СЛЕДВОЕННИЯТ МОДЕРНИЗЪМ

 

          Последствията от Първата световна война, донесла ужасяващи страдания в цяла Европа, преобръщат из основи умонастроенията как- то в обществения живот, така и в изкуството. Изведнъж се оказва, че колкото и човекът да се стреми към постигане на някакъв смисъл в живота си, независещи от него кошмарни сили го разрушават. Вярата в силата на личността, възпята от първото поколение модернисти, се оказва илюзия. Никой вече не цени индивидуалността, доколкото хората са превърнати в тълпа, в маса, която може да бъде лашкана към неизвестна посока от неведоми и неуправляеми от разумна воля сили. Това изправя изкуството пред нерешими въпроси. Не само реализмът и неговото производно натурализмът, които се стремят да наподобяват живота, но дори и символизмът с неговото абстрактно съвършенство на формата са се изправили пред невъзможността да представят един осмислен образ на света. Затова изкуството трябва да намери нови пътища както за разбиране на действителността, така и за контакт с публиката.
          Това е причината в първата четвърт на 20. век художниците от цяла Европа да търсят нови начини за изразяване. Една от най-важните характеристики на модерното изкуство – ролята му на авангард – се оказва именно в този момент единствената възможност за обновление. А авангард означава търсене – на подходи към разбиране на живота, на изразни средства, на начини за въздействие. В стремежа си да ги намерят, художниците в цяла Европа започват да експериментират. Така се появяват движенията на футуризма, на диаболизма, на новата предметност, на интуитивизма.
          Повечето от тези търсения намират своето отражение и в България, пренесени от млади писатели, интересуващи се от динамиката на културните процеси в Европа. Но най-сериозно и въздействащо се оказва влиянието на експресионизма. Негов най-ревностен последовател у нас е Гео Милев, който се запознава с програмата и практиката на експресионистите по време на престоя си в Берлин през 1918 и 1919 година. Там той се сближава с творците около списанията „Дер Щурм“ и „Акцион“, като на последното е и активен сътрудник. В програмата на експресионистите най-много го привлича идеята, че изкуството не трябва да подражава на действителността, а да я променя, изпълнявайки ролята на социално действие. Така, когато се връща в България, Гео Милев започва последователно да прилага експресионистичната програма. Основава списание „Везни“, в което публикува цяла поредица от статии и манифести, изясняващи новите идеи – „Фрагментът“, „Небето“, „Против реализма“, „Посоки и цели, „Поезията на младите“. Най много внимание поетът отделя на отношенията с реализма.
          Според Гео Милев изкуството на реализма е описателно и подражателно. Неговата обвързаност с формите на действителността спъва истинския художник, защото висшата цел на изкуството е не да подражава, а да „преобразява преживяното“. За да стане възможно това, светът трябва да се разложи на съставните си елементи и всеки от тези елементи да се възприеме като знак за определено психично състояние. Така образът на света се превръща в алегория и абстракция, а творбата – в поток от символи или метафори. И въпросът не е в това дали тези символи и метафори са абстрактни, или конкретни, приличащи на реалността. За Гео Милев този въпрос не е важен, защото художникът е свободен да избира своите изразни средства. Важното е да се постигне „вътрешното съдържание“, „духовната ценност“ на преживяването и то да се изрази така, че да се превърне и в преживяване и на читателя. Оттук се извежда и вторият важен принцип на модерното изкуство – ритъмът.
          В теорията и художествената практика на Гео Милев ритъмът престава да е формално средство. Той се превръща в пряк израз на духовното начало. Ритъмът не е обективна даденост, „защото в природата не съществува ритъм“, той е израз на непосредственото художествено пресътворяване на преживяването, начин то да бъде въплътено и предадено на читателя.
          Пряко свързан с проблема за ритъма е и този за фрагментарността на модерното изкуство. В своята статия „Фрагментът“ Гео Милев обяснява защо модерното изкуство трябва да е фрагментарно. Според него, за да постигне своята задача – художествения ефект – изкуството трябва да си служи с минимум средства. Това означава сгъстяване, синтез, а това води до фрагментарност, защото фрагментът не позволява между отделните елементи на мисълта да се хвърлят логически мостове, а асоциации. Колкото по-асоциативно е едно изкуство, толкова по-фрагментарно е то.
          Тези свои възгледи поетът прилага на практика в поемите си „Ад“ и „Ден на гнева“, в които се чувстват влиянията на немските експресионисти и на първо място на любимия на Гео Милев поет и драматург Ернст Толер. Не може да не се отбележи обаче, че в тези две поеми идеите на експресионизма звучат малко абстрактно. Необходимо е предизвикателство, което да свърже експресионистичната идея за изкуството като социално действие с конкретната житейска реалност. Ето защо Гео Милев постига художествения си връх едва с поемата „Септември“, в която изкуство и живот се обединяват в едно изключително въздействащо цяло.

@bgmateriali.com

Изтеглиsave