„Да бъде ден! Да бъде ден!“: пълният текст на стихотворението от Христо Смирненски

Разработката проследява как едно от най-разпознаваемите стихотворения на Христо Смирненски превръща противопоставянето между нощта и деня в цялостна картина на света. В началото творбата е поставена в своя исторически и културен контекст: следвоенната обстановка в Европа и България, засилването на социалистическото движение и мястото на стихосбирката „Да бъде ден“ в парадигмата Ботев, Смирненски, Вапцаров. Обяснено е защо текстът дълго време е четен като програмен и какво стои зад определението „поетът на града“. Същинската част е съсредоточена върху изграждането на лирическия свят. Разгледано е заглавието като императив и връзката му със стилистиката на библейския текст, антиномията ден и нощ, светлина и мрак, както и вписването ѝ в митологемата за сътворението. Показано е защо стихотворението може да се чете като лирически наратив със собствен сюжет и как анафоричното повторение в началото налага доминантата на мрака. Отделно внимание е отредено на образната система: персонифицираната земя, демонът на войната с неговите различни културни кодове, „златният бог“ и връзката му с митологичните представи за железния век, както и проблематичният образ на кръста, чието символно значение в тази творба се оказва изместено от очакваното. Специален акцент е поставен върху тълпите, върху двойствената им природа на страдащи и на носители на бъдещето, и върху онова, което превръща техния копнеж в движеща сила на текста. Финалната част разглежда поетическия език на Смирненски и отношението му към символизма, топоса на града и улицата като място на срещата между двата свята, както и посланието, което лирическият глас изгражда в самия край на стихотворението. Текстът е подходящ за подготовка по литература в гимназиалния курс, за домашна работа, устен отговор и съчинение върху поезията на Смирненски, както и за преговор преди класна работа.

Стихотворението на Христо Смирненски е дадено тук в пълния си вид, така както се преподава и заучава в училище. Творбата е изградена като повик и заповед: повтарящото се „Надоле!“ отваря частите ѝ и превръща слизането в мината в композиционен гръбнак. Всеки следващ дял води по-навътре в подземието и въвежда нов кръг от образи. В началото са телата, които се гърчат край черните стени, и ударът на железните мишци, звучащ като протест за слънчеви дни, за отдих и простор. Следва частта, в която бледата миньорска лампичка е изправена срещу морето от вечна тъма. После пластовете, редени от незнайните векове, се превръщат в картина на самото робство и в предмет на удара. Финалният дял сменя посоката: от подземието към огъня. Текстът е подходящ за наизустяване, за цитиране в интерпретативно съчинение върху социалната лирика, за упражнения върху рефрена, градацията и повторението, както и за съпоставка с другите стихотворения на Смирненски за града и труда. Страницата съдържа самата творба, без анализ и без въпроси към нея.

Стихотворението „През бурята“ на Христо Смирненски е дадено тук в пълния си вид, в петте си строфи и без съкращения. Творбата е изградена като предчувствие: лирическият говорител не описва вече случило се събитие, а гледа напред, към деня, който нарича празник на своите братя. Всяка следваща строфа разширява това видение и добавя нов кръг образи. В началото стоят бурята, която призовава своите синове, и знакът, начертан от съдбата върху хиляди чела. После идват прихлупените тъмни хижи, безименните борци и предутринната звезда, а след тях и превръщането на довчерашните стенещи тълпи в нещо непознато и велико. Отделен акцент носи мястото на самия говорител в това движение: той не остава встрани и предвижда каква ще бъде собствената му участ. Последните шест стиха се обръщат към близък човек и сменят изцяло тоналността на творбата. Текстът е подходящ за подготовка по Христо Смирненски, за анализ на образната система на социалната му лирика, за проследяване на мотивите за бурята, братството и жертвата и за цитиране в интерпретативно съчинение.

1. Посочете НЕВЕРНИЯ отговор! Христо Смирненски се отличава от другите български поети с: а) излъчването на възторжена младост и очарование б) състраданието към унижените и оскърбените жертви на града в) опиянението на очакването на „бурята”, на „празника”, които ще променят света г) експресионистичните си творби 2. Смирненски наследява поетиката на

Поет, който живее едва двайсет и пет години и успява да преобърне българската поезия, е представен тук в целия обхват на пътя си. Разработката започва с жизнения път на Христо Смирненски: рода и родния Кукуш, бягството към София след 1913 година, годините в Техническото и във Военното училище, сближаването с лявото крило в обществения живот и трескавата работа до последния му ден. Следва творческата биография с двете издадени приживе книги, с дългия списък от псевдоними и с обяснение защо злободневните хумористични стихове имат двойно дъно. Обособен раздел е посветен на стихосбирката „Да бъде ден“: как е съставена, кои творби отпадат при второто издание и как върви вътрешната логика от социалните основания за бунт до готовността на безименните души за революция. Голяма част от материала разглежда темата за човека и града: как градът от лиричен и топъл се превръща в пространство на страданието и на бунта, по какво Смирненски се разминава със символистичното виждане за тълпите и какво ново значение придобива улицата. Отделни части са посветени на революцията и героиката, на стихотворението „През бурята“ и на образа на Йохан, както и на един по-необичаен ъгъл: целувката в поезията на Смирненски, проследена от народните приказки до революционната лирика. Финалът е практически, с аналитични процедури по проблемни кръгове и с въпроси за страданието и състраданието, които могат да послужат за дискусия или за писмена работа, а последният раздел се спира на стила и остроумието с примери от фейлетоните и писмата на поета. Обхватът позволява текстът да се използва и за реферат върху живота и творчеството, и за подготовка на съчинение върху отделно стихотворение.

1. Смирненски е типичен: А) романтичен поет Б) реалистичен поет В) символистичен поет Г) постсимволистичен поет 2. Посочете ВЯРНОТО твърдение. В поезията на Смирненски НЕ откриваме: А) Вазовата патриотична патетика Б) хумор В) пародиране на всички стилове на българската поезия Г) иронично отношение към света 3. В кой ред всички думи са образи-символи от поезията на