ВЪЗНИКВАНЕ И КУЛТУРНИ ЛИДЕРИ НА ПРОСВЕЩЕНИЕТО
Просвещението е изключителна културно-историческа епоха, обхващаща главно XVIII век. Тя поставя началото на значими интелектуални промени в Европа и света. Започнало най-рано в Англия след революцията от 1688 г., Просвещението става основа за изграждането на съвременните идеи за свобода, равенство и граждански права.
В Англия основоположници на Просвещението са философите Джон Лок и Томас Хобс, както и писателите Даниел Дефо („Робинзон Крузо“) и Джонатан Суифт („Пътешествията на Гъливер“). Английските мислители полагат основите на концепциите за правата на човека и гражданските свободи, както и за идеята за „обществения договор“.
Във Франция Просвещението изгрява след смъртта на Луи XIV през 1715 г. и кулминира с буржоазната революция през 1789 г. Основни фигури са Жан-Жак Русо, Волтер, Шарл дьо Монтескьо и Дени Дидро, които задават новите насоки на философията, политиката и етиката.
В Германия Просвещението се свързва с имената на Йохан Волфганг Гьоте, Фридрих Шилер, Готфрид Лайбниц и Йохан Хердер, които разширяват философските и художествени граници на епохата.

ИДЕИ ЗА ОБЩЕСТВЕНО ПРЕУСТРОЙСТВО
Наименованието „Просвещение“ символизира разпространението на „светлината“ на разума и знанието, която измества „тъмнината“ на невежеството и фанатизма. Основните ценности на тази епоха са:
▪ Освобождаване на науката и образованието от влиянието на църквата.
▪ Борба срещу предразсъдъците, фанатизма и социалната несправедливост.
▪ Утвърждаване на принципите на толерантност, законност и равенство.
Волтер критикува религиозния фанатизъм, наричайки религията „отрова за болните умове“. Русо анализира причините за човешкото страдание, подчертавайки, че неравенството и властовите злоупотреби поробват човека:
„Човек се ражда свободен, а навсякъде е окован във вериги.“
Томас Хобс, от своя страна, описва човека като егоистична и алчна природа, която води до конфликти. Според него единственият начин за постигане на мир е чрез силна държавна власт, водена от образован и справедлив монарх.

КОНЦЕПЦИЯТА ЗА ОБЩЕСТВЕНИЯ ДОГОВОР
Идеята за обществения договор става основополагаща за Просвещението. Джон Лок развива теорията, че гражданинът трябва да се подчинява на закона, но ако държавата нарушава правата му, той има право да се противопостави, включително чрез революция. Русо доразвива тази идея, като я формулира в произведението си „Общественият договор“ (1762 г.). Според него човекът съчетава личната си свобода с принадлежност към обществото:
„Всеки се обединява с всички, но слуша себе си и остава свободен.“
Идеите за върховенството на закона, разделението на властите и равноправието се превръщат в основа за съвременната демокрация и гражданско общество.

  ЦЕННОСТИТЕ НА ПРОСВЕЩЕНИЕТО
Просвещението утвърждава редица важни ценности:
  ▪ Разумът като основен инструмент за достигане на истина.
▪ Човешкото достойнство и вярата в способността на човека да се усъвършенства.
▪ Толерантността и уважението към различните.
Готфрид Лайбниц развива своята философска система, според която светът е най-добрият от всички възможни светове, поддържан от Бога – „великия часовникар“. Подобно на ренесансовите мислители, Лайбниц разглежда човека като върховно Божие творение.
  Джон Лок отрича идеята за вродените знания, като описва човешкия ум като „tabula rasa“ (чиста дъска), върху която опитът и познанието се изграждат постепенно.

ЖАНРОВЕТЕ ПРЕЗ ЕПОХАТА НА ПРОСВЕЩЕНИЕТО
Епохата на Просвещението обогатява литературата с нови жанрове, които отразяват философските и социалните идеи на времето.

Лирически жанрове:
▪ Балади: произведения като „Горски цар“ и „Песен на елфите“ от Гьоте.
▪ Оди: „Ода на радостта“ от Шилер, възпяваща свободата и човешкото братство.

Прозаически жанрове:
1. Авантюрен роман – истории за пътешествия и приключения, като „Робинзон Крузо“ (Даниел Дефо) и „Пътешествията на Гъливер“ (Джонатан Суифт).
2. Епистоларен роман – създаден чрез писма, например „Страданията на младия Вертер“ (Гьоте).
3. Образователен роман – проследява израстването на героя, както в „Емил, или за възпитанието“ на Русо.

  Драматургия:
  ▪ Гражданската драма на Дидро показва живота на буржоазията.
▪ Комедии: „Севилският бръснар“ на Бомарше.
  ▪ Трагедии: „Фауст“ (Гьоте) и „Разбойници“ (Шилер).

ТОЛЕРАНТНОСТТА И ВРЪЗКАТА С ПРИРОДАТА
Просвещението въвежда концепцията за толерантността като основен принцип на човечността. Волтер призовава за разбирателство и уважение между хората:
„Ти не си ни дал сърца, за да се ненавиждаме, нито ръце, за да си прерязваме гърлата.“
Жан-Жак Русо възхвалява „естествения човек“, живеещ в хармония с природата. Той описва образа на „благородния дивак“ като символ на чистотата, изгубена в покварената цивилизация.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Просвещението като основа на съвременната цивилизация
Епохата на Просвещението е изключително важен момент в развитието на човечеството. Идеите за свобода, равенство, толерантност и разум остават актуални и до днес. Просвещението е първата истински модерна епоха, чиито идеи вдъхновяват революции, социални реформи и развитието на науката и културата.