Пунктуационни норми при простите изречения - 6 клас

Запетаята отделя относително самостойни части в изречението и простите изречения в състава на сложното: от това определение започва подреден справочник, който събира основните положения на пунктуационната норма на едно място. Правилата са дадени в последователност, която следва строежа на изречението. Първо е обръщението, включително особеният случай в писма, молби и заявления, където то се пише на самостоятелен ред. След това идват еднородните части, свързани безсъюзно, и обособените части, при които е показано и кога по-силно изпъкналата по смисъл част се отделя с тире. Отделно и подробно е разграничена честата грешка: въвеждащите думи и изрази като вероятно, според мен и без съмнение, които не се отделят със запетая, срещу вметнатите думи и изрази, които се отделят. Следват правилата при сложното съчинено изречение, употребата на съюза и веднъж и при повторение, присъединителното му значение, а после подчинените определителни, допълнителни и обстоятелствени изречения, случаите със съюза да и с въпросителните съюзни връзки, устойчивите цялости и пунктуацията на сложното смесено изречение. Всяко правило е онагледено с примери от Вазов, Ботев, Яворов, Елин Пелин, Каравелов и Алеко Константинов. Удобен за преговор по пунктуация и за бърза справка, докато се пише съчинение, писмо или заявление.

Подреден справочник по пунктуация, който събира на едно място правилата за отделянето на еднородни и обособени части и за препинателните знаци в сложните изречения по състав. Първата част е за еднородните части: кога отделянето със запетая е задължително, как се променя правилото при съюзите „и“ и „или“ според това дали са употребени еднократно, или повторно, и как се оформя обобщаващата дума в зависимост от мястото ѝ спрямо изброяването. Следва разделът за обособените части и за случаите, в които вместо запетая се пише тире. Същинската част е посветена на сложното изречение. Разгледани са безсъюзно свързаните прости изречения, съчинените изречения от съединителен, противоположен и разделителен тип, както и случаят, в който се налага точка и запетая, защото вътре в отделните части вече има много запетаи. Отделно място е отредено на сложното съставно изречение. Проследени са подчинените определителни изречения, включително когато подчиненото не започва със съюзната връзка и когато представлява непряк въпрос; подчинените допълнителни изречения и разликата при еднократна и при повторна употреба на съюзната дума; подчинените обстоятелствени изречения в трите им възможни позиции спрямо главното. Показан е и особеният случай, в който изпуснатата съюзна връзка се замества с двоеточие. Накрая е събрана поредица от по-сложни изречения, чието пунктуационно оформяне заслужава отделно внимание. Всяко правило е илюстрирано с примери от Иван Вазов, Елин Пелин, Христо Ботев, Йордан Йовков, Алеко Константинов и Никола Вапцаров, както и с мисли на известни автори, така че употребата на знака се вижда в истински текст, а не в измислено изречение. Справочникът е подходящ за преговор преди контролно, за подготовка за изпит и за бърза проверка при писане на съчинение.

Подредена справка за запетаята при еднородни и при обособени части на изречението, събрала правилата и по един ясен пример към всяко от тях. Първата част започва с определението за еднородни части и с най-честия случай, безсъюзното свързване. Оттам нататък са изведени отделните положения: кога единично употребените съюзи не искат запетая и кога повтарящите се и двойните съюзи я налагат, как се отделя обобщаващата дума в зависимост от това дали стои преди, или след еднородните части, и защо определенията, които характеризират предмета от различни страни, не се разделят със запетая. Втората част преминава към обособените части и подрежда трите възможни позиции в изречението, като показва къде застава запетаята при всяка от тях. Накрая е добавен и по-рядкият случай с интонационно откъснатите обособени части. Всички примери са от българската класика, от Ботев, Вазов, Елин Пелин и Йовков, така че правилата се виждат в жив текст, а не в измислени изречения. Подходяща е за упражнение и преговор, за подготовка на диктовка и на самостоятелна работа по пунктуация и за бърза проверка при писане на съчинение.

Запетаята е знакът, който най-често се поставя по усет, а после се оказва сгрешен. Този справочник събира правилата за нея на едно място и ги подрежда така, че да се намират бързо. Първият раздел е за употребата на запетая в простото изречение. Поотделно са разгледани еднородните части и изключението при съюзите „и“ и „или“, обособените части заедно с изразите, които ги въвеждат, вметнатите думи и изрази и обръщенията. При обръщенията е обяснено и какво се случва, когато след тях следва друга част на изречението. Самостоятелен акцент е поставен върху думите и изразите, които НЕ се отделят със запетая, защото се употребяват само като вметнати. Точно там се раждат повечето грешки и затова случаите са изброени поименно. След това справочникът минава към сложното изречение, към тирето и към останалите препинателни знаци, като всяко правило е придружено с примерни изречения. Примерите са подбрани така, че да показват и разликата между два близки случая, при които знакът се поставя или не. Справочникът е подходящ за бърза проверка при писане на съчинение, за подготовка за изпит по български език и за самостоятелно упражнение върху пунктуацията.

