ПРИЯТЕЛСТВОТО – НАЙ-КРАСИВАТА ТАЙНА
(„Малкият принц“ – Антоан дьо Сент Екзюпери)
„Малкият принц“ е от онези книги, които всеки човек трябва да прочете поне веднъж в живота си. Ако я прочете като дете, ще се научи да гледа към звездите и да търси планетата, на която живее Малкият принц. Ако я прочете като юноша, ще научи кои са истинските ценности в живота и смисъла на думи като приятелство и дълг. Ако я прочете като възрастен, ще потърси и може би ще намери у себе си детето, което е бил някога.
Откъсът, посветен на срещата между Малкия принц и лисицата, е построен почти изцяло върху диалог. В разговора героите разкриват характерите си, възгледите си за света и хората, за приятелството, за отговорността, предаността и любовта.
Срещата между двамата герои е представена през погледа на повествовател, който остава в сянка – не прави оценки и не коментира случващото се. Оставя читателите сами да разсъждават върху прочетеното и да направят своите изводи.
Малкият принц среща лисицата в момент, когато е много тъжен. Вярвал е, че неговата роза е единствена в света, но на Земята е видял много като нея. Разговорът с лисицата променя изцяло отношението му към красивото цвете, защото осъзнава истини, които не е знаел, и получава отговори на въпроси, които го вълнуват. От лисицата научава как се изграждат здрави връзки с другите и що е приятелство.
Лисицата на Екзюпери е особена героиня. Тя се различава твърде много от лисиците, които читателят познава от фолклорните приказки. Крие се под ябълковото дърво, художествен образ, който се свързва със знанието и мъдростта. Не хитрува и не мами, а знае истини за живота, които споделя с малкото момче. Говори уверено и мъдро. За нея смисълът на живота е в това да създаваш връзки с другите, да откриваш приятели. Но хората са забравили тази ценност – в съвременния свят всичко се продава и купува. „Но тъй като не съществуват търговци на приятели, хората вече нямат приятели.“ От лисицата Малкият принц разбира, че приятелството изисква търпение, отговорност, време, ритуали и много обич.
Лисицата е част от дивия природен свят и затова свързва приятелството с опитомяването. То е дълъг процес, при който човекът изгражда трайни връзки с природата. Малкият принц е изградил тази връзка със своето цвете, но не е осъзнавал това. Думите на лисицата му обясняват случилото се, чрез тях осъзнава, че неговата роза е капризна, суетна и често неблагодарна, но е единствена: „Но тя самата е по-важна от вас, защото нея поливах. Защото нея поставих под стъклен похлупак. Защото нея подслоних зад параван... Защото тя е моята роза“.
Научил най-важните истини за живота и за себе си, Малкият принц е готов да напусне Земята и да се завърне на своята планета. Пътят му е бил дълъг, но той е постигнал целта си – положил е усилия и е намерил истински приятел. Принцът научава и още нещо: всеки, който се е свързвал истински с другите, когато се разделя с тях, е обречен да тъгува. Въпреки мъката и сълзите обаче приятелството е неоценимо богатство – то подарява прекрасни преживявания, които се превръщат в красиви спомени: „Житните ниви нищо не ми напомнят. А това е тъжно! Но твоите коси са златисти. Затова ще е прекрасно, когато ме опитомиш! Житото, което също е златисто, ще ми напомня за теб! И ще харесвам шума на вятъра в житата...“. „Опитомяването“ обаче е и отговорност. Ето защо Малкият принц трябва да се завърне при своята роза – той е отговорен за нея.
На раздяла лисицата подарява на принца своята тайна: „Най-важното е невидимо за очите“. Наистина чувствата, които изпитваме, променят онова, което виждаме. Само външно розата на принца прилича на всички останали рози. За него тя е единствена и неповторима, защото само за нея се е грижил, само нея е опитомил, само нея разбира и обича.
Финалът на тази част от книгата открива пред читателя една вечна истина. Всеки – независимо дали е дете, юноша, или възрастен – може да бъде единствен, неповторим и незаменим, когато е обичан, когато е намерил приятели.
@bgmateriali.com
