Правописни норми

Правописни норми 

За всеки книжовен език са характерни правописни норми. Правописът е система от правила, които осигуряват еднообразно изписване на думите и по този начин осигуряват правилното възприемане на писмената реч. Правописните норми обхващат и употребата на главни и малки букви, правилата за изписването на сложни думи, за пренасянето на части от думата на нов ред и съкращаване на думи. 

Изборът за правилното изписване на думите се определя от по-общи правописни принципи. Най-често в българския правопис се прилага морфологичният принцип, който се нарича още етимоложки. Според този принцип морфемите се изписват по еднообразен начин независимо от звуковите промени. 

Например думите сватба и цедка се изговарят съответно като (свадба) и (цетка), но се пишат по този начин, защото са образувани съответно от сват (сватове) и цедя. Приложението на този принцип дава възможност правописът да се проверява. Правилата за проверка трябва да се прилагат внимателно. Ако проверим правописа на думата мирис не с членуваната форма мирисът, а със сродната дума миризма, ще допуснем правописна грешка. 

В българския правопис се прилагат и другите два принципа. Думата гозба например е образувана от гостя и в миналото е била изписвана като гостба. Когато връзката между двете думи е избледняла, се прилага фонетичният принцип, т.е. следва се изговорът. Същият принцип се прилага и в случаи, в които се опростяват групи от съгласни. 

Глаголът расна например е сроден с думата растеж, но се пише без т. С този принцип се съобразява правописът на думите цъфтя, цъфна (но цвят), сърце (но сърдечен), плешка (но плещи) и др. 

В отделни случаи се прилага и историческият правопис, т.е. думите се изписват така, както са били писани в миналото, без да можем да проверим начина, по който са образувани. Няма как да проверим правописа на думи като втори, общ, евтин. В такива случаи правописът просто трябва да се запомни. Така е и с много заети думи като автор, анекдот, екзекуция. 

Към правописа се отнасят и правилата за означаване на гласната ъ в определени граматически форми. 

За да прочетем правилно думата река, трябва да знаем дали тя е съществително, или е глагол. В първия случай тя се изговаря така, както е написана – река, но във втория случай с буквата а се означава гласната ъ – рекъ. По този начин се означава гласната ъ в окончанията за 1 л., ед. ч. и 3 л., мн. ч. сегашно време на глаголи от 1 и 2 спрежение, а също в кратката членна форма за м. р., ед. ч.: сравнете думите врата – съществително от ж. р., врата (изговаряно вратъ) членувано съществително от м. р. 

Подвижно ъ има тогава, когато гласната ъ мени мястото си спрямо съгласните р и л, т.е. в едни случаи се пише ър, ъл, а в други форми на думата или в сродни думи – ръ, лъ. Например дълг, но длъжник, връх, но върхове. 

Променливо я е това я, което при определени условия преминава в е. Например: бряг, но брегът, брегове; сняг, но снегът, снежен, снежинка; мляко, но млека, млечен, млекар. 

Накратко:

Правописът е система от правила за еднообразно изписване на думите, като по този начин се осигурява правилното възприемане на писмената реч. Правописните норми обхващат и употребата на главни и малки букви, правилата за изписването на сложни думи, за пренасянето на части от думата на нов ред и за съкращаването на думи. 

 

*Етимология:

1. Дял от науката за езика, която се занимава с историята на думите.

2. Произход на родствена връзка на дума с други думи.