Обобщителен тест по български език за лексикологията – 20 задачи с отговори: групи думи по употреба, пароними, евфемизми, диалог и дискусия. Езикът, който се променя с времето

Тестът обобщава цял дял и обхваща както групите думи в речника, така и културата на устното общуване. Задачите са 23 и следват две части. Първите двадесет са с избираем отговор и по четири варианта. В началото е поместен текст, в който клас обсъжда думите – кои се употребяват всеки ден и кои се срещат рядко. Върху него са зададени пет въпроса: коя е темата на разговора, кои са дадените примери за често употребявани думи, как е пояснена другата група, какъв риск крият близкозвучните думи и коя речева стратегия е препоръчана при неприятни теми. Следващата и най-обширна група работи с понятията поотделно. Проверяват се определението за активна лексика, редът, в който всички думи назовават изчезнали от бита предмети, характеристиката на думите, изместени от по-нови названия, редът само с нови думи, уместната употреба на нова дума в изречение и вярното описание на пасивната лексика. Отделна група е за близкозвучните думи: определението, правилната им употреба в изречение, двойка с различни корени и възможността замяната да бъде използвана нарочно за комичен ефект. Третата група е върху речевата култура – кой вариант е уместно смекчено название, как се характеризират грубите думи, какво представлява дискусията, кое поведение е подходящо при нея и кои средства въздействат при устно изказване. Последните три задачи изискват писане: кратък диалог по зададена тема, три примера от различните групи думи с изречения и обяснения, и изречения с три двойки близкозвучни думи с посочена разлика в значенията. Отговорите са изведени накрая, с кратко пояснение при всеки избор и с примерни решения на трите отворени задачи, включително готов кратък диалог. Материалът е подходящ за обобщителна контролна върху дела, за преговор преди изпитване и за самостоятелна подготовка. Обемът позволява тестът да се раздели на две части, ако времето е ограничено. Основното му предимство е обхватът. В един материал се проверяват всички групи думи от дела заедно с темата за общуването, така че резултатът показва цялостна подготовка, а не познаване на отделно понятие. Особено ценна е задачата с трите двойки близкозвучни думи. Тя изисква не само правилна употреба, но и обяснение на разликата – а именно то показва дали значението е разбрано, или думите просто са запомнени. Полезна е и последната група въпроси. Свързването на лексиката с културата на говорене показва, че изборът на дума не е само правописен въпрос, а част от умението да общуваш уместно. За преподавателя тестът дава пълна проверка с готови отговори. За ученика поясненията представляват кратък справочник по цялата тема.

Този вариант е най-подробният от поредицата и проверява не само познаването на понятията, а и умението думите да се употребяват уместно в изречение. Задачите са 23 и следват две части. Първите двадесет са с избираем отговор и по четири варианта. В началото е поместен текст, описващ обсъждане в училищен клуб, в което последователно се преминава през всички групи думи и през правилата на добрия тон. Върху него са зададени пет въпроса – за целта на разговора, за примерите от често употребяваната лексика, за обяснението на другата група, за риска при близкозвучните думи и за предложената стратегия срещу грубостта. Следващата група е върху групите думи поотделно, като освен обичайните въпроси за определения и редове тук е включена и задача за уместната употреба на нова дума в изречение – проверка, при която близките по звучене, но безсмислени съчетания отпадат веднага. Отделна група е за близкозвучните думи: определението, правилната употреба и двойката с различни корени. Третата група обхваща речевата култура – смекчените названия, недопустимостта на грубите думи, разликата между обикновен разговор и подготвено обсъждане, подходящото поведение при него и уместните средства при устно изказване. Тук е и въпросът за целенасоченото използване на размяната за стилистичен ефект. Последните три задачи изискват писане: кратък диалог по зададена тема, три примера с изречения, показващи правилна употреба, и три изречения с двойки близкозвучни думи с пояснение. Отговорите са изведени накрая, с кратко пояснение при всеки избор и с разгърнати примерни решения на трите отворени задачи. Материалът е подходящ за обобщителна контролна върху дела, за преговор преди изпитване и за самостоятелна подготовка. Обемът позволява тестът да се използва и на две части. Основното му предимство е ударението върху уместността. Не е достатъчно да се разпознае към коя група принадлежи една дума – трябва да се прецени и дали е употребена на място, а няколко задачи проверяват точно това. Особено полезна е задачата с новата дума в изречение. Останалите варианти в нея съчетават съвременни понятия с названия на отдавна изчезнали предмети и резултатът е безсмислен – нагледен начин да се покаже защо лексиката на един текст трябва да е съгласувана. Ценна е и последната писмена задача. Трите двойки в нея са сред най-често сгрешаваните и изискват както правилна употреба, така и обяснение на разликата. За преподавателя тестът дава подробна проверка с готови отговори. За ученика поясненията представляват кратък справочник по целия раздел.

Вариант, който тръгва от жива ситуация – подготовка на училищна дискусия – и през нея въвежда всички понятия от дела. Задачите са 20 и следват две части – затворени въпроси и такива с писмен отговор. Първите седемнадесет са с избираем отговор и по четири варианта. Приложеният в началото текст описва среща на клуб по журналистика, в която естествено се появяват няколко от изучаваните явления: една поправена грешка с близкозвучни думи, едно смекчено название и няколко правила за водене на разговор. Върху него са зададени пет въпроса – за целта на срещата, за правилото на успешното говорене, за близкозвучната двойка, за смекченото название и за типичното действие при този вид общуване. Следващата група разглежда групите думи: кои примери са от често употребяваната лексика, кои назовават предмети от отминали времена, какво е характерно за думите, изместени от по-нови названия, кои са новите думи и защо речниковият състав постоянно се променя. Отделна и подробна група е за близкозвучните думи – коя двойка е вярно разграничена по значение, в кое изречение употребата е коректна и къде размяната би създала комичен ефект. Третата група обхваща речевата култура: определението за груби думи, разпознаването на смекчено название, неподходящото поведение при обсъждане и признакът, по който обикновеният разговор се различава от подготвеното обсъждане. Последните три задачи изискват писане: кратък диалог с аргументи в двете посоки, три собствени примера с обяснение за групата и две изречения с точно разграничени двойки думи. Отговорите са изведени накрая, с обосновка при всеки избор и с примерни решения на трите отворени задачи. Материалът е подходящ за контролна работа върху дела, за упражнение в час и за самостоятелна подготовка. Тестът е готов за раздаване и се решава в рамките на един учебен час. Отличителното при този вариант е задачата за комичния ефект. Тя показва, че размяната на близкозвучни думи невинаги е просто грешка – понякога тя се използва нарочно и е средство на хумора. Полезен е и въпросът за разликата между обикновения разговор и подготвеното обсъждане. Двете форми често се смесват, а различаването им е основно за целия раздел. Ценна е и последната писмена задача. Изискването не е само да се употребят думите правилно, а и да се обясни разликата – така се проверява разбирането, а не запаметяването. За преподавателя тестът дава готова проверка с обосновани отговори. За ученика примерните решения показват какъв обем и каква точност се очакват при свободните задачи, а обосновките служат като кратък преговор върху понятията.

Материалът съчетава проверка на теоретичните знания с работа върху конкретен текст и самостоятелно писмено изпълнение. В началото е поместен кратък опорен текст за подготовката на рубрика в училищен вестник, а първите пет задачи стъпват изцяло върху него: изисква се да се определи към кой тип лексикални явления спада описаното объркване на близки по звучене думи, как е представено едно учтиво название, какво е внушението на финалното изречение и каква е целта на редакционната бележка за недопускане на груби думи. Втората група задачи е насочена към точното владеене на понятията и към правилната употреба. Проверява се определението за пароними, разграничаването на двойки с общ корен и с различен произход, съотнасянето на всяка дума към подходящия за нея контекст, откриването на изречение с паронимна замяна и преценката кое словосъчетание е стилово уместно. Отделни задачи разглеждат същността и границите на допустимост на вулгаризмите, както и основната функция на евфемизмите и типичните им прояви в институционална и в ежедневна реч. Практическата част включва три задачи от открит тип: редактиране на изречение чрез замяна на груб израз с подходящ евфемизъм при запазване на смисъла, съставяне на изречения с правилна употреба на три паронимни двойки и посочване на собствени примери за остаряла дума, за нова дума с ограничена употреба и за учтива замяна на грубо название в официална ситуация. Към теста са приложени верните отговори с кратки обяснения, както и примерни решения на задачите от открит тип, които показват как се оформя редактирано изречение и как се подбират подходящи примери. Оставеното място за писане позволява материалът да се използва като работен лист. Подходящ е за упражнение в учебния час, за преговор преди контролно и за самостоятелна подготовка.

Темата изглежда проста, докато не се окаже, че „тас“ и „таблет“ стоят в един и същ речник, само в различни негови части. Двайсетте задачи проверяват дали деветокласникът умее да различи тези части, а не дали е наизустил определенията. Проверката започва с кратък текст за четене и пет задачи към него. Текстът е съвременен и построен около една обиколка в музей, където старите и новите думи стоят една до друга. Задачите към него искат четене с разбиране: разпознаване на дума по значение в контекст, откриване на остаряла форма, групиране по произход. Следват дванайсет задачи по самата тема. Подредбата върви от названието на явлението, през неговите видове, към причините за него. Така ученикът стига до най-трудната част, след като вече е решил по-лесните, и обобщението идва като извод, а не като предварително условие. Задачите не повтарят една и съща проверка. Всяко от понятията се проверява по веднъж, като определенията са разпределени между отделни задачи, а разпознаването в изречение стои отделно от разпознаването в ред с думи. Така от резултата се вижда точно кое липсва: самото определение или умението да бъде приложено. Неверните възможности са подбрани с мярка. При определенията те са правдоподобни и съдържат по една типична грешка. При редовете с думи всеки неверен ред е еднотипен с верния, но съдържа дума от друга група. При изреченията разликата е само в една остаряла дума, което изисква внимателно четене. Трите задачи накрая са за писане и всяка проверява различно умение. Първата иска примери с обосновка, втората иска съставяне на собствен текст с условие за употреба на определени думи, третата иска разпределяне на примери по четири групи. Условията посочват точно какво трябва да съдържа отговорът, за да се оценява по ясни изисквания. Всеки верен отговор е придружен с едно изречение обяснение, написано просто и по същество. Трите писмени задачи имат примерни отговори в търсения обем, с които ученикът сравнява своя текст. Разпределението на верните отговори между четирите букви е изравнено, така че отгатването по усет не носи резултат. Проверката се побира в един учебен час. Седемнайсетте избираеми задачи отнемат около двайсет минути, а останалото време стига за писане и за обсъждане в клас. Оформлението е еднакво навсякъде: номер, въпрос и четири възможности една под друга, а под всяка писмена задача има по пет оставени реда, така че отговорът се пише направо под условието. Избираемите задачи стоят преди отворените, както изисква редът при такава проверка. Материалът става за контролна работа, за упражнение преди самостоятелна работа и за преговор. Може да се ползва и на части: задачите към текста поотделно, тези по теорията като упражнение, писмените като домашна работа. Темата се пада често, защото понятията в нея си приличат и лесно се объркват. Тук те са поставени така, че объркването да излезе наяве още при решаването. Полза за преподавателя: готова проверка по темата, без подготовка и без преправяне, с вградена работа по текст и с три писмени задачи за оценяване на изразяването; примерните отговори съкращават проверката и дават материал за разговора в час. Полза за ученика: упражнение, което проверява разпознаване и преценка, а не запомнени списъци, с обяснение при всеки отговор и с три образеца за ясно написан отговор.

Повечето проверки по тази тема започват с въпроса какво е архаизъм. Тази започва иначе: с кратък текст за една музейна зала и с пет задачи, на които се отговаря само след внимателно четене. Определението идва по-късно и се оказва, че не то е най-трудната част. Текстът е съвременен, с проста лексика, и в него стоят две витрини една срещу друга. Задачите към него не питат за определения, а искат четене с разбиране. Едната търси ред с названия от миналото, другата ред с нови названия. Третата проверява разчитането на описанието. Четвъртата иска намиране на подробност, а петата извод. Всяка проверява друго умение и никоя не подсказва отговора на съседната. Средната част минава към самата тема. Дванайсет задачи, подредени от общото понятие към произхода на речниковия състав, оттам към активната и пасивната лексика и накрая към техните дялове. Тук е и разликата с обичайните проверки по темата. Само една задача иска разпознаване в ред с думи. Две искат разпознаване в изречение, където грешката е една дума сред десет. Една пита къде остарелите думи се употребяват и днес. Така ученикът не отмята наизустени списъци, а прилага правилото върху жив текст. Неверните възможности са направени да работят. При определенията всяка от тях съдържа по една типична грешка и затова не се отхвърля на око. Нито едно определение не се явява като неверна възможност при друга задача, тоест решаването по изключване не минава. Възможностите в една задача са с еднаква дължина, а верните отговори са разпределени между четирите букви без закономерност, която да бъде улучена. Накрая стоят три задачи за писане и всяка иска различно нещо. Първата иска примери с уместни изречения. Втората иска наблюдение върху собствения език и обяснение защо една нова дума се налага. Третата иска разделяне на личния речник с посочен признак за всяка дума. Условията казват точно какво трябва да съдържа отговорът. Всеки верен отговор има обяснение от едно изречение, написано просто и без преписване на определението. Трите писмени задачи имат примерни отговори в търсения обем и уговорка, че се приемат и други верни решения. Проверката се вмества в един учебен час. Избираемите задачи отнемат около двайсет минути, а остатъкът стига за писането и за кратко обсъждане. Оформлението е еднакво от първата до последната задача: номер, въпрос и четири възможности една под друга, а под всяка писмена задача пет оставени реда. Задачите с готови възможности стоят напред, писмените накрая. Върши работа за класна работа, за упражнение и за преговор. Може и на части: петте задачи по четене поотделно, теоретичните като упражнение в час, писмените като домашна работа. Темата обърква, защото понятията в нея се различават по една подробност. Тук тази подробност е поставена в средата на всяка задача, а не в края на определението. Полза за преподавателя: готова проверка, в която са вградени четене с разбиране, приложение в изречение и писане. Обясненията към отговорите съкращават проверката, а примерните отговори дават материал за разговора в час. Полза за ученика: упражнение, което иска прилагане, а не наизустяване, с обяснение след всеки отговор и с три образеца за ясно написан отговор.