„ПОД ИГОТО“ – „НОВАТА МОЛИТВА НА МАРКА“
(Анализ)

 

 

          ■ КОМПОЗИЦИОННИ И СЮЖЕТНИ ОСОБЕНОСТИ

         Главата е включена във втората част на романа „Под игото“ и има важна композиционна роля. Изпъква идейно-тематичната връзка на текста с други глави в произведението – предходните – „Един шпионин през 1876 година“, „Зелената кесия“, „Около един труп“, и следващата – „Пиянство на един народ“. Общото послание е за необикновената промяна, която се проявява в неподозираното от никого родолюбие на турския шпионин Заманов, в готовността на дякон Викентий да извърши „кражба свещена“ в името на спасението на България, и в дързостта на Мичо Бейзадето, написал „кабалистичната фраза“ върху черешовия топ: „Турция ке падне. 1876“. Бунтовната атмосфера слага своя отпечатък върху поведението на всички жители на Бяла черква независимо от тяхната възраст и социалното им положение.
          Чорбаджи Марко, представител на „умерения елемент в народната партия“, както е характеризиран от повествователя в главата „Около един труп“, изживява драматична вътрешна борба, изразяваща се в колебания и съмнения. Всеобщото въодушевление и „революционното кипене“ обаче въздействат толкова силно върху скептично настроения герой, оприличаващ себе си на Тома Неверни, че той е склонен да повярва в успеха на общонародното дело под ръководството на „лудите глави“: „Кой знае? Лудите ако направят, лудите ще направят нещо“. Свидетел на смайващата дързост на младите, Марко Иванов не може да остане безразличен, пасивен и предлага да бъде отсечена неговата череша, за да се изработи топ за въстанието. Промяната в разбиранията на заможния чорбаджия е представена в детайли в следващата глава – „Новата молитва на Марка", в която е осъществен синтез на битовия и историческия план на художественото изображение.

          ■ ГЕРОИТЕ - СВЕТОГЛЕДНИ ИДЕИ И ЦЕННОСТИ

          Марко е изненадан от „революционния елемент“ в сватбата и хорото, предвождано от Димо Безпортев, член на комитета в Бяла черква. Вдъхновението и ентусиазмът сплотяват хората, които дават израз на чувствата си, без да изпитват страх. Преплитат се конкретното и метафоричното в разкриването на народното веселие. Безпортев е пиян, но мотивът за пиянството придобива в контекста на повествованието и значението на опиянение на душите. Всички са се заловили на хорото – „безконечно дълго“, като този детайл от картината на бита има и друг, символен смисъл. Играещите – от възрастните до петгодишните деца – са оприличени на военна колона, стремена към превземането на крепост. Хорото изобразява „разни фантазии“, които загатват за копнежите, мечтите на поробените, за спотаения в душите им порив към свободата.
          Патетичната реч на Безпортев е израз на неговото свободолюбив, на непримиримостта му към потисничеството и съпричастието му към трагичната съдба на родината: „Мене сърцето ме боли за България, тая бедна турска робиня...“ В приповдигнатото слово на пияния и „хром“ (куц) обущар, изпълнено с клиширана революционна лексика, прозвучават комично трансформирани, пародирани мотиви от бунтовните стихове на Добри Чинтулов и Стефан Стамболов: „аз викам: доста робство и пиянство“ („доста робство и тиранство“ – „Вятър ечи, Балкан стене“, Добри Чинтулов); „не щем ний богатство, не щем ний жени...“ („Не щеме ний богатство, не щеме ний пари...“ – „Марш“, Стефан Стамболов). Песента, която пее героят, е революционен марш на предстоящия бунт и е по текста на популярното Вазово стихотворение „Панагюрските въстаници“: „Боят настава, тупат сърца ни, / ето ги близо наште душмани...“. Този сюжетен момент напомня за драматичната ситуация в главата „Представлението“, когато всички „актьори“ запяват на сцената бунтовна песен по стихове на Чинтулов.
          Изпълнената с гръмка революционна фразеология реч на Капасъзчето (прозвището означава „разбойник“) може да се разглежда като пародия на вдъхновеното слово на Странджата в повестта „Немили-недраги“. Репликата на Безпортев, изразяваща идеята за саможертвата: „По-добре да измрем, нежели такъв позорен живот... Па щели да кажат: начукал се като руски сапожник…“, комично преобръща известните думи на Знаменосеца, звучащи като неговото духовно завещание: „И ще умрем със слава и в борба, и няма да издъхнем като кучета по тия улици“. Пропитата с болка и горчива самоирония изповед на прославения хъш разкрива измеренията на мъченическото му съществуване във враждебната чужда страна: ,,...аз, дето едно време носех левското знаме, ази, храбрият Странджа, тая ръка сега държи лъжицата!“. Автохарактеристиката на пияния Безпортев е изградена в хумористичен, гротесков план: „А аз какво съм? – Едно магаре, което се бои от бистра вода...“
          Едно от прозвищата на героя е Редактора, тъй като преправя текстовете на популярни песни. В метафоричен смисъл той наистина „редактира“, поправя реалността. Със своите будещи изумление действия осъществява желаното от всички българи, променя неизменния доскоро „сценарий“ на живота „под игото“. В тази нова „пиеса“, наречена от повествователя „весело зрелище“, са карнавално разменени традиционните роли на роба и господаря. Представлението, приличащо и на фарс, се разиграва пред „хилядо зрители“ и предизвиква техния смях и ръкоплясканията им. В следващите глави на романа, например в „Пиянство на един народ“, е представена театралността, зрелищността в поведението на организаторите на въстанието.
          Чорбаджи Марко е удивен от дръзката постъпка на Безпортев, който се осмелява не само да заповядва на турско заптие, но и да го яхне. Повествователят разкрива комичното, гротесковото, дори абсурдното в поведението на българина. Това, което доскоро е изглеждало немислимо, в този момент се оказва възможно, и то пред очите на цялото смеещо се множество. Свободата на духа и волята за промяна се проявяват най-напред в словото. Ключова е репликата на героя, чрез която той противопоставя родното и чуждото, свещеното и низкото: „Как дерзаеш да тъпчеш тая света земя?... Тая земя е българска, а твоята е в азиатските пустини...“
          Видяното оказва необикновено въздействие върху Марко, който е смаян от смелостта на „раята“. Героят е „партизанин на приготовлението“, но в този миг неговото колебание отстъпва място на надеждата, че е възможна победа в борбата с вековната империя. Родолюбивият българин не може да остане равнодушен свидетел на масовото опиянение, белязало дори игрите на децата, които се превъплъщават в ролята на войници. Вътрешният монолог на чорбаджията изразява изумлението му от тази „лудост“: „Та то всичко полудяло: от старци до бозайници – помисли си той, – тя се е залюляла...“ Лудостта в контекста на романа се осмисля като дързост, непокорство, нарушаване на нормите и е противопоставена на благоразумието, разбирано като проявление на страх, робско малодушие и егоистичен стремеж за съхраняване на собствения живот. Метафоричната глаголна форма „се е залюляла“ внушава идеята за предстоящите бурни събития и поражда аналогия с очакваното избухване на „един вулкан“, както образно е представена революцията в главата „Пиянство на един народ“.
          „Размирният“ дух на времето прониква и в дома на чорбаджи Марко. Килерът – част от битовото пространство, се превръща в „оръжейница“. Оказва се, че синовете на трезвомислещия търговец са активни участници в подготовката на бунта. Тази революционна метаморфоза, засегнала дори съкровено личния свят на героя, го подтиква да изрече своя благослов за онези, които не приемат робските стереотипи: „Лудите, лудите – те да са живи!...“.
          Под влияние на всичко преживяно и на вътрешната борба между съмнението и надеждата Марко изрича своята нова молитва. Тя е знак за промяната в позицията на стопанина. Той е загрижен не само за дома и най-близките си хора, но и за съдбата на България, за чието спасение се моли пред иконостаса.

          ■ ПРОБЛЕМИ И КОНФЛИКТИ

          Основният проблем в романа за националния (етническия) сблъсък придобива измеренията на гротеска в главата „Новата молитва на Марка“. При съпоставката на този текст с втора глава на „Под игото“ – „Бурята“ – изпъкват различията в подхода на повествователя. В „Бурята“ се откроява аморалността на жестоките Емексиз Пехливан и Топал Хасан, решени да извършат насилие. В ключовия епизод, представящ срещата на Безпортев със заптието, турчинът не е демонизиран злодей, а е показан в комична светлина като слаб, безпомощен, жалък, обзет от страх. Той е загубил господарското си самочувствие, подчинява се на волята на един пиян и куц чизмар, търпи безропотно унижението, на което е подложен. Абсурдното поведение на дръзкия Безпортев е израз на неговото желание да докаже по шокиращ начин, че българите наистина не са „веке рая покорна“. Докато в тази глава промяната е разкрита чрез средствата на смешното, в следващата – „Пиянство на един народ“ – проличава високият, патетичен стил на изображение. 
          Пародийното в „Новата молитва на Марка“ присъства и в революционната реч на Редактора, в която бунтовните идеи на Възрожденската епоха са изказани в комичен контекст: „Днес ако съм жив, утре ставам дух, нищо, сянка... Магарешки свят, с една реч... И който умре за народа, той ще бъде жив на веки веков...“. Проблемът за смъртта подвиг и духовното безсмъртие е засегнат в лишеното от смислово единство слово на Безпортев, назоваващ себе си с ирония „магаре“. Хумористичният ефект се дължи на преплитането на героичното, сакралното и делничното, битовото.

@bgmateriali.com

Изтеглиsave