СЪЩНОСТ НА ГРАМАТИЧНИТЕ НОРМИ

 

          Знаем вече, че езикът се състои от фонеми, морфеми и думи с които предаваме информация. Но никой не може да общува само с отделни думи – за да има смислено съобщение, те трябва да се свързват така, че да се получат безбройните фрази, изречения и текстове, с които всъщност предаваме информация. Но свързването на думите не става произволно. И отправителят, и получателят трябва да знаят какво означават различните форми на думите. Трябва да осъзнават, че с определени форми се изразява множествено число, с други – минало време, с трети – определеност с четвърти – бройна форма и т.н. Ако това не е така, ще настъпи хаос. Затова във всеки език освен думите, чието значение е познато на всички, съществуват и правила, които определят как се образуват нови думи, как да променяме думите, за да получим искания смисъл, както и как да свързваме думите в изречения. Именно тези правила наричаме граматични норми на езика.

         Граматичните норми на езика определят правилата за словообразуване, за морфологичните изменения на думите, както и за свързването им в изречения.

          За да бъде общуването успешно, всички трябва да познават граматичните норми. Те се овладяват още в детска възраст заедно с научаването на думите. В този момент правилата се възприемат безсъзнателно, по подражание. В откъса, който прочетохме, старият Георг Хених не владее добре българските граматични норми, защото е израснал в Чехия и чак като възрастен се е преселил у нас. А малкият Виктор му подражава, показвайки, че е на страната на стареца, а не на чиновниците.
          Когато обаче човек израсне и навлезе в живота, граматичните норми започват да се осъзнават и участниците в общуването вече правят разлика между правилен и неправилен изказ. Както това става в откъса от „Балада за Георг Хених“ – чиновничката недоумява защо момчето говори неправилно. Това осъзнаване се случва в училище, където се овладяват правилата на езика. Но единственото сигурно средство си остава всекидневното общуване с текстове, от които ние продължаваме безсъзнателно да възприемаме как се съчетават думите в потока на речта. Ето защо четенето е толкова важно. Чрез него ние не само получаваме знания, но и овладяваме езика. Освен това писмеността позволява отделните изказвания да се съхранят и по този начин да се стабилизират езиковите норми.

          А) Морфологични норми

          Морфологичните норми определят различните форми на думите, с които се изразяват промени по род, число, време, както и някои остатъци от падежи. Освен това те определят употребата на съответните части на речта за изразяване на различни значения – кога се използват съществителни, глаголи, местоимения, наречия, причастия, предлози, съюзи