ОБОСОБЕНИ ЧАСТИ
Обособените части се изразяват чрез причастия, деепричастия, прилагателни и съществителни имена и изпълняват синтактичната служба на определения, обстоятелствени пояснения, приложения и др. Разграничават се от останалите части на изречението чрез препинателни знаци - запетая, тире, скоби.
Пунктуация при обособените части:
а) Запетая се поставя след обособена част, която е в началото на изречението:
Син на един богат свищовски търговец, той беше зарязал тайно магазията на баща си... (Ив. Вазов)
Пъргав и трудолюбив, той бе работил през целия си живот. (Е. Пелин)
б) Запетая се поставя пред обособена част, която е в края на изречението:
На ръце държеше едно дете, увито в скъсано чердже. (Ив. Вазов)
Странджата му хвърли няколко погледа, пълни с чувство. (Ив. Вазов)
Йоцо беше издъхнал, поздравявайки нова България. (Ив. Вазов)
в) Обособена част се огражда със запетаи от двете страни, когато е в средата на изречението:
Тука Искьрът, излязъл от скалистото гърло, се разлива широко... (Ив. Вазов)
Забележка: Втората ограждаща запетая при обособена част може да бъде поставена пред съюза „и": От баирите се спущаха нови мъгли, гъсти, сиви, и се трупаха над селото. (Елин Пелин)
Тя усещаше тяхното бликане тук, по цялата си дължина, и си играеше в яза... (И. Радичков)
Тогава аз пристъпих треперящ, примрял от срам, и сложих в скута й като на жертвеник всичката иглика. (Елин Пелин)
г) Обособената част се отделя с тире, когато трябва да се открои идейното й внушение:
Откъм отсрещната гора се чу писък - жален, тревожен зов. (Елин Пелин)
Тя - пролетта - дойде прекрасна. (Н. Вапцаров)
д) Не се пише запетая между неударен едносричен съюз и обособена част, изразена чрез причастие или деепричастие:
Машината направи още един кръг и засилвайки бученето, се понесе над полето. (Й. Радичков)
И неразбрали тази песен горда, напразно мръщите чела. (Н. Вапцаров)
е) Пише се запетая между съюз, който не е едносричен, и следваща обособена част, съдържаща причастие или деепричастие:
Момчето не отговори, защото, мислейки за случилото се, не чу въпроса.
ж) Обособеното приложение се поставя в скоби, когато представлява друго название на поясняваната дума:
По западната полегата наклонност на бърдото три реда шанцове (окопи), напреки прострени, пресичаха достъпа към батареята. (Ив. Вазов)
ЕДНОРОДНИ ЧАСТИ
1. Еднородните части поясняват по еднакъв начин определяемото, отговарят на един и същ въпрос и изпълняват една и съща синтактична служба в изречението. Свързват се безсъюзно или чрез следните съчинителни съюзи: и, а, ала, но, или, и-и, или-или, нито-нито, (ни-ни),ту-ту, както-така и, не само-но и и др.
2. Безсъюзно свързаните еднородни части се отделят със запетая:
Завървя пак тихо, предпазливо из долчето... (Ив. Вазов)
тихо, предпазливо - еднородни обстоятелствени пояснения
Къси, нервни вихрушки танцуваха по циментовия двор... (П. Вежинов)
къси, нервни - еднородни определения
Забележка: Не се пише запетая между нееднородни определения, поясняващи по различен начин определяемото:
тясна планинска пътека
планинска - относително прилагателно име, което пояснява съществителното име пътека
тясна - качествено прилагателно име, което пояснява цялото словосъчетание планинска пътека
През малкото открито прозорче на покрива над мене бдяха кротко от синия небесен купол белите звезди. (Елин Пелин)
3. Не се пише запетая п ред еднократно употребените съюзи и, или, служещи за връзка между еднородни части:
Празнините и дупките в каменните основи клокочеха... (Й. Радичков)
Та ние зарязахме нашия имот и къщи доброволно. (Ив. Вазов)
Моят клиент лежи сред двора си или там нейде на хармана си... (Елин Пелин)
4. Запетая се поставя пред съюзите а, ала, но, свързващи еднородни части:
Пътят е страшен, но славен... (Хр. Ботев)
От ранните си младини живях за мен си не, а за народа... (Ив. Вазов)
5. Запетая се пише пред втория и пред всеки следващ от съчинителните повторителни съюзи: и-и, или-или, нито-нито (ни-ни), ту-ту и др.
и чуждите, и нашите, във хор, отрекоха те, о, език страдални\ (Ив. Вазов)
Генералът (...) гледаше ту момчето, ту тълпата, ту млъкналите танкове... (Й. Радичков)
Забележка: При повторно употребен съюз „и" не се пише запетая, ако той свързва еднородни части, образуващи двойки:
И булки и моми, и мъже и жени, и майки се стекоха на Пенкината нива ужасени. (Елин Пелин)
6. Пише се запетая пред втория от съотносителните съюзи както-така и, колкото-толкова, не само-но и:
... говорила му, че вярва, че дължи оздравяването му не толкова на небрежната молитва на сърдития калугер, колкото на добрината, която не можла да направи, но искала от сърце да направи. (Ив. Вазов)
Както децата, така и родителите им се включиха в подготовката на тържеството.
На терена имаше не само футболисти, но и запалянковци.
7. Двоеточие или тире се поставя между обобщаващи думи и еднородни части, които ги поясняват:
Ти сбираш в едно всички блага и дарове: хляб, свила, рози, нектар, цветя и плодовете. Вазов)
Българийо, аз всичко тебе дадох: душа, сърце, любов, зари небесни... (Ив. Вазов)
И долове, и рътлини, и пътища, и поля - всичко засипаха веявиците. (Ив. Вазов)
ВМЕТНАТИ ДУМИ И ИЗРАЗИ
1. Вметнатите думи и изрази означават увереност, предположение, последователност в излагането на мислите, лично или чуждо мнение обръщение, различни чувства, заключение. Вметнатите думи не са свързани граматически с частите на изречението и при синтактичен разбор не се подчертават.
2. Със запетая се отделят следните вметнати думи и изрази:
а) напротив, разбира се, от една страна, от друга страна, първо, второ, трето и др.
б)наистина:
Наистина, мъчно е за вас да гладувате... (Ив. Вазов)
Забележка: В някои случаи „наистина" се възприема като обстоятелствено пояснение, не се обособява и не изисква запетая:
Генералът наистина бе яздил биволи... (Й. Радичков)
в) обръщения:
Тъжно щеш, майко, да гледаш ти на туй хоро весело... (Хр. Ботев)
3. Запетая не се пише при следните вметнати думи и изрази:
например, всъщност, според мен, може би, за съжаление, следователно, вероятно, очевидно и др.:
Всъщност това е единствената посока. (Й. Радичков)
4. Вметнатият израз може да бъде ограден със скоби, когато е с разширен състав и внася странично пояснение:
Речта се свърши при тържествена тишина (тогава още не беше въведен обичаят на ръкопляскането). (Ив. Вазов)
@bgmateriali.com
