Запетаята между простите изречения: пунктуация на сложното съчинено изречение по видове, с примери от класиката (7. клас)
Зареждане на оценките…
Сложните съчинени изречения съдържат само самостойни прости изречения. Връзката между простите изречения в тях е съчинителна (със съюзно или безсъюзно свързване). Сложните съчинени изречения се делят на съединителни, противоположни, разделителни (съотносителни) и разнородни.
При безсъюзното свързване простите изречения винаги се отделят едно от друго със запетая, например: Занятията с книгите хранят младостта, веселят старостта, украсяват щастието, в нещастие предлагат убежище и утеха, вкъщи радват, вън от дома не пречат. (Цицерон) Тежка е желязната мотика, горещо е ясното слънце, слабо е женското тяло, мъчен е трудът. (Л. Каравелов)
Простите изречения в сложно съчинено противоположно изречение се отделят едно от друго със запетая, например: Стефчовите привърженици злорадо и с глас роптаеха, а благосклонните към учителката мълчаха. (Ив. Вазов) Слънцето е спряло огнено и немилостиво в небесата, но жарките му лъчи не пъдят от полето работливите селяци. (Елин Пелин) Сърбите все стрелят..., ама се плашат много от ура! (Ив. Вазов)
При пропуснати съюзи А и НО се пише тире, например: Крилат не си - планини прехвръкна, герой не бе - как се мре научи. (Ив. Вазов)
Простите изречения в сложно съчинено съотносително (разделително) изречение се свързват с разделителни съюзи или, или — или, ту—ту, хем—хем, я—я. Пред втората и пред следващите съставки на тези съюзи се пише запетая, например:
Той или лежеше със стенание на леглото си, или мълчаливо се разхождаше назад- напред из стаята, дълбоко замислен и помрачен от нещастие. (Елин Пелин)
В сложното съчинено разнородно изречение едни от простите изречения са свързани като части на сложно съчинено съединително, други като части на противоположно и разделително. Пунктуацията е същата както при съединителните, противоположните и разделителните изречения, например: Планинският вятър се усили, брули ги по лицата, развява им дрехите, снегът хвърчи и се върти на кълбуци, но те не бягат. (Ив. Вазов) Слабо беше, изпод завивката едва личеше снагата му, стопена от болестта, но очите му бяха още светли, още млади и усмихнати. (Й. Йовков)
С точка и запетая се отделят една от друга по-големи цялости, като в тези цялости има многократно употребени запетаи, например:
Настане вечер, месец изгрее,
звезди обсипят свода небесен;
гора зашуми, вятър повее,
Балканът пее хайдушка песен! (Хр. Ботев)
Свързани материали
Къде застава запетаята: правила за пунктуацията при еднородни и обособени части и при сложните изречения
Подреден справочник по пунктуация, който събира на едно място правилата за отделянето на еднородни и обособени части и за препинателните знаци в сложните изречения по състав. Първата част е за еднородните части: кога отделянето със запетая е задължително, как се променя правилото при съюзите „и“ и „или“ според това дали са употребени еднократно, или повторно, и как се оформя обобщаващата дума в зависимост от мястото ѝ спрямо изброяването. Следва разделът за обособените части и за случаите, в които вместо запетая се пише тире. Същинската част е посветена на сложното изречение. Разгледани са безсъюзно свързаните прости изречения, съчинените изречения от съединителен, противоположен и разделителен тип, както и случаят, в който се налага точка и запетая, защото вътре в отделните части вече има много запетаи. Отделно място е отредено на сложното съставно изречение. Проследени са подчинените определителни изречения, включително когато подчиненото не започва със съюзната връзка и когато представлява непряк въпрос; подчинените допълнителни изречения и разликата при еднократна и при повторна употреба на съюзната дума; подчинените обстоятелствени изречения в трите им възможни позиции спрямо главното. Показан е и особеният случай, в който изпуснатата съюзна връзка се замества с двоеточие. Накрая е събрана поредица от по-сложни изречения, чието пунктуационно оформяне заслужава отделно внимание. Всяко правило е илюстрирано с примери от Иван Вазов, Елин Пелин, Христо Ботев, Йордан Йовков, Алеко Константинов и Никола Вапцаров, както и с мисли на известни автори, така че употребата на знака се вижда в истински текст, а не в измислено изречение. Справочникът е подходящ за преговор преди контролно, за подготовка за изпит и за бърза проверка при писане на съчинение.
Видовете сложни изречения в българския език – съчинено, съставно и смесено: учебна разработка с таблица, синтактичен разбор, примери от литературата и правописни правила
Учебна разработка по български език, посветена на сложното изречение и на неговите видове. Изложението съчетава определения, подробни разбори на конкретни примери и обособени правописни правила – съчетание, което го прави приложимо както при усвояване на темата, така и при затруднение с конкретен случай. Началото е таблично: трите вида сложно изречение са представени един до друг с характеристика и пример, при което разликата между тях се вижда наведнъж. След таблицата всеки вид е разгледан подробно. Частта за сложното съчинено изречение обяснява защо простите изречения в него запазват самостоятелността си, как се проявява това в интонацията и с какви средства се осъществява връзката. Изброени са съчинителните съюзи и е показано как в едно изречение могат да се съчетаят безсъюзна и съюзна връзка. При сложното съставно изречение е обяснено защо подчиненото губи самостоятелността си и не може да бъде отделено, а разборът на два примера показва как се определя кое изречение е главно и кое подчинено. Изведени са и трите признака, по които този вид се разпознава. Сложното смесено е представено чрез примери, в които двата типа връзка се съчетават. Самостоятелна част е посветена на синтактичния разбор – три последователни стъпки, оформени като въпроси, които ученикът може да си зададе при всяко изречение. Най-обемната част разглежда разновидностите на сложното съчинено изречение: съединително, противоположно, разделително и разнородно. За всяка са посочени характерните съюзи, отношението между събитията и разликите в степента на противопоставяне. Тук е и практическата стойност на материала – обособените правописни правила за запетаята при еднократно и повторно употребен съюз, при двойни съюзи и при вметната дума, всяко с пример. Примерите са взети предимно от български автори, което позволява конструкциите да се видят в реален текст. На ученика материалът служи като конспект за преговор и като справочник при поставяне на запетаи. На учителя дава готова структура за урок и за упражнения по синтактичен разбор.
Три прости изречения, две различни връзки и една запетая: план за урок по български език върху сложното смесено изречение и неговата пунктуация
Часът започва с изречение, записано на дъската, и с два въпроса към класа, а оттам се разгръща целият план за урок върху сложното смесено изречение и пунктуацията му. Разработката следва реалния ход на учебния час: организационен момент и мотивация, актуализиране на знанията за сложното съчинено и сложното съставно изречение, извеждане на темата и на целите, формулирани като конкретни умения. Средната част представя същността на сложното смесено изречение с достъпно определение и с ясен разграничителен критерий кога изречението е съчинено, кога съставно и кога смесено. Следват видовете съчинителна връзка, показани с примерни изречения за дъската и с въпроси, чрез които учителят води разбора заедно с учениците, както и обобщаваща схема на строежа. Отделен и подробен раздел е посветен на пунктуацията, разделена на случаи със и без запетая, като всяко правило върви със свой пример и с указание какво да отбележат учениците. Практическата част включва три задачи с нарастваща самостоятелност: разпознаване на връзките, поставяне на запетаи с обосновка и съставяне на собствено сложно смесено изречение, както и работа по двойки. Планът завършва с устно обобщение по опорни въпроси и с формулирано домашно. Разработката е готова за директно използване в час и служи като методическа опора при подготовка на урок по синтаксис и пунктуация.
Две равноправни изречения в едно: урок за сложното съчинено изречение, отношенията между простите изречения и запетаята
Колко прости изречения се крият в едно сложно и по какво разбираме, че са равноправни: с този въпрос започва работата върху сложното съчинено изречение. Първо е припомнено по какво се познава сложното изречение, а след това кратък художествен текст служи за наблюдение, в което ученикът сам открива сложните изречения и брои простите вътре в тях. Същността е формулирана чрез признаците на простите изречения в състава му и чрез начините на свързване, а два примера са придружени със схеми, удобни за преписване в тетрадка. Средната част представя отношенията, които простите изречения могат да изразяват: едновременност и последователност, редуване и избор, противопоставяне. За всяко отношение са посочени типичните съюзи и е дадено примерно изречение. Пунктуацията е подредена по случаи: кога запетая не се пише, кога се пише, какво става при двойните съюзи и защо повтореният съюз понякога не води до запетая, както и кога вместо запетая е по-удобна точката и запетаята. Обобщението събира най-важното в няколко реда за запомняне. Финалната част е предназначена за учениците, които бъркат двата вида сложно изречение: показано е как подчинителният съюз превръща второто просто изречение в зависимо и защо тогава вече не говорим за сложно съчинено, с пример и в обратен ред. Урокът е подходящ за упражнение преди контролно и за самостоятелна подготовка по синтаксис и пунктуация.
Кога се пише запетая: основните положения на пунктуационната норма, обяснени с примери от българската литература. Справочник
Запетаята отделя относително самостойни части в изречението и простите изречения в състава на сложното: от това определение започва подреден справочник, който събира основните положения на пунктуационната норма на едно място. Правилата са дадени в последователност, която следва строежа на изречението. Първо е обръщението, включително особеният случай в писма, молби и заявления, където то се пише на самостоятелен ред. След това идват еднородните части, свързани безсъюзно, и обособените части, при които е показано и кога по-силно изпъкналата по смисъл част се отделя с тире. Отделно и подробно е разграничена честата грешка: въвеждащите думи и изрази като вероятно, според мен и без съмнение, които не се отделят със запетая, срещу вметнатите думи и изрази, които се отделят. Следват правилата при сложното съчинено изречение, употребата на съюза и веднъж и при повторение, присъединителното му значение, а после подчинените определителни, допълнителни и обстоятелствени изречения, случаите със съюза да и с въпросителните съюзни връзки, устойчивите цялости и пунктуацията на сложното смесено изречение. Всяко правило е онагледено с примери от Вазов, Ботев, Яворов, Елин Пелин, Каравелов и Алеко Константинов. Удобен за преговор по пунктуация и за бърза справка, докато се пише съчинение, писмо или заявление.
Шест прости изречения в едно: план за урок по български език върху сложното смесено изречение, схемите на дъската и пунктуацията му
Часът тръгва не от определение, а от едно дълго изречение за Кардифския хълм, което учителят прочита и записва на дъската. Учениците броят простите изречения в него, откриват съюза и съюзните думи и сами стигат до извода защо това изречение е сложно смесено. Едва след това идва самото понятие, записано кратко и ясно, и краткото сравнение с другите два вида сложни изречения. Основната част на плана показва къде може да застане съчинителната връзка в сложното смесено изречение и предлага готови примери за дъската заедно със схеми, в които главните и подчинените изречения са означени, а стрелките показват коя част от коя зависи. Предвидено е учениците сами да изработят схема и на въвеждащото изречение и да я препишат в тетрадките. Отделен дял е посветен на пунктуацията. В него са подредени случаите, в които запетая пред съюзната връзка не се пише, всеки с пример и с открояване на самата връзка, а след това е разгледан въпросът кога се пише и кога не се пише запетая пред съюзите „и“, „или“ и „да“. Примерите там са разглобени на прости изречения, за да се вижда причината за знака, а не само правилото. Часът завършва с обобщителна схема на видовете сложни изречения и с идеи за затвърждаване: изречения за анализ в клас и домашна задача, в която ученикът съчинява свое сложно смесено изречение, чертае схемата му и обяснява запетаите в него. Разработката е подходяща за учител, който подготвя урок за нови знания по синтаксис, но и за ученик, който иска да види логиката на темата подредена стъпка по стъпка.