ПРИЗИВНОТО СЛОВО НА ЛИРИЧЕСКИЯ ГОВОРИТЕЛ В „СТАНИ, СТАНИ, ЮНАК БАЛКАНСКИ“
Стихотворението „Стани, стани, юнак балкански“ носи сходен смисъл с „Вятър ечи, Балкан стене“. И в двете творби лирическият говорител зове на борба срещу робството. Призивните му думи са израз на любов към отечеството и на убеденост, че пътят към свободата е единственият, който може да изведе народа ни към светло бъдеще. И в двете стихотворения в центъра на вниманието са два образа - на юнака родолюбец, изпълнен с революционни пориви, и на народа, който трябва да се опълчи на тиранията.
Сходна като цяло е образната система в двете стихотворения - в нея ключови образи са знамето, сабите, родният Балкан. В „Стани, стани, юнак балкански“ обаче е очертана една по-широка картина, в която от съществено значение е опозицията мрак - светлина, насочваща към противопоставянето между робството и свободата, и в която е вложена и идеята за славянското братство и единство.
В стихотворението се открояват четири смислови части, всяка от които надгражда основната идея - народът да се пробуди от робския си сън, да осъзнае гибелната сила на робството и изключителната ценност на свободата и да тръгне по пътя на борбата.
Произведението:
• И това Чинтулово стихотворение няма специално заглавие. И то като „Вятър ечи, Балкан стене“ е текст на много популярна въз¬рожденска песен. Разпространява се, като се пее, и е разпознаваемо по началния стих - „Стани, стани, юнак балкански“.
• Творбата започва с двукратно повторен призив към балканския юнак да стане, да се събуди от дълбокия си сън и да поведе народа си на битка срещу поробителя. В края на стихотворението словото на лирическия говорител е отправено към братята по българска кръв и отново звучи призивно - под знамената на борбата е робството да бъде защитена българската чест.
Началото и краят задават призивния тон в „Стани, стани, юнак балкански“ - със словото си лирическият говорител зове юнака „балкански“ да поведе народа и всички българи дружно да отхвърлят оковите на робството.
Мотивите:
• Ключов мотив в това Чинтулово стихотворение е любовта към отечеството. Най-ярко този мотив присъства в последната строфа, където синовната обич към отечеството е вложена в израза нашата земя.
• Водещ в „Стани, стани, юнак балкански“ е и мотивът за дълга към отечеството - според лирическия говорител дълг на най-храбрите синове на България е да поведат своите братя на борба, а дълг на всеки българин е да участва в битките за свобода.
• Мотивът за дълга към поробеното отечество е свързан с мотива за саможертвата в името на свободата. Всички призиви на лирическия говорител - и към балканския юнак, и към братята българи, са всъщност призиви за саможертва.
• В „Стани, стани, юнак балкански“, както в повечето Чинтулови стихотворения, се откроява мотивът за пробуждането на народа от робския сън. Робският сън е образ, в който е вложена идеята за застоя, за липсата на перспективи пред поробения народ, а пробуждането означава пожелаването на свободата.
• Чрез образа на балканския юнак в стихотворението е откроен мотивът за дълга на водача - движеща сила на бунта е народът, но трябва да има кой да го поведе по пътя на борбата.
• Водещ и в това стихотворение е мотивът за единството на народа в устрема му към свободата. Той е откроен чрез местоименните форми ний и всинца, както и чрез многократното повторение на обръщението братя.
• Мотивът за славянското единство - традиционен в българската възрожденска литература; свързан е идеята, че славянските народи са братски и общият им корен ги задължава да се подкрепят.
Ключовите мотиви в стихотворението „Стани, стани, юнак балкански“ са типични за цялата българска възрожденска литература.
Лирическият говорител и героите:
• Лирическият говорител дава израз на своите идеи и въжделения още в началото на стихотворението - чрез призива си към юнака и към братята по кръв. Макар и мълчаливо, присъствието им в света на творбата създава впечатление за протичането на две различни ситуации на общуване (между лирическия говорител и юнака; между лирическия говорител и братята по робска съдба). Тези ситуации налагат усещането за засилена активност на лирическия говорител.
В стихотворението „Стани, стани, юнак балкански“ лирическият говорител има водещата роля на агитатор, чиято мисия е да убеждава, да призовава към активно противо-действие на робството и борба за постигането на свободата.
Героите са:
• Юнакът, който е призван да бъде водач на своя народ по пътя към свободата.
• Поробеният народ - жертва на злото, но наред със страданието, което преживява, той носи огромна сила, която трябва да насочи срещу своите тирани, за да извоюва свободата си.
• Поробителите - макар и косвено - чрез страданието, което причиняват на българския народ, и чрез образа на змията са представени като въплъщение на злото.
Поведен от балканския юнак, народът може да отхвърли оковите на робството в борба на живот и смърт.
Конфликтите:
• В стихотворението „Стани, стани, юнак балкански“ е вложен типичният за цялата българска възрожденска литература основен конфликт - между поробения народ, от една страна, и поробителя, от друга.
Конфликтът в стихотворението „Стани, стани, юнак балкански“ е свързан с про-тивопоставянето между робството и свободата.
Проблемите:
- Каква е участта на един поробен народ?
- Каква е ролята на водачите на народа?
- Как може да бъде извоювана националната свобода?
Ценностите
- Свободата
- Дългът към родината
- Саможертвата в името на свободата
Посланието:
Свободата е върховна ценност, която не може да бъде подарена. Тя трябва да се из¬воюва с цената на саможертва. Постигането й е възможно само с обединените усилия на целия народ.
АКЦЕНТИТЕ НАКРАТКО:
Смислови части. Словото на лирическия говорител: Стихотворението е изградено от четири смислови части. Във всички тях лирическият говорител представя родната земя и настоящето като преломен момент, в който робският сън трябва да остане назад в миналото и народът да тръгне по пътя на своята свобода.
Произведението: „Стани, стани, юнак балкански“ е стихотворение без заглавие, популярно като бунтовна песен. Началото и краят се отличават с категоричния призивен тон на лирическия говорител - истински будител на народното съзнание.
Мотивите: за любовта към родината и дълга към нея, за свободата и саможертвата, за съня и пробуждането, за мисията на водачите.
Героите: В центъра е образът на лирическия говорител, а другите ключови образи в творбата са балканският юнак, народът, братята славяни и поробителите.
Основният конфликт: между поробения народ и тираните.
Проблемите и ценностите:
Каква е цената на свободата; кой е пътят, който води към нея - това са основните въпроси, които поставя Чинтуловото стихотворение „Стани, стани, юнак балкански“. Отговорите на тези въпроси, вложени в стихотворението, са категорични: свободата е върховна ценност и за отделната личност, и за цял един народ; тя може да се постигне само с цената на саможертва; пътят към нея преминава през борбата с поробителите.
Посланието: Един народ може да извоюва своята свобода, ако бъде готов на саможертва и сплотен в битката на живот и смърт с поробителите.
@bgmateriali.com
