„Похитителят на мълнии“ – Доброто срещу злото

          Тримата приятели полубогове поемат на път, за да върнат мълнията на Зевс и да предпазят света и хората от безмилостна и унищожителна световна война. Мисията им е благородна, но всеки от тях има и друга причина да приеме това предизвикателство. Пърси иска да спаси майка си от мрачното царство на Хадес, Анабет – да извърши подвиг, а Гроувър дава израз на признателността си, че синът на Посейдон е спасил живота му, измъквайки го от ръцете на Минотавъра. Пътуването предполага изпитания и смъртни опасности, но дава възможност на героите да опознаят по-добре себе си и приятелите си, както и да докажат качествата и възможностите си.
          След двуседмичния престой в „Лагера на нечистокръвните“, където е живял само сред полубогове и митични същества, Пърси отново попада в обичайния делник на Америка. Истинският свят сега му се струва нереален и смаяно гледа обичайните реклами, магазините, децата, колите. Знае обаче, че необичайното тепърва предстои – срещата с чудовищата от Подземното царство.
          В диалога между приятелите се открояват взаимоотношенията им, както и чувството за хумор на Пърси. Става ясно, че насмешките на Анабет (нарича Пърси „водорасляк“) не се дължат на омраза, а на това, че двамата са деца на съперниците Атина Палада и Посейдон. Наследникът на повелителя на моретата не приема сериозно подобни аргументи и на шега подхвърля, че би било по-добре, ако Атина бе създала не маслиновото дръвче, а пицата. Така митология и съвременност, закачки и важни проблеми непрекъснато се смесват и правят сюжета много по-интересен и увлекателен.
          Оказва се, че Гроувър има дарбата да разгадава неизречени чувства. Като верен приятел той разкрива на Пърси Джаксън причината майка му да търпи толкова време ужасен човек като Гейб – втория му баща. Желанието да защити сина си от чудовищата и голямата майчина обич са водещите в избора й. Любовта на сина към майката е не по-малко силна. Именно тази любов е истинската причина Пърси за поеме по опасния път към Хадес.
          Злото се появява в лицето на трите старици, които се оказват фурии – зловещи и отмъстителни чудовища от владенията на Хадес. Едната от фуриите е приела облика на учителката по математика г-жа Додс – вече победена от Пърси още в първата глава на романа. Сега се завръща още по-гне8на и настъпателна. Трите заедно са изключително силни и много опасни. Противопоставят им се приятелството, взаимопомощта, сплотеността и твърдата решителност на тримата „нечистокръвни“. Анабет забравя наследеното от родителите богове съперничество и предлага на Пърси шапката невидимка. Този вълшебен предмет, подарък от майка й Атина Палада, би могъл да спаси нея самата, но тя благородно го отстъпва на своя другар. От своя страна синът на Посейдон проявява грижа и изпитва тревога за приятелите си, а когато все пак в името на поставената задача взема шапката и я слага на главата си, се чувства „като страхливец“.
          Пърси не може да изостави другарите си и пропуска въз¬можността да се измъкне незабелязан през вече отворена¬та врата на автобуса. Той застава рамо до рамо с Анабет и Гроувър в решителната битка със силите на злото, разрухата и хаоса. И ги побеждава. Заслуга за победата има не само вълшебната химикалка, превърнала се в меч. Оказва се, че истинското приятелство, смелостта, доброто сърце, дори чувството за хумор са по-силни от омразата, завистта, злото.

          Подземното царство на Хадес. Дълбоко под земята царува неумолимият брат на Зевс – Хадес. Неговото царство е изпълнено с мрак и ужас. Тук никога не проникват радостните лъчи на яркото слънце. Бездънни пропасти водят от повърхността на земята до печалното царство. Мрачни реки текат в него, душите на мъртвите го огласят със своето стенание. Никой не може да се върне от царството на скръбта. Триглавото куче Цербер, на чиято шия се извиват със страшно съскане змии, пази изхода. Суровият старец Харон няма да прекара през водите на Стикс нито една душа обратно към радостта и слънчевата светлина. На Хадес служат и неумолимите богини на отмъщението – ериниите. Все тук, до престола на Хадес, е и страшният бог на смъртта Танатос. Той държи остър меч в ръка, носи черно наметало и има огромни черни криле.
          Фуриите са римски богини на отмъщението. Техни съответствия в древногръцката митология са ериниите – богини, родени от кръвта на Уран. Изобразявани са като грозни старици със змии в косите и бичове или факли в ръцете. От устата им се вие дълъг език и капе кръв. Гласовете им напомнят рев на животно и кучи лай. Ходят в черни дрехи с аленочервени пояси. Обитават Подземното царство на Хадес.