Разказ по въображение: „По дългите прашни пътища“

     Дни наред Ром и любимата му вървяха по дългите прашни пътища. Слънцето печеше, прахта се вдигаше под краката им, а вечер само китарата им правеше компания. Двамата не знаеха накъде ги води пътят – знаеха само, че са заедно.

     Една привечер стигнаха до малко селце сред полето. Хората ги посрещнаха недоверчиво – кои бяха тези двама непознати, дошли от никъде? Никой не им предложи нито хляб, нито подслон. Ром и любимата му седнаха уморени до един кладенец накрая на селото и зачакаха да мине нощта.