Пол-Мари Верлен е роден на 30 март 1844 година в град Мец. През 1864 завършва лицея „Кондорсе“ и започва работа в Парижкото кметство. Дебютира през 1866 година със стихосбирката „Сатурнически стихотворения“, последвана от „Галантни празници“ (1869). През 1870 участва в Парижката комуна. По същото време се жени за Матилда Моте, но на следващата година я напуска и заживява с Артюр Рембо, с когото пътува до Белгия и Англия.
През 1873 прави опит да застреля Рембо и попада за две години в затвора. На следващата година издава „Песни без думи“, първата книга на символистичната поезия. След излизането от затвора е учител в Англия и Франция. През 1885 публикува сборника с есета „Прокълнати поети“, един от най-силните манифести на символизма, който го утвърждава като водач на новата школа. По същото време отново влиза в затвора заради опит да убие майка си. След 1886 започва да изпада в депресивни състояния вследствие на алкохолизъм. Въпреки това през 1889 излиза поетичният му шедьовър „Успоредно“, а три години по-късно и сборникът „Моите затвори“. Пол Верлен умира на 8 януари 1896 г. като социален аутсайдер и признат крал на поетите.