ПРИЗИВИТЕ ЗА БОРБА В „СТАНИ, СТАНИ, ЮНАК БАЛКАНСКИ“ И „ВЯТЪР ЕЧИ, БАЛКАН СТЕНЕ“
ПОЕЗИЯТА НА ЧИНТУЛОВ
За поезията на Чинтулов са характерни призивите за борба и обобщените образи, с които той представя българския народ и неговите потисници. Едно от най-популярните и най-обичани Чинтулови стихотворения е „Стани, стани, юнак балкански“. Тук поетът изгражда образа на бореца са свобода като величав юнак, който напомня за юнашките народни песни. Той трябва да събуди народа, който като един да тръгне след него. Съвремието е представено като „сън дълбок“, който трябва най-сетне да свърши. Много характерна за епохата, а и за мисленето днес е метафората за пробуждането, с която се означава желанието за свобода. Лаконично са изброени причините за борбата – позорът на робството, славното минало, примерът на другите народи, сигурната помощ от братята славяни.
Стихотворението е публикувано за първи път в книгата „Сватбата на Хайдут Янча“ (Браила, 1863 г.) без знанието на Д. Чинтулов. В книгата авторът не е посочен. Стихотворението е написано двадесетина години по-рано и се е разпространявало устно и в ръкопис. Включвано е и в някои възрожденски песнопойки.
Отново за борба против потисниците призовава и стихотворението „Вятър ечи, Балкан стене“ – един типичен бунтовен марш, който и днес често се пее. Стихотворението е публикувано за първи път в книгата „Сватбата на Хайдут Янча“ без знанието на автора. Предполага се, че поетът го е написал под въздействие на Търновското въстание от 1862 г. (Хаджиставревата буна).
Друго популярно Чинтулово стихотворение е „Къде си, вярна ти любов народна“, в което характерните за поета призиви към народа започват с риторични въпроси.
ГЕРОИ И ОБРАЗИ
Ако се запитаме кой говори в стиховете на Чинтулов, чии чувства са пресъздадени в тях, ще различим няколко гласа, няколко лирически говорители. Единият от тях е тъжен, другият – бодър и енергичен, единият е самотен, другият призовава на бунт. Няма съмнение, че това са чувства и настроения на самия поет, но те са изговорени от един лирически говорител, които не съвпада напълно с реалния автор на стиховете. Не сливенският учител Добри Чинтулов, а лирическият говорител в неговите стихове призовава: „голямо, мало, ставай, оръжие запасвай!“
Най-ясно разликата между поета и неговия лирически говорител може да се забележи в стихотворението „Стара майка се прощава със сина си“, в което са представени думите на майката, отправени към нейния син, лирическия образ, който до голяма степен съвпада с поета.
Прощавай, синко, много здраве,
едничка рожбо на светът;
така съдбата нам направи
син с майка да се разделят.
ЕЗИК И СТИЛ
Вглеждането в Чинтуловите песни открива характерните образи и характерния език на възрожденската бунтовна поезия – „огнените“ метафори: искра, пламък, пламни, огън; свободата се свързва с гората, дума, която образува един семантичен ред с планина и Балкана. Съчетания като силен пламък и буен огън напомнят за постоянните епитети във фолклора (от типа на трева зелена, вода студена), днес повечето от изразните средства в стихотворението изглеждат познати, но по времето на Чинтулов те са били още нови, не са се били превърнали в клишета и са имали силно въздействие.
@bgmateriali.com
