Създаване на съчинение отговор на литературен въпрос
Зареждане на оценките…
Създаването на съчинение отговор на литературен въпрос преминава през три етапа:
• подготовка (планиране);
• създаване (писане на текст);
• подобряване (редактиране на написания текст).
Всеки етап включва следните дейности (стъпки):
►►► Подготовка за създаване на съчинение отговор на литературен въпрос
▼ Запознаване с поставения литературен въпрос и осмислянето му.
▼ Създаване на план.
Трябва да се създаде кратко въведение, насочващо към темата, поставена с въпроса. Набелязва се основна теза (твърдение), представяща отговор на поставения въпрос. Планира се изложение (разгърнат отговор на въпроса), в което конспективно се набелязват микротезите и аргументите към тях. В заключението се обобщава основното, което се твърди в изложението.
►►► Създаване на съчинение отговор на литературен въпрос
▼ Писане на текста, като се следва създаденият план.
►►►Подобряване
Редактиране на текста – поправка на допуснатите грешки: в съдържанието (напр. неточности при отговора на поставения въпрос, непълнота в разгърнатия отговор); в използването на глаголното време; в правописа и пунктуацията). Отстраняват се неуместно използвани изрази и повторения. Прекият отговор, разсъжденията върху всяка микротеза в изложението (разширеният отговор) и заключението се изписват в отделни абзаци.
Примерният разширен план на съчинението отговор на литературен въпрос: „Какъв е изборът на бунтовника в Ботевото стихотворение „На прощаване“? нагледно ще илюстрира:
• същността на отделните части в постройката на съчинението отговор на литературен въпрос.
• как се постига целенасоченост;
• как микротезите се обвързват логически помежду си;
• как микротезите се подчиняват и обвързват с основната теза.
Пример
Задача: Напишете отговор на следния литературен въпрос: „Какъв е изборът на бунтовника в Ботевото стихотворение „На прощаване“?
Встъпление: За Ботев идеята за свободата е мечта, съдба, а единственият начин за нейното постигане е борбата. Тази идея е образно разкрита в стихотворението „На прощаване“.
Основна теза: Лирическият герой в Ботевото стихотворение „На прощаване“ е направил своя житейски избор: „свобода и смърт юнашка“.
Решението на младия човек да премине Дунава, е решение да прекрачи границата на робското пространство, да поеме пътя на борбата, за да извоюва мечтаната свобода в отговор на призива на „глас народен“. Нравственият избор на бунтовника се определя от неговата визия за свободата и борбата като висша ценност. Свобода и борба е подтекстът на призива на „глас народен“. Именно този призив чертае жизнения път на бунтовника в отговор на горещата любов към родното и на дълбоката омраза и отхвърлянето на тиранията. Тези две чувства доминират, когато борецът остойностява свободата и борбата, смъртта и победата като виеше
благо. Това определя и отношението на бунтовника към родовите и към националните ценности, към героизма, към саможертвата, към смъртта, към подвига и победата.
Изложение (разгърнат отговор):
Първа микротеза: Изборът на героя се определя от същността му като човек: от гордия му свободолюбив дух, от умението силно да люби и мрази, от развитите му чувства за чест и достойнство, за справедливост, за смелост, решителност и деятелност.
Аргумент: Бунтовникът е човек смел, горд, непримирим със злото, с независим дух, който не може да търпи народното страдание, безчинстватвата на тиранина.
Аргумент: Свободолюбието младият мъж е наследил от майката, която го е родила и възпитала да откликва на всяко човешко страдание, да не скланя никога глава пред насилието, да не може да търпи тегобите на робството, жестокостите на „врагът безверни“. Това са предпоставките за неговия решителен избор на борбата за „правда и свобода“.
Обобщение: Същността на бунтовника е предадена с образа „сърце мъжко, юнашко“. Този образ разкрива смелостта, твърдостта, непреклонността, решителността на юнака. Глаголът „не трае“ красноречиво показва свободолюбивия дух на човек, който не може да приеме потисничеството и ще избере свободата и борбата за свое верую.
Втора микротеза: Ботевият лирически герой приема свободата и борбата като висша ценност, воден от силни патриотични чувства, от гореща любов към „бащино огнище“, към майка, баща, братя и „либе хубаво“.
Аргумент: В сърцето на бунтовника дълбоко е скътан светлият спомен за родното място, където той е „пораснал / и първо мляко засукал“, където са свидните му близки. „Там“ (трикратно повторено) създава представата за най-скъпото и милото в сърцето на героя. Образът „бащино огнище“ оживява осезателно визията за родното като най-светлото, най-топлото, най-уханното, най-задушевното място в дома.
Аргумент: Родният дом обаче е почернен, поруган, осквернен от тираните. И колкото по-силна е любовта към дома, толкова по-силна е омразата към турчина, който „бесней над бащино... огнище“. Тази омраза ражда гнева, отрицанието, желанието за мъст и порива за правда и свобода.
Обобщение: Единствената достойна алтернатива за родолюбивата и свободолюбива личност е бунтовническият път: „... ах, утре като премина / през тиха бяла Дунава!“. Чувството на възторг доминира у героя, защото той, като откликва на „глас народен“, съзнава, че отговаря на зова на потиснатите и онеправдани българи.
Трета микротеза: Изборът на бунтовника се определя от непримиримостта с насилието върху човека, с несправедливостта, жестокостта, с правото на силния. Нравственият избор на лирическия герой го изправя в бой за свобода срещу „Врагът си безверни“.
Аргумент: Младият човек справедливо е изпълнен с гневна омраза и горещо желание да отмъсти на поробителите, които беснеят над „бащино“ му огнище. Бунтовникът има един кумир – народа, една мечта – освобождението на родината. В глагола „нарамих“ е събрана готовността, решителността, смелостта, твърдостта, непоколебимостта, с които борецът за народна свобода поема пътя на борбата. А думите „и на глас тичам народен“ разкриват, че за него гласът на народа е свещен и затова така въодушевено поема пътя на борбата.
Аргумент: Определението на пътя на борбата като „страшен, но славен“ показва съзнанието у бореца, че той може млад да загине и да остави обляна в сълзи майка „за първо чедо да жали“. Този път обаче води към свободата, най-възвишения идеал, затова е и славен.
Обобщение: Отхвърлянето на жестоката несправедливост, породена от насилието над човека, над страдащия народ в робство, ражда гнева, протеста и води до идеята за възмездие.
Четвърта микротеза: В името на своя свещен идеал юнакът е готов да приеме смъртта с гордост и без жал за принесения в жертва млад живот. Защото за него тя е една крачка към победата, към постигане на върховната цел.
Аргумент: В името на свободата лирическият герой среща смъртта като свещен дълг пред народа си. Той гордо отхвърля думите на хората, които не могат и не искат да разберат смисъла на саможертвата и подвига на падналите по пътя към победата.
Аргумент: Майката обаче не само трябва да се отнесе с презрение към несправедливите хорски одумки, но и да приеме и разбере смисъла на делото и да го предаде на братята „невръстни“.
Аргумент: Колко изстрадана, значима и безрезервно е приета каузата от бореца, личи от това, че пред лицето на смъртта го вълнува само мисълта делото да продължи. И той оставя завет към братята си.
Обобщение: Видението на картината на смъртта по нов начин остойностява избора на сина. Затова майката трябва да намери сили да предаде завета на братята и те да продължат делото до успех.
Пета микротеза: Признанието за това колко възвишено човешко благо са животът и свободата, е изразено чрез отношението на героя към тяхното тържество в картината
на победата.
Аргумент: Юнакът е приел безрезервно и всеотдайно смъртта, но това, че той мечтае за живот, за здраве, за любов, за победа не обезценява готовността му за саможертва.
Аргумент: Лирическият герой мечтае да се завърне „жив и здрав“, но само „с байрак в ръка“, само с достойно извоювана победа в бой.
Аргумент: Победата е видяна в пролетен ден, като по този начин се създава представата, че тя носи възродителна, обновителна и преобразяваща сила като пролетта.
Обобщение: Това, че идеалът е постигнат, е предадено с картината на бодрото и жизнерадостно опиянение и радостта от успеха. Целият празничен дух е разкрит чрез възторжените възклицания и обръщения към майката и любимата, чрез повелителните глаголи „берете“, „късайте“, „да кичим“, „ела“, „прегърни“, „целуни“, които създават представата за победно ликуване и щастие. Многократното повторение на изразите „цветя“ и „венци“ ознаменува този ден като празник на свободата.
Заключение: Финалните стихове отново потвърждават убеждението, че лирическият герой достойно е осмислил живота си. Той не мечтае за признание и слава, а иска по човешки потомците да разберат как в името на правда и свобода той е пожертвал младия си живот, оставил в сълзи майка, недолюбил либето си. Така отново въздига идеала си.