„Русия!“ от Иван Вазов: пълният текст на стихотворението за надеждата, която робът чака от север

Девет стихотворения на Иван Вазов, събрани на едно място с пълните им текстове, готови за четене, преписване и цитиране. Подборът показва поета в различните му гласове: от възторга пред родната красота до гнева срещу неправдата и от интимното изповядване до гражданския вик. Сборникът започва с „Българският език“, стихотворението, в което поетът превръща нанесената обида в клетва за възмездие чрез красотата на словото. Следват „На България“ и „Векът“, писани в изгнание през 1876 г., в които личната мъка по родината се среща с укора към равнодушна Европа. „Де е България“ очертава родината през нейните реки, планини и старинни развалини, а „Елате ни вижте!“ отваря вратата на селската къща и отправя пряко обръщение към ситите и властните. „Новонагласената гусла“ е стихотворението на поетическия обрат, в което певецът на любовта и природата сменя струните на инструмента си. „Новото гробище над Сливница“ е реквием за загиналите защитници на отечеството, а „Отечество любезно, как хубаво си ти!“ съчетава възхищението пред земята с горчивия упрек към нейните деца. Подборката завършва с краткото „Природата“, в което любовта към природата отстъпва пред друго чувство. Всеки текст е даден изцяло, с годините и местата на създаване, където те са отбелязани от автора. Така се вижда и хронологията: от емигрантската лирика от 1875 и 1876 г., през пловдивския период, до стиховете след Сръбско-българската война. Материалът е удобен за подготовка за час и за домашна работа, за учене на стихотворение наизуст, за откриване на цитати за съчинение или есе и за съпоставка между отделните творби на Вазов. Полезен е и на всеки, който иска да чете патриотичната лирика на народния поет в цялост, а не на откъси.

Събрани на едно място, четирите най-известни стихотворения на Добри Чинтулов очертават гласа на поета, който пръв превръща българската поезия в призив. Тук са пълните им текстове, подредени така, че да се четат последователно и да се сравняват помежду си. Първата творба е бунтовният зов към балканския юнак, превърнал се в най-разпознаваемото стихотворение на Възраждането. След нея идва интимната изповед на майка, която изпраща единствения си син по чужди краища, единственото по-тихо и по-лично произведение в подборката. Третото стихотворение търси угасналата народна любов и я превръща в огън, а четвъртото зазвучава като бойна тръба над Балкана. Подборката дава възможност да се проследи как един и същ поет редува два тона: гръмкия, събирателния, обърнат към цял народ, и по-камерния, обърнат към отделната човешка съдба. Затова текстовете са удобни за подготовка на анализ или на съпоставка между творбите, за търсене на цитати, за наизустяване и за работа в час по литература върху възрожденската поезия и мотивите за робство, свобода и родолюбие. Стихотворенията са дадени изцяло, без съкращения, със запазените архаични форми на възрожденския език, така както учителят ги очаква при цитиране.

Разказът на Йордан Йовков за Априлското въстание е публикуван тук изцяло, заедно с епиграфа от летописа на хаджи Киро Табака от Сливен и без никакви съкращения. В центъра стои дядо Руси Сапунджията, стар майстор, когото цялото село помни седнал на пейката пред бялата стена на къщата си. Първите страници го рисуват тъкмо така: как дреме на слънце, как гледа Балкана насреща, как се подсмива на чорбаджиите и на субаша Али, който всяка сутрин излиза пред конака и гледа, а не вижда нищо. През същите дни в обущарското дюкянче на сина му Милуш вечер се събират млади хора, а Пенко Додованяка все по-често слиза от планината. Средната част е самият бунт: обърнатото време, спуснатите кепенци, зеленото знаме на Хармана, четата на Стоил войвода и песента, с която шепа момчета минават през замрялото село. Тук е и най-запомнящият се образ в творбата, дядо Руси, който обикаля селото по вракузун, честити на хората царство и си тананика своето „Цъм-цъм-цъмънъм“. Финалът връща действието в снега през май и стига до един въпрос, който разказът оставя без готов отговор. Той е изнесен с няколко изречения, в които Йовков казва повече с премълчаването, отколкото с описанието. Текстът е даден така, както ученикът го чете в христоматия: с диалектните форми, с турцизмите и с народните поверия за поличбите. Удобен е за четене на глас, за проследяване на тричастната композиция, за характеристика на дядо Руси и на Милуш и за час върху литературата за Априлското въстание. Публикувана е само творбата, без разбор и без въпроси към нея.

