ЕЛИСАВЕТА БАГРЯНА - „ПОТОМКА“
ПОЕТИЧНАТА ИЗПОВЕД НА НЕПОКОРНАТА ЖЕНСКА ДУША

 

Стихотворението „Потомка" от Елисавета Багряна въвежда читателя в съкровения свят на жената - „вечна", защото пренася във времето родовите ценности, трайни и вечни като родната земя, и „свята", защото с любовта и с непокорството на духа си обновява живота.

Лирическата героиня с гордост изповядва кръвната си връзка с предците, осъзнавайки себе си като пазител и продължител на веков-ни традиции. Те живеят и се предават от поколение на поколение чрез волността и не-покорството на женската душа. Стихотворението е изповед-размисъл за зова на родовите корени, който изгражда душевността и предопределя човешката съдба. Жената настойчиво търси връзката с предците, за да опознае себе си.

Тя не познава миналото чрез фамилни книги и портрети, които са съхранили родовата памет и напомнят семейните повели. Отрицанието в началото на стихотворението утвърждава внушението, че жената унаследява ценното и устойчивото в душевността си единствено чрез законите на родовата кръв. Използваната антитеза, подчертана чрез категоричното твърдение „не знам, но усещам" внушава живата духовна връзка между поколенията. Мотивът за кръвта - „древна, скитническа, непокорна“ - носи посланието за силата на унаследеното, за трайното родово начало, което не дава по-кой и „от сън ме буди нощем гневно". Кръвта е „непокорна" и се бунтува срещу условностите в живота, гневно отхвърляйки заспалото примирение. Чрез кръвната връзка с предците си жената унаследява техните най-ценни черти - силата на духа, свободолюбието и смелостта. Както някога незнайната и непокорна „прабаба тъмноока" е избягала с любимия си, така и нейната потомка се вслушва преди всичко в поривите на сърцето си.

Водена от повелите на любовта и от потребността за свобода, тя нарушава родовите закони, които определят бягството с любимия като грях. Но бягството в името на любовта „с някой чуждестранен светъл хан“ оневинява греха и прави жената „свята и вечна“. Кънтежът на конските копита, който се разнася от волния вятър по „необятните с око поля“, създава зрителна представа за безпределна волност и за опиянение от любовта и от живота.

Изповедта се излива като съкровена песен, подчертана от звуковите повторения в строфата:

Затова аз може би обичам 
необхватните с око поля, 
конски бяг под плясъка на бича, 
волен глас, по вятъра разлян.

В нея волността на душата следва порива на вятъра, а повелите на сърцето летят с бързината на конски бяг. Изповедта създава усещане за сливане на женското начало със свободата, присъща на природата, и с безкрая на земята. Това дава право на героинята с гордост да се назове вярна потомка на майката земя.

Лирическият Аз на Багряна се обръща към своето предполагаемо минало не за да го отрече, а за да докаже своята преданост към изконните ценности, които обновяват света и продължават живота. Тя изпитва вътрешна радост и удовлетворение, че е съхранила и пренесла във времето волността и любовта на разбунтуваната си неспокойна женска душа. Зад предполагаемото: „Може би съм грешна и коварна", се крие гордостта и смелостта на жената, която е готова да се жертва в името на свободата и любовта. Ако в миналото „вятърът спасил е двама от кинжала", потомката приема възможността, че „може би сред път ще се сломя". Тя е готова да посрещне възмездието по пътя към мечтаната волност и непреживяната още любов. Тази жертвоготовност сакрализира нейния образ, приравнява я до вечността на родната „майчица - земя". Затова може би изповедта преминава в обръщение към майката земя. Земята, началото на всички начала, утвърждава идеята за женската участ - „вечна и свята“, защото обновява света и продължава живота.

В тази изповед, наречена от друга голяма българска поетеса - Блага Димитрова - „родословен химн“, е въплътено увлечението на Елисавета Багряна по „родното, по изтритите следи“ на миналото. Искреното и жизнеутвърждаващо послание на поетесата, по-чувствала се свързващо звено между миналите и бъдните поколения, прави стихотворението „Потомка" една от най-представителните творби в сборника „Вечната и святата".

@bgmateriali.com

Изтеглиsave