Просвещение

Просвещението е излизане на човека от неговото непълнолетие, в което той се намира по своя собствена вина. Непълнолетие означава неспособност да използваш своя разсъдък без ръководство от страна на някой друг. Непълнолетие по своя вина - това е нещо, причината за което се крие не в недостатъчния ни разум, а в недостатъчната ни решителност да го използваме, без да ни ръководи друг. Sapere aude! - Имай смелостта да използваш своя ум! - това следователно е девизът на Просвещението.
Мързелът и страхът - това са причините, които карат толко¬ва много хора, които природата отдавна е освободила от чужда опека, така охотно да си остават непълнолетни. Това е и причината, поради която другите така лесно си присвояват право¬то да им бъдат опекуни. Защото да си непълнолетен е удобно! Ако имам книга, която да мисли вместо мен, ако имам духовен пастир, чиято съвест може да замени моята, и лекар, който да ми казва как да живея, защо трябва да се затруднявам? Аз няма нужда да мисля - ако съм в състояние да си платя, друг ще се заеме вместо мен с тази скучна работа.
С революция може да отстраним личния деспотизъм и гнета на користолюбците и властолюбците, но с революция никога не ще направим истинска реформа на мисълта. Нови предраз¬съдъци, също както и старите, ще водят безмозъчната тълпа.
Затова Просвещението се нуждае само от свобода и при това от най-безобидната, а именно - свободата във всички случаи публично да използваме собствения си разум. Но ето че от всички страни се чува все едно и също: не разсъждавайте! Офицерът казва: не разсъждавай, а се упражнявай! Данъчният: не разсъждавай, а плащай! Свещеникът: не раз¬съждавай, а вярвай!