Стихотворение, което започва с възхвала и завършва с упрек. Часът го разгръща за 40 минути. Встъпителната част отделя седем минути: три за влизане в час и загрявка, две за автора и две за епохата. Репликите на учителя са изписани дословно, а към всеки въпрос стои очакваният отговор. Пет минути отиват за четенето на творбата, като е указано и какво следва веднага след прочита. Още пет минути са отделени на заглавието, началото и края. Заглавието получава самостоятелно място заедно с въпроси към класа, а началото е разгледано през първата строфа поотделно. Нататък часът минава през движението на чувството от възхита към горчивина, през картините на природата и през посланието. Отделно е предвидено и как се стига до едно често пропускано наблюдение: че думата България не се появява в текста нито веднъж. В края са добавени задачи за самостоятелна работа. Отделно е предвидено и как се обяснява обратът в средата на творбата, за да не остане усещането, че поетът просто си противоречи. Часът завършва с обобщение върху двойственото чувство към родината. Планът е подходящ за преподаване по литература, за подготовка на млад учител и като модел за собствен план върху Вазова творба.

Кратко стихотворение от пет строфи и цял час, посветен на това как думите в него действат: така е построен готовият план за урок върху „Обесването на Васил Левски“ от Христо Ботев. Разработката започва с обяснение защо творбата заслужава внимателно четене, а не само припомняне на повода, и продължава с учебни цели, формулирани като конкретни умения. Следва кратък контекст в три части: епохата, авторът и мястото на творбата. Ходът на урока е разделен на именувани блокове. Първият работи с историческия факт и с реакцията, която го превръща в общонародно чувство. Вторият определя жанра и изброява белезите му в самия текст, включително тона, тъмната лексика и бавния ритъм. Третият очертава кой говори и за кого се говори, като показва защо второстепенните образи не са фон. Четвъртият разглежда композицията и рамката и подрежда развитието по строфи. Следват блокове за заглавието, началото и финала, за мотивите и конфликтите, за жанровите признаци в действието на стиха и за тропите и фигурите, назовани с примери от текста. Отделни раздели поставят творбата между възрожденските, просвещенските и романтичните идеи и обясняват начините, по които стихотворението въздейства на читателя. Планът завършва с устно водене към извод, списък с ключови понятия за запомняне, въпроси за работа в час, кратка писмена задача, два варианта за домашна работа по избор и учителска бележка за оценяване. Разработката е подходяща за преподаване на елегията в час по литература, за подготовка на урок върху Ботев и за самостоятелно ориентиране в творбата преди изпитване.

Един народ спи, а стихотворението го буди. Анализът проследява движението от съня към светлината. В началото е представен авторът, а отделно са изведени важните дати и събития от живота му, което улеснява подготовката за въпроси върху биографията. След това идват произведението и жанровите му особености, а после темите. Същинската част разглежда композицията, като частите са очертани по строфи, което позволява всяка да се проследи отделно. Следва разделът за героите с два въпроса: как читателят си представя говорещия и защо лирическият говорител играе толкова важна роля именно тук. Последният раздел е озаглавен „Тайните на текста“ и съдържа езикови задачи: да се открие коренът на определени думи, да се проучат значенията на конкретни съществителни и да се изтълкува определен стих. Именно тази работа с отделни думи прави анализа приложим при писане. Материалът съдържа въпроси с отговори и задачи. Отделно е обяснено и защо сънят в творбата е метафора, а не състояние, и как оттам се стига до призива. Подходящ е за подготовка за класна работа и за съчинение по темата за свободата. Отговорите са разгърнати дотолкова, че да могат да се използват наготово при устно изпитване.