През бурята - Христо Смирненски

Поет, който живее едва двайсет и пет години и успява да преобърне българската поезия, е представен тук в целия обхват на пътя си. Разработката започва с жизнения път на Христо Смирненски: рода и родния Кукуш, бягството към София след 1913 година, годините в Техническото и във Военното училище, сближаването с лявото крило в обществения живот и трескавата работа до последния му ден. Следва творческата биография с двете издадени приживе книги, с дългия списък от псевдоними и с обяснение защо злободневните хумористични стихове имат двойно дъно. Обособен раздел е посветен на стихосбирката „Да бъде ден“: как е съставена, кои творби отпадат при второто издание и как върви вътрешната логика от социалните основания за бунт до готовността на безименните души за революция. Голяма част от материала разглежда темата за човека и града: как градът от лиричен и топъл се превръща в пространство на страданието и на бунта, по какво Смирненски се разминава със символистичното виждане за тълпите и какво ново значение придобива улицата. Отделни части са посветени на революцията и героиката, на стихотворението „През бурята“ и на образа на Йохан, както и на един по-необичаен ъгъл: целувката в поезията на Смирненски, проследена от народните приказки до революционната лирика. Финалът е практически, с аналитични процедури по проблемни кръгове и с въпроси за страданието и състраданието, които могат да послужат за дискусия или за писмена работа, а последният раздел се спира на стила и остроумието с примери от фейлетоните и писмата на поета. Обхватът позволява текстът да се използва и за реферат върху живота и творчеството, и за подготовка на съчинение върху отделно стихотворение.

Стихотворението на Христо Смирненски е дадено тук в пълния си вид, така както се преподава и заучава в училище. Творбата е изградена като повик и заповед: повтарящото се „Надоле!“ отваря частите ѝ и превръща слизането в мината в композиционен гръбнак. Всеки следващ дял води по-навътре в подземието и въвежда нов кръг от образи. В началото са телата, които се гърчат край черните стени, и ударът на железните мишци, звучащ като протест за слънчеви дни, за отдих и простор. Следва частта, в която бледата миньорска лампичка е изправена срещу морето от вечна тъма. После пластовете, редени от незнайните векове, се превръщат в картина на самото робство и в предмет на удара. Финалният дял сменя посоката: от подземието към огъня. Текстът е подходящ за наизустяване, за цитиране в интерпретативно съчинение върху социалната лирика, за упражнения върху рефрена, градацията и повторението, както и за съпоставка с другите стихотворения на Смирненски за града и труда. Страницата съдържа самата творба, без анализ и без въпроси към нея.

Стихотворението, дало заглавието на първата стихосбирка на Христо Смирненски, е поместено тук изцяло, в целия си строфичен ход. Картината започва от нощта, черна, зловеща и ледна като смърт, минава през димящите развалини, безокия демон на войната и грамадния кръст, който стърчи сред непрогледния мрак, и стига до хилядните тълпи, подгонени от яростта на златния бог. Последните стихове обръщат посоката: жаждата за въздух и светлина се събира в един копнеж и в призива, който дава името на творбата. Текстът е подходящ за наизустяване, за четене в час, за упражнения по анализ на лирическа творба и за точни цитати при интерпретативно съчинение или есе върху ранната поезия на Смирненски, върху темата за войната и за вярата в новия ден. Анализ не е добавен, за да остане мястото за собствения прочит.

Едно от често изучаваните стихотворения на Христо Смирненски е поместено тук в пълния си вид, така както се чете и заучава в час. Творбата стъпва върху едно постоянно противопоставяне: от едната страна са дворците, светлите градини и пищните трапези, от другата, бездомните и боси тълпи. Още първата строфа задава въпроса, около който се върти цялото стихотворение: защо при цялото това доволство властелинът е блед. Отговорът се разгръща постепенно, чрез образите на пролетта, оросена в сълзи, на надгробния камък, изпод който гърми закана, и на рева, който се разлива над стъгдите. Последната строфа затваря кръга, като се връща към разцъфналите вишни от началото и ги прочита наново. Текстът е подходящ за наизустяване, за цитиране в интерпретативно съчинение и в отговор на литературен въпрос, за упражнения върху цветовата символика, контраста и реторичния въпрос, както и за преговор върху социалната лирика на Смирненски. Страницата съдържа самата творба, без анализ и без въпроси към нея.

Поемата, с която българската литература влиза в двайсети век, поднесена цялата: тук е пълният текст на „Септември“ от Гео Милев, в дванайсетте му части и с оригиналното стъпаловидно разположение на стиха. Първата част носи прочутото начало за нощта, която ражда „вековната злоба на роба“, и дългото изброяване на местата, сечивата и хората, които се сливат в едно име: народ. Втората и третата стигат до слънчогледите, погледнали слънцето, и до подписа с кръв под думата „свободен“. Средните части изброяват градовете и селата на въстанието, представят хората на черния труд с чука и сърпа и стигат до изречението, което разделя творбата на две: „Започва трагедията!“ Оттам нататък вървят частите за първите паднали, за настъпващите войски и за поп Андрей с легендарния топ, а след тях и картината на нощта след погрома. Дванайсетата част е разговорът с античността и с небето: Ахил, Хекуба, Касандра и въпросът кой е излъгал вярата, преди финалът да стигне до „Септември ще бъде май“ и до последния стих за земята, която ще бъде рай. Текстът е даден без бележки и без анализ. Нужен е при заучаване на откъс наизуст, при точно цитиране в съчинение или теза, при проследяване на експресионистичното разположение на стиха и в час, когато трябва самата поема пред очите.

1. От кое стихотворение са стиховете? Братя мои, бедни мои братя - пленници на орис вечна, зла - ледно тегне и души мъглата - на живота сивата мъгла... A) „Да бъде ден!“ Б) „Зимни вечери“ B) „Стария музикант“ Г) „Юноша“ 2. Кое от посочените произведения НЕ е поема? A) „Цветарка“ Б) „Йохан“ B) „Септември“ Г) „Градушка“ 3. Кое от посочените произведения е елегия? A) „Ний“ Б) „Миг“ B) „Песента на Б) В стихотворението „Юноша“ лирическият герой се наслаждава на младостта. B) Художественото