Преразказ на разказа „По жътва“ от името на неутрален разказвач: Песента, която угасва под безмилостното слънце на златното поле

     Беше горещо лято, време на жътва. Над равното Софийско поле се беше свило синьо небе, което сипеше огън и жар над земята. От край до край, докъдето поглед стигаше, златните ниви блестяха под палещото слънце, а сред тях се мяркаха морните работници. Жегата беше непоносима. Въздухът трепереше от адска омара, а спарената земя сякаш всеки момент щеше да пламне. Птичките се бяха скрили под прохладните сенки на дърветата. Само една гугутка от близката круша извикваше с тъжен глас към гората, обзета от тежко и душно усещане.