Разказ по въображение: „Миналото идва при мен"
Платен материал - 1 кредит
Зареждане на оценките…
Събудих се от звука на копита по асфалта. Не на конски копита – на нещо по-тежко, по-бавно, по-древно.
Отворих прозореца и замръзнах. По улицата пред блока вървеше рицар – в пълна броня, с шлем, щит и меч, яхнал масивен кон, покрит с чул. Бронята блестеше под уличните лампи, а от дъха на коня излизаха облачета пара в хладния утринен въздух.
– Какво е това?! – извиках.
Рицарят вдигна забралото. Лицето отдолу беше млад мъж, около тридесет години, с морнишко тен и объркан поглед.