Пробен тест за НВО. („Немили-недраги“ – Иван Вазов) Български език и литература – 7 клас (Вариант 27)

Тестът започва не с творбата, а с текст за нея. Първите четири задачи изискват работа с литературнокритическо изложение – да се определи основната му тема, да се проверят твърденията в него и да се разчете символиката, която то извежда. Този вход е рядък и много полезен, защото учи да се чете научен текст, а не само художествен. Общо тридесет задачи с отговори накрая. След уводната част тестът преминава към самата повест и я обхожда изцяло. Първият кръг задачи е исторически и композиционен: заради какво героите напускат родината, кои елементи изграждат пряката характеристика в началото на творбата, какво контрастно представя обстановката в кръчмата и какво изобразяват картините по стените ѝ. Тези въпроси проверяват внимателния прочит на първите глави. Следва блок върху лирическото отстъпление – какъв елемент е то спрямо сюжета, как е изграден образът на родината в него и чрез какви художествени фигури е постигнато внушението в конкретен цитат. Тук се работи с приведени в условието стихове и изречения. Обособена част е за героите. Едната задача изисква разпознаване по разгърната характеристика, две други съпоставят двойки образи – по общото и по различното между тях, – а отделен въпрос пита кой е прототипът на един от героите. Включена е и задача за момента, в който младият герой се приобщава към общността. Най-обемният дял е посветен на речта на предводителя. Разгледани са моралният му лик, особеностите на самата реч като текст, сентенциите в нея, определенията, чрез които се гради нравственият образ на изгнаника, и следите от друг класик, доловими в изказа. Тук е и въпросът за песента, изпята след речта. Отделни задачи проследяват смисловите линии на творбата: противопоставянето между тогава и сега, реторическите въпроси, свързани с темата за забравата, и трагическата ирония в едно обещание, дадено на умиращ. Подредбата следва хода на повестта – от началните глави към финала, – което позволява тестът да се решава и на части, успоредно с четенето. Финалната част се връща към действието – кои препятствия преодолява героят в среднощната си мисия, защо изгнаниците се включват във войната и какво превръща един от тях в това, което е накрая. Голяма част от задачите са формулирани обратно – търси се неверният отговор или онова, което липсва, което изисква премисляне на всички варианти. Отговорите на всичките тридесет задачи са изведени накрая, а при една от тях е добавено и обяснение. Цитатите, върху които се работи, са дадени направо в условията, така че тестът може да се решава и без книгата под ръка. Неверните варианти са изградени от близки твърдения и от съседни глави, така че всяка грешка сочи конкретен пропуск в прочита. На учителя тестът дава готова обобщителна работа върху цялата повест – с висока трудност и с широк обхват. На ученика материалът е задълбочена самопроверка преди изпитване и добра подготовка за интерпретативно съчинение върху творбата.

Едно светещо прозорче в мрака на чужд град. Часът върху първа глава от „Немили-недраги“ тръгва от този образ. В началото стоят целите, разделени на образователни, развиващи и възпитателни, методите и подходите и необходимите материали. Структурата е разчертана за 40 минути. Две минути отиват за встъпление и мотивация и още две за епохата и автора, което при седмокласници е достатъчно, ако е добре подготвено. Нататък часът минава през жанра на повестта, през описанието на браилската нощ, през кръчмата и през хората в нея. Отделен акцент е поставен върху предметната обстановка и върху функцията ѝ: тя не е декор, а носител на смисъл, и точно това е и основното, което учениците трябва да разберат. Самостоятелно е предвидено и как се обяснява заглавието, взето от народна песен, и какво добавя този произход. Въпросите са изписани дословно, към всеки стои очакваният отговор, а в края са добавени задачи. Отделно е обмислено и как се говори за бедността и унижението на героите, без часът да се превърне в жалене. Часът завършва с обобщение върху заглавието и смисъла му. Планът е подходящ за преподаване в 7. клас, за подготовка на млад учител и като модел за собствен план върху повест.

Отговорите тук не са само букви. При голяма част от задачите след верния вариант следва обяснение – понякога от няколко реда, – в което е разписано защо той е верният и в какво се състои грешката на останалите. Това превръща последната страница в кратък разбор на творбата. Двадесет и две задачи, от които три с отворен отговор. Началото е нетипично: даден е аналитичен текст върху повестта и към него са поставени пет задачи. Първата изисква да се определи към какъв жанр принадлежи самият текст, следващите – кой е основният му проблем, кое твърдение отговаря на съдържанието му и кое не, както и какво значение получава в него един ключов израз. Тази част тренира умение, което рядко се упражнява – четенето на текст за литература, а не на литературен текст. След нея тестът минава към повестта. Отделен кръг задачи е посветен на речта на предводителя: с какво обръщение започва тя, кои от известните му думи всъщност не са част от нея и в чия чета е носил знамето. Първият от тези въпроси е с отворен отговор и изисква точно възпроизвеждане. Следват задачите за героите – кой от тях е бил войвода, кое качество на единия липсва у другия и кой е прототипът на младия герой. Последният също е отворен, а отговорът към него е разгърнат и обяснява как реалната биография се среща с художествената измислица. Обособена част проследява как са наречени изгнаниците в различните глави и къде точно се появява определението, дало заглавието на творбата. Най-голямата група задачи е върху художествените средства. Работи се с приведени в условието цитати и се иска да се назове реторичната фигура, да се посочи изразното средство, което липсва сред изброените, и да се обясни какво разкриват художествените детайли в едно описание. Една от тези задачи е отворена – фигурата трябва да се назове самостоятелно, без варианти за избор. Подредбата следва хода на творбата – от началните глави към финала, – а трите отворени задачи са разпределени между затворените, така че писането не се струпва накрая. Финалната част е върху последната глава: как е назован героят в края на едно от най-известните места в творбата, кой цитат не принадлежи на финала и защо познатото възклицание е реторичен въпрос. Двете последни задачи са свързани и разглеждат един и същ израз от различни страни – като фигура и като смисъл. Голяма част от въпросите са формулирани обратно – търси се неверният или грешният отговор. Всички цитати, върху които се работи, са дадени в самите условия, така че тестът може да се решава и без книгата под ръка. Неверните варианти са изградени от близки твърдения и от места в съседни глави, така че всяка грешка сочи конкретен пропуск в прочита, а не случайно попадение. На учителя тестът дава готова проверочна работа с подробни отговори, които могат да се използват направо като коментар пред класа. На ученика материалът служи и за проверка, и за учене: обясненията към отговорите заместват цял урок върху творбата.

Двете начални глави са разгледани заедно, защото едната подготвя другата. Началото представя Иван Вазов като класик на българската литература, а анализът на първа глава тръгва от въпроса защо създаденото от него има функцията на национална история. Следват питания защо тази глава е важна за композицията на повестта, защо при описанието на Странджата е използвана кръгова композиция, какво е определението на самия ученик за ключово понятие от текста и как си представя той един повествовател. Втората част е размисъл преди четенето на втора глава: какво се знае за повестта и какво се очаква да се случи. Третата работи вече върху текста и започва с два неочаквани въпроса: защо сънят е необходим на човека и какво според читателя ще сънуват хъшовете, а после проверява съвпаднало ли е очакваното с написаното. Петдесет въпроса с отговори придружават разбора, който е удобен за работа в час и за домашна подготовка. Въпросите преди четенето са ценни, защото карат ученика да предположи, преди да провери, и така превръщат четенето в проверка на собствена хипотеза, а не в изпълнение на задача. Отговорите са подредени по реда на двете глави.

Изпитен вариант по формата на националното външно оценяване, който съчетава научнопопулярен текст с таблични данни, езиков и литературен блок и дидактическа задача с необичайна гледна точка за преразказа. Първата част стъпва върху текст за белия щъркел, придружен от таблица с данни от две национални преброявания. Значителна част от задачите изискват работа с двата източника едновременно: каква е връзката между тях, коя подтема илюстрира таблицата, кое твърдение се потвърждава и от текста, и от данните, какъв начин на представяне на информацията е общ за двата. Това е най-трудната част от изпита и тук тя е застъпена подробно. Следват задачи за извличане на информация от текста, за тълкуване на смисъла на изречение и за уместна замяна на дума според сферата на общуване – включително задача с отрицателна формулировка, изискваща да се посочи неподходящият синоним. Езиковият блок е съсредоточен върху едно подчертано изречение, което се анализира от няколко страни: съюзна дума, вид на подчиненото изречение, коя дума то пояснява, преценка на твърдения за формите в него. Отделна задача се отнася до основанието за поставяне на запетаите в друго изречение. Включени са две таблични задачи – за довършване на твърдения по данните от текста и таблицата и за съотнасяне на термини с техните определения. Има и задача за преобразуване на сложно съчинено в сложно съставно изречение, както и обемна редакция с посочен брой грешки. Литературният блок обхваща „Опълченците на Шипка“, „Немили-недраги“ и „Една българка“. Проверяват се съпоставка между две творби, разпознаване на инверсия, историческото време на действието, внушението на конкретна картина, липсващ контраст при съпоставка на поведения, литературно понятие, разпознаване на епизод по цитат. Таблична задача съотнася характеристики с герой и творба, а финалната изисква разгърнат коментар на реплика. Втората част съдържа разказ от Стефан Бонев за преразказ от името на нежив персонаж, а към него е добавена подсказваща част с начало на текста – ценна помощ при този необичаен тип задача. Отговорите включват и поправения текст на редакцията, и попълнените таблици, и примерен отговор на последната задача.

Цяла повест в един учебен час, събрана през шест избрани откъса. Планът показва как се прави това. В началото стоят целите, разделени на образователни, развиващи и възпитателни, методите и подходите и необходимите материали. Часът принадлежи към раздела „Българинът във възрожденския свят“. Ходът започва с две минути организационен момент, следвани от две минути за епохата и историческия контекст, две за автора и две за жанра на повестта. Нататък часът минава последователно през избраните глави и през епилога, като за всяка е предвидено какво точно се извежда от нея, вместо да се преразказва цялата. Именно този подбор е и същинската задача на плана: шест откъса, всеки от които носи по едно съществено наблюдение, вместо повърхностен обзор на цялата творба. Въпросите са изписани дословно, към всеки стои очакваният отговор, а в края са добавени задачи. Отделно е предвидено и как се решава основната трудност: цяла повест да се обхване за четиридесет минути, без часът да се превърне в преразказ. В края са добавени и задачи за самостоятелна работа. Планът е подходящ за преподаване в 7. клас, за обзорен урок върху повестта и като модел за собствен обобщителен план.