за самостоятелна подготовка. Тестът е готов за разпечатване, а решаването се вмества в един учебен час. Най-ценна е съпоставителната част. Творбите се изучават в отделни часове и рядко се поставят една до друга, а именно връзката между тях показва какво обединява епохата – доверието в човешкия разум, правото на личен избор и вниманието към действителния човек. Полезно е и равномерното разпределение. Всяка творба получава по няколко въпроса, така че резултатът показва точно коя от тях е останала непозната, вместо да дава общо впечатление за нивото. За преподавателя обясненията към отговорите съкращават проверката и дават готови опорни точки за обсъждане в час. За ученика при самостоятелна работа примерните решения показват как се строи съпоставка между две творби – с обща теза, с примери от всяка и с извод, който важи и за двете.

Двадесет задачи върху „Дон Кихот“ на Мигел де Сервантес – петнадесет с четири възможности за избор и пет с кратък писмен отговор от две-три изречения. Затворената част е подредена така, че трудността нараства плавно. Първите въпроси се отнасят до най-конкретното – епохата, в която е създадена творбата, истинското име на главния герой, подбудата за неговите начинания, името на спътника му. Тези задачи установяват дали книгата е чета. Оттам проверката се насочва към значението. Разгледани са символиката на един прочут епизод, ролята на женския образ, който героят си представя, и отношението между двамата спътници. Особено ценна е групата въпроси за замисъла на автора. Тя пита каква е литературната цел на творбата, какво ново тя внася и защо се смята за повратна в развитието на европейската проза. Такива въпроси излизат извън сюжета и поставят книгата в историята на жанра. Последните задачи от затворената част се отнасят до основния сблъсък, до водещата тема и до края на историята. Отворената част се състои от пет въпроса, всеки с указан обем от две-три изречения. Този кратък формат е сполучлив: той не позволява разводняване и изисква същината да бъде изказана точно. Съдържанието им е премислено. Първият свързва творбата с промените в обществото на нейното време, вторият разглежда сблъсъка на ценности, третият пита какво прави двамата герои мяра за човешкото, четвъртият търси посланието за стремежите и заблудите, петият поставя книгата в развитието на европейската литература. Третият от отворените въпроси заслужава отделно внимание. Изразът „мяра за човешкото“ е понятие, което се среща в учебната програма, но рядко се проверява пряко. Тук то е приложено върху двама герои с противоположни нагласи, което изисква да се потърси общото между тях, а не разликата. Примерните решения са кратки, съобразени с указания обем, и всяко завършва с обобщаващо изречение. Показват как при ограничен обем се подрежда отговор: наблюдение, разгръщане, извод. При задачите с избор всеки верен вариант е придружен с пояснение от едно изречение, което добавя сведение, а не просто потвърждава. Съотношението между двете части е удобно за оценяване. Затворената проверява познаването на творбата и на литературния контекст, отворената – умението за сбито разсъждение. Материалът предполага, че романът е изучаван, но не изисква прочит на цялата книга – въпросите се отнасят до най-известните епизоди и до общите идеи, а не до подробности от второстепенни глави. Затова тестът е приложим и при работа с подбрани откъси, каквато е обичайната практика при обемни произведения от световната класика. Обемът се вмества в един учебен час, като затворената част се решава сравнително бързо. Оформлението е готово за разпечатване – номерирани задачи, ясно отделени варианти и място за писане под последните пет въпроса. Учителят получава проверка, която обхваща и творбата, и мястото ѝ в литературната история. Ученикът – възможност да провери подготовката си и опорни точки за съчинение върху западноевропейската литература.

Спокоен, подреден живот, в който няма нищо героично, е отправната точка на това ученическо есе, изградено върху първа глава от романа „Дон Кихот“ на Мигел де Сервантес. Уводът описва делника на дребния идалго с неговите точни порции, делнични и празнични дрехи и повтарящи се навици, за да извади от тях въпроса дали е достатъчно човек просто да съществува. Литературната опора върви по самата глава: празнотата, която рицарските романи запълват, четенето, превзело дома и имота, подготовката на доспехите, новите имена за коня, за самия герой и за селската девойка, превърната в дама на сърцето. Епизодите не са преразказани заради сюжета, а разчетени като стъпки, с които героят превръща всекидневното в нещо по-голямо от себе си. Съвременният план е разгърнат успоредно на литературния: еднаквите дни на ученика, часовете, в които човек забравя за времето, натискът да бъдеш реалист и разликата между вътрешната убеденост на героя и днешното позиране пред чужди очи. Есето не подминава и обратната страна, тоест цената, която самият Дон Кихот плаща за живота в мечтата, и търси мярка между двете крайности. Заключението обединява личните наблюдения в отговор, който не е категоричен, а премерен. Текстът е подходящ за подготовка по темата за смисъла и мечтата, за упражнение върху аргументативно есе с литературна опора и като образец за собствено писане по първа глава от романа.

Общото между притча, роман, трагедия и два сонета е един поглед към човека – като същество, което мисли само, избира само и отговаря за избора си. Тестът проверява дали ученикът вижда тази обща основа зад толкова различните текстове. Задачите са 26 и следват две части. Първите 23 са с избираем отговор и по четири варианта. Групата върху притчата разглежда ценността, която я свързва с епохата, смисъла на централния образ, постъпката на бащата и позицията на мъдрия разказвач. Групата върху романа обхваща най-точната характеристика на главния герой, онова, което разкрива първата глава, ролята на неговия спътник, сблъсъка в известния епизод и смисъла на неговата лудост – въпрос, при който повърхностният прочит личи веднага. Групата върху трагедията проследява основното вътрешно преживяване, отношението на героя към света около него, значението на представлението в двореца и начина, по който финалът изразява идеите на епохата. Отделен въпрос свързва трагедията с романа чрез общ мотив. Групата върху сонетите разглежда най-голямата ценност за говорителя, водещия художествен похват, тълкуването на финалното двустишие и ценностната система в единия, а при другия – похвата в началото, характера на чувството и връзката с притчата по линията на честността. Заключителните въпроси обобщават какво свързва двата сонета и всички разгледани творби с духа на епохата. Трите отворени задачи изискват писмен отговор: сравнение на представата за истината в две творби, съпоставка между двама герои по техните идеали и обяснение как реалистичният женски образ изразява ренесансовото разбиране за човека. Отговорите са изведени накрая, с кратко пояснение при всеки верен избор и с разгърнати примерни решения. Материалът е подходящ за обобщителна контролна върху дела, за преговор преди изпитване и за самостоятелна подготовка. Тестът е готов за раздаване, а решаването се вмества в един учебен час. Отличителното при този вариант е делът на съпоставителните въпроси. Освен трите отворени задачи, и няколко от затворените изискват мислене през повече от една творба – точно умението, което се търси при обобщителните теми за съчинение. Полезен е и въпросът за смисъла на лудостта. Той разграничава два прочита на романа – като комична история и като трагедия на идеалиста – и насочва към втория, който е и по-верният. За преподавателя обясненията към отговорите съкращават проверката и дават опорни точки за разговор в час – а темите за търпимостта, за съмнението и за истинската стойност на човека предизвикват обсъждане и днес. За ученика при самостоятелна работа примерните решения показват как една обща теза се подкрепя с примери от различни произведения.