„ПОД ИГОТО“ – „НОВАТА МОЛИТВА НА МАРКА“
(Анализ)
Главата "Новата молитва на Марка" е включена във втората част на романа „Под игото“ и има важна композиционна роля. Започва с кратко встъпление, от което става ясно кога и къде се развива действието. Чорбаджи Марко тръгва през градините и ливадите, за да влезе в града през главната улица. Тогава се озовава пред голямо хоро. Това го кара да се замисли за смисъла на човешкия живот.
Марко е изненадан от „революционния елемент“ в сватбата и хорото, на което се е хванал и Безпортев, член на комитета в Бяла черква. Вдъхновението и ентусиазмът сплотяват хората, които дават израз на чувствата си, без да изпитват страх. Преплитат се конкретното и метафоричното в разкриването на народното веселие. Безпортев е пиян, но мотивът за пиянството придобива в контекста на повествованието и значението на опиянение на душите. Всички са се хванали на хорото – от възрастните до петгодишните деца – са оприличени на военна колона, стремена към превземането на крепост. Хорото изобразява „разни фантазии“, които загатват за копнежите, мечтите на поробените, за спотаения в душите им порив към свободата.
Речта на Безпортев е израз на неговото свободолюбие, на непримиримостта му към потисничеството и съпричастието му към трагичната съдба на родината: „Мене сърцето ме боли за България, тая бедна турска робиня...“ В приповдигнатото слово на пияния и куц обущар, изпълнено с клиширана революционна лексика, прозвучават комично трансформирани, пародирани мотиви от бунтовните стихове на Добри Чинтулов и Стефан Стамболов: „аз викам: доста робство и пиянство“ („доста робство и тиранство“ – „Вятър ечи, Балкан стене“, Добри Чинтулов); „не щем ний богатство, не щем ний жени...“
Чорбаджи Марко е удивен от дръзката постъпка на Безпортев, който се осмелява не само да заповядва на турско заптие, но и да го яхне. Повествователят разкрива комичното, гротесковото, дори абсурдното в поведението на българина. Това, което доскоро е изглеждало немислимо, в този момент се оказва възможно, и то пред очите на цялото смеещо се множество. Свободата на духа и волята за промяна се проявяват най-напред в словото. Ключова е репликата на героя, чрез която той противопоставя родното и чуждото, свещеното и низкото: „Как дерзаеш да тъпчеш тая света земя?... Тая земя е българска, а твоята е в азиатските пустини...“
Видяното оказва необикновено въздействие върху Марко, който е смаян от смелостта на „раята“. Героят е „партизанин на приготовлението“, но в този миг неговото колебание отстъпва място на надеждата, че е възможна победа в борбата с вековната империя. Родолюбивият българин не може да остане равнодушен свидетел на масовото опиянение, белязало дори игрите на децата, които се превъплъщават в ролята на войници. Вътрешният монолог на чорбаджията изразява изумлението му от тази „лудост“: „Та то всичко полудяло: от старци до бозайници – помисли си той, – тя се е залюляла...“ Лудостта в контекста на романа се осмисля като дързост, непокорство, нарушаване на нормите и е противопоставена на благоразумието, разбирано като проявление на страх, робско малодушие и егоистичен стремеж за съхраняване на собствения живот.
„Размирният“ дух на времето прониква и в дома на чорбаджи Марко. Килерът – част от битовото пространство, се превръща в „оръжейница“. Оказва се, че синовете на трезвомислещия търговец са активни участници в подготовката на бунта. Тази революционна метаморфоза, засегнала дори съкровено личния свят на героя, го подтиква да изрече своя благослов за онези, които не приемат робските стереотипи: „Лудите, лудите – те да са живи!...“.
Под влияние на всичко преживяно и на вътрешната борба между съмнението и надеждата Марко изрича своята нова молитва. Тя е знак за промяната в позицията на стопанина. Той е загрижен не само за дома и най-близките си хора, но и за съдбата на България, за чието спасение се моли пред иконостаса.
@bgmateriali.com