Пред вас е събран на едно място сводът от практическите правила, върху които се препъва всяко писане на български: къде се слага запетаята, кога буквата е главна, как се пренася дума на нов ред и кога се пише пълен член. Правилата са изведени номерирано, с кратки обяснения и с конкретни примери към всяка точка, така че справката да отнема секунди. Първите раздели обхващат употребата на главните букви: собствените имена и съставните названия, географските обекти, небесните тела, учрежденията и заглавията, историческите събития, титлите при обръщение, прилагателните, образувани от собствени имена, и учтивата форма. Отделно са изнесени и случаите, в които се пише малка буква. Следват слятото и полуслятото писане, осемте правила за пренасяне на срички и правописът на съкращенията, включително мерните единици и съкратените имена на автори. Сърцевината на справочника е посветена на препинателните знаци. Всеки знак има свой раздел с подточки: точка, въпросителна, удивителна, точка и запетая, тире, двоеточие, кавички, скоби и многоточие. Най-подробно е разработена запетаята, и то в двете ѝ приложения, в простото и в сложното изречение, като особено внимание е отделено на обратната страна на въпроса, тоест на случаите, в които запетая НЕ се пише. Изведени са и типичните капани: съюзът и, съюзът да, косвените въпроси, двата съюза един след друг, устойчивите изрази. Последната част събира правилата за писане на числа и номера и няколко от най-често бърканите правописни двойки, сред които едно или две „н“, едно или две „т“, с или със, в или във, а или ъ, й или и, както и определянето на подлога при пълния член. Справочникът върши работа при подготовка за изпит и за диктовка, при редактиране на собствен текст, при писане на молба, автобиография или делово писмо, а също и като бърза проверка в момента на самото писане.

Урок по една от онези теми, които всички смятат за лесни, докато не се стигне до писане. Наречията, предлозите, съюзите и междуметията са най-късите думи в езика и точно в тях се допускат най-много грешки, защото никой не ги учи специално. Този текст ги събира на едно място и ги подрежда така, както се появяват проблемите в реална писмена работа. Изложението върви от думата към изречението. Първата половина се занимава с правописа: как изглежда една дума, когато я пишем сами. Разгледани са степенуването и чертицата при него, наречията, при които изговорът подвежда, онези, при които се удвоява съгласна, и отделен списък с форми, които просто трябва да се запомнят, защото правило за тях няма и всяка година се бъркат по един и същи начин. Най-интересното в тази част е мястото, където едно и също съчетание се пише ту слято, ту разделно и смисълът се сменя изцяло. Там са дадени двойки изречения, които се четат едно до друго и разликата личи от само себе си. Предлозите имат свой отделен дял. Обяснено е кога късият предлог получава допълнителна гласна и три различни случая, в които това се налага, включително един, който изненадва мнозина. Следва правило за предлог, който често бива заменян погрешно с друг, и накрая кратък, лесен за запомняне списък, който решава веднъж завинаги колебанието между две съгласни в края на едносрични предлози. Втората половина е за пунктуацията и там започва същинското. Въпросът кога се пише запетая пред И е най-задаваният в часовете по български език и в урока той е разделен на две: обикновеното положение, което всеки помни, и случаите, в които същият съюз изведнъж изисква запетая по съвсем друга причина. Тези случаи са подредени поотделно и всеки е онагледен. Отделно внимание получават двойните съюзи и подчинителният съюз, пред който запетаята понякога се мести с една дума назад. Последният дял е за междуметията и за трите знака, с които се отделят. Примерите не са измислени за случая. Голяма част от тях идват от Иван Вазов, Елин Пелин и Алеко Константинов, така че правилото се вижда в жив текст, а не в лабораторно изречение. Това прави урока използваем и в час по литература, когато трябва да се обясни защо авторът е сложил знака точно там. Подредбата е справочна. Всяко правило е кратко, стои самостоятелно и се намира бързо, без да се чете целият текст отначало. Затова материалът работи еднакво добре като изложение за нов урок, като преговор преди писмена работа и като помагало, което се държи подръка при редактиране на съчинение. Полза за учителя: получава събрано на едно място онова, което в учебника е разхвърляно между няколко теми и различни години. Правилата са формулирани кратко и с готови примери, така че часът може да се построи направо върху текста, а всеки дял да се даде и поотделно като упражнение. Полза за ученика: вижда ясно къде точно греши и защо. Темата е от тези, които тежат при всяка писмена работа, при диктовка и при редактиране на собствен текст, а правилата тук са толкова малко, че се усвояват наведнъж. След прочита запетаята пред И и слятото писане на наречията спират да бъдат въпрос на късмет.