Речников състав на езика. Пароними, вулгаризми, евфемизми
Зареждане на оценките…
Откъс от материала
Така изглежда материалът отвътре — показана е само част от него.
1. Какво е речников състав на езика?
Всеки език притежава цялостна съвкупност от всички думи, наричана речников състав или лексика. Този речников фонд се променя във времето – някои думи се появяват (неологизми), други остаряват и излизат от употреба (остарели думи), а трети – запазват трайно мястото си в активния език. Българският език не е изключение: по време на Възраждането се полагат основите на новобългарския книжовен език, а оттогава досега лексиката постоянно се обогатява чрез собствено словообразуване, заемане на чужди думи, изменения в значението и др.
2. Пароними: близки по звучене, различни по значение
Заключено съдържание
Купете материала за пълен достъп
Защо адресат и адресант не са едно и също и какво се случва, когато вместо „завършил училище“ някой каже „извършил училище“? Разработката подрежда три групи думи, които на пръв поглед нямат нищо общо, но всички опират до избора на точната дума. В началото е припомнено какво представлява речниковият състав и как той се променя през времето, от Възраждането до днес. Първият дял е посветен на паронимите: в какво се състои близостта в звученето, кои двойки се смесват най-често и защо паронимната замяна води до недоразумения, а понякога и до комичен ефект, използван съзнателно от писателите при изграждането на герой. Вторият дял разглежда вулгаризмите: тяхната същност, ситуациите, в които се появяват, ролята им в литературата при характеристика на образ и причините, поради които са неприемливи в официалното общуване. Третият дял представя евфемизмите като начин да смекчим неприятното, с примери от речта за смъртта, болестта, бедността и уволнението, но и с предупреждението, че същият похват може да обслужва лицемерие или замазване на нередности. Отделна част обяснява защо е важно да разпознаваме и трите явления, а практическите задачи са три: разграничаване на паронимни двойки, пренаписване на изречения с груба лексика и съставяне на кратък диалог, в който евфемизъм и вулгаризъм си противостоят. Разработката е подходяща за преговор върху лексикалните явления, за подготовка на устен отговор и за самостоятелна работа в 9. клас.
Свързани материали
Урок по български език - 9 клас: Речников състав на езика - пароними, вулгаризми, евфемизми. Думите, които си приличат, нараняват или смекчават
Три вида думи, които учениците бъркат най-често, обяснени в един урок и по един и същ начин. Това е силата на материала: и трите раздела са построени по еднаква схема, така че след първия ученикът вече знае какво го чака в следващите и слуша по-спокойно. Уводът е кратък и поставя общото понятие, преди да се стигне до частните случаи. Обяснено е какво е речниковият състав и защо той не стои неподвижно. Последните изречения обявяват какво точно ще бъде разгледано нататък, така че урокът има видима програма. След това идват трите основни раздела и всеки от тях минава през едни и същи стъпки. Първо определението, казано с прости думи, без терминологична тежест. После обяснението защо явлението изобщо съществува и как възниква. В първия раздел това е направено най-подробно, защото там има два различни механизма, всеки с отделен списък от двойки думи за сравнение. Следва примерен текст, написан специално за урока. Това е най-удачното решение в целия материал. Вместо откъслечни изречения ученикът получава цял свързан пасаж, в който трябва сам да намери сгрешените места, а веднага след него стои обяснението на всяка грешка поотделно, с разликата между двете близки думи. Същият подход е приложен и в другите два раздела, с различни по тон примерни текстове. Накрая всеки раздел завършва с поглед към употребата: кога явлението се среща в литературата, защо писателите го използват нарочно и какво то издава за героя. Така езиковият урок се свързва с часовете по литература, без да се налага нищо допълнително. Третият раздел има и нещо, което обикновено липсва в учебниците. След обичайните примери е добавена отделна част за случаите, в които същото езиково средство служи не за учтивост, а за прикриване. Дадени са конкретни двойки изрази от медийния и официалния език. Това превръща граматичния урок в упражнение по критично мислене и е темата, по която класът говори най-охотно. Има и практически момент, който учителите ще оценят: обяснено е как се записва неприлична дума в писмен текст, когато присъствието ѝ е наложително. Въпросът възниква всяка година и тук е решен в едно изречение. Урокът завършва с обобщителна таблица от три реда: вид, кратко определение, пример. Таблицата се пренася на дъската или в тетрадката за секунди и върши работа при преговор. Под нея стои кратко заключение, което свързва трите явления с умението да се говори правилно и учтиво. Езикът е спокоен и ясен. Изреченията са къси, обясненията са дадени като на човек, който чува понятието за първи път, а всяко твърдение е придружено с пример. За учителя това е завършен урок за един учебен час, който не изисква никаква подготовка. Примерните текстове са готови за диктовка или за раздаване, обяснителните списъци вършат работа като материал за упражнение на дъската, а последната част от третия раздел отваря естествен разговор по тема, която излиза далеч извън граматиката. За ученика това е мястото, където трите понятия най-сетне се подреждат и спират да се смесват. След урока се разпознава кога две думи само си приличат, защо едни изрази не се казват на глас и кога меката дума крие нещо. Подготовката за изпитване върху темата се свежда до таблицата и до двата примерни текста.
Речников състав на езика. Пароними, вулгаризми, евфемизми
Герой в художествен текст казва избеляла вместо побеляла и извършили вместо завършили: точно от такъв откъс тръгва разработката, за да покаже колко тънка е границата между близкозвучните думи. Първият дял подрежда паронимите в две ясни групи, думи с общ корен и различни представки или наставки и думи с различни корени, които просто си приличат по звучене, като всяка група е показана с готов списък от двойки за запомняне. Обяснено е и защо паронимната замяна е опасна за смисъла, но понякога е търсена в художествения текст. Вторият дял е за вулгаризмите: къде се появяват най-често, защо анонимната онлайн среда ги умножава и с какво се заменят в училищна и официална реч. Третият представя евфемизмите, първо като проява на такт при деликатни теми, а веднага след това и като инструмент, който може да замаскира неудобен факт. Отделно място заема краткият наръчник за ученика, който събира трите явления, примерите и правилата в няколко реда за бърз преговор преди час или изпитване. Практическата част включва три задачи: разграничаване на паронимни двойки, замяна на груби думи с учтиви и разпознаване на евфемизъм, който замъглява истината. Подходяща е за преговор по лексикология, за самостоятелна подготовка и за упражнение върху точността на изказа.
План за урок: Речников състав на езика. Пароними, вулгаризми, евфемизми
Готов сценарий за един учебен час по лексикология, който започва с четене на кратък откъс от „Форест Гъмп“ на Уинстън Грум и с въпрос към класа кои думи в него са объркани. От работата по този откъс се извежда самото понятие паронимна замяна, а веднага след това са формулирани целите на урока. Първият етап е за паронимите: определение, две ясни групи според това дали думите са с общ корен и различни представки или наставки, или само си приличат по звучене, с готови двойки за всяка група и с бележка кога писателят използва такава замяна нарочно. Вторият етап е за вулгаризмите: същност, причини за появата им, защо анонимната онлайн среда ги умножава и в кой единствен случай са оправдани в текста, с пример от световната класика. Третият етап представя евфемизмите, първо като проява на такт при деликатни теми, а след това и като инструмент за замаскиране на неудобен факт, с примери от езика на медиите. Часът завършва с кратки упражнения за попълване, разпознаване и преформулиране, с обобщение по трите явления и с домашна работа по избор от три задачи. Планът е разчетен по минути за всеки етап и е подходящ за учител, който търси готова структура на часа, както и за ученик, който преговаря темата преди изпитване.
Речников състав на езика – тест с опорен текст, 17 задачи с избираем отговор и практическа част върху пароними, вулгаризми и евфемизми с примерни решения
Материалът съчетава проверка на теоретичните знания с работа върху конкретен текст и самостоятелно писмено изпълнение. В началото е поместен кратък опорен текст за подготовката на рубрика в училищен вестник, а първите пет задачи стъпват изцяло върху него: изисква се да се определи към кой тип лексикални явления спада описаното объркване на близки по звучене думи, как е представено едно учтиво название, какво е внушението на финалното изречение и каква е целта на редакционната бележка за недопускане на груби думи. Втората група задачи е насочена към точното владеене на понятията и към правилната употреба. Проверява се определението за пароними, разграничаването на двойки с общ корен и с различен произход, съотнасянето на всяка дума към подходящия за нея контекст, откриването на изречение с паронимна замяна и преценката кое словосъчетание е стилово уместно. Отделни задачи разглеждат същността и границите на допустимост на вулгаризмите, както и основната функция на евфемизмите и типичните им прояви в институционална и в ежедневна реч. Практическата част включва три задачи от открит тип: редактиране на изречение чрез замяна на груб израз с подходящ евфемизъм при запазване на смисъла, съставяне на изречения с правилна употреба на три паронимни двойки и посочване на собствени примери за остаряла дума, за нова дума с ограничена употреба и за учтива замяна на грубо название в официална ситуация. Към теста са приложени верните отговори с кратки обяснения, както и примерни решения на задачите от открит тип, които показват как се оформя редактирано изречение и как се подбират подходящи примери. Оставеното място за писане позволява материалът да се използва като работен лист. Подходящ е за упражнение в учебния час, за преговор преди контролно и за самостоятелна подготовка.
Обобщителен тест по български език върху лексикологията – 23 задачи с отговори: активна и пасивна лексика, историзми и архаизми, неологизми, пароними, евфемизми, дискусия
Тестът обобщава цял дял и обхваща както групите думи в речника, така и културата на устното общуване. Задачите са 23 и следват две части. Първите двадесет са с избираем отговор и по четири варианта. В началото е поместен текст, в който клас обсъжда думите – кои се употребяват всеки ден и кои се срещат рядко. Върху него са зададени пет въпроса: коя е темата на разговора, кои са дадените примери за често употребявани думи, как е пояснена другата група, какъв риск крият близкозвучните думи и коя речева стратегия е препоръчана при неприятни теми. Следващата и най-обширна група работи с понятията поотделно. Проверяват се определението за активна лексика, редът, в който всички думи назовават изчезнали от бита предмети, характеристиката на думите, изместени от по-нови названия, редът само с нови думи, уместната употреба на нова дума в изречение и вярното описание на пасивната лексика. Отделна група е за близкозвучните думи: определението, правилната им употреба в изречение, двойка с различни корени и възможността замяната да бъде използвана нарочно за комичен ефект. Третата група е върху речевата култура – кой вариант е уместно смекчено название, как се характеризират грубите думи, какво представлява дискусията, кое поведение е подходящо при нея и кои средства въздействат при устно изказване. Последните три задачи изискват писане: кратък диалог по зададена тема, три примера от различните групи думи с изречения и обяснения, и изречения с три двойки близкозвучни думи с посочена разлика в значенията. Отговорите са изведени накрая, с кратко пояснение при всеки избор и с примерни решения на трите отворени задачи, включително готов кратък диалог. Материалът е подходящ за обобщителна контролна върху дела, за преговор преди изпитване и за самостоятелна подготовка. Обемът позволява тестът да се раздели на две части, ако времето е ограничено. Основното му предимство е обхватът. В един материал се проверяват всички групи думи от дела заедно с темата за общуването, така че резултатът показва цялостна подготовка, а не познаване на отделно понятие. Особено ценна е задачата с трите двойки близкозвучни думи. Тя изисква не само правилна употреба, но и обяснение на разликата – а именно то показва дали значението е разбрано, или думите просто са запомнени. Полезна е и последната група въпроси. Свързването на лексиката с културата на говорене показва, че изборът на дума не е само правописен въпрос, а част от умението да общуваш уместно. За преподавателя тестът дава пълна проверка с готови отговори. За ученика поясненията представляват кратък справочник по цялата тема.
Обобщителен тест по български език за лексикологията – 20 задачи с отговори: групи думи по употреба, пароними, евфемизми, диалог и дискусия. Езикът, който се променя с времето
Вариант, изграден около една обединяваща мисъл – че речниковият състав на езика постоянно се променя: едни думи излизат от употреба, други тепърва навлизат. Задачите са 20 и следват две части. Първите седемнадесет са с избираем отговор и по четири варианта. Началният текст представя обсъждане в училищен клуб, в което последователно се появяват всички групи думи от дела. Върху него са зададени пет въпроса: коя е главната тема, кои примери са от често употребяваната лексика, как е обяснена една от групите, каква опасност крият близкозвучните думи и кое правило за говорене е подчертано. Следващата група проверява понятията поотделно – определението за често употребяваната лексика, редът само с названия на изчезнали предмети, характеристиката на думите, изместени от по-нови, и редът само с нови думи. Отделна и по-подробна група е за близкозвучните думи. Освен определението и правилната употреба в изречение, тук е и въпросът коя двойка се различава по корен – разграничение, което рядко се прави, а обяснява защо някои двойки се бъркат по-лесно от други. Третата група обхваща речевата култура: подходящото смекчено название, характеристиката на грубите думи, определението за разговор между събеседници, същността на подготвеното обсъждане и признаците на успешното поведение при него. Последните три задачи изискват писане: кратък диалог по зададена тема, три собствени примера с обяснение и три изречения с двойки близкозвучни думи, придружени с разграничение по значение. Отговорите са изведени накрая, с пояснение при всеки избор и с разгърнати примерни решения на трите отворени задачи. Материалът е подходящ за обобщителна контролна върху дела, за преговор преди изпитване и за самостоятелна подготовка. Тестът е готов за разпечатване и се решава в рамките на един учебен час. Основното му предимство е ясната обединяваща линия. Всички въпроси – и за старите думи, и за новите, и за общуването – са подчинени на идеята за променящия се език, така че материалът не се разпада на отделни теми. Особено ценен е въпросът за корена при близкозвучните двойки. Той обяснява защо едни думи се бъркат поради общ произход, а други – само поради сходно звучене, и това наблюдение помага при запомнянето им. Полезна е и последната задача. Трите двойки в нея са сред най-често сгрешаваните и изискват не само правилна употреба, а и кратко обяснение на разликата. За преподавателя тестът дава пълна проверка с готови отговори. За ученика поясненията служат като компактен справочник по целия дял.