Подробен преразказ на II част на разказа „Една българка“ от Иван Вазов: Срещата с ранения четник и решението на баба Илийца да спаси два живота

     Бедната възрастна жена бързаше да стигне по-скоро до манастира. На гърдите си тя носеше двегодишното си внуче, което беше сираче и боледуваше от вече две седмици. Малкото дете ставаше все по-зле с всеки изминал ден. Нищо не бе помогнало – нито бабешките лекове, нито баянето, нито хекиминът от Враца. Четял му бе и селският поп, но и от това не излезе никаква полза. На старата жена й оставаше вече само една последна надежда – Света Богородица. Тя реши да занесе детето в манастира, за да му четат молитви, та дано оздравее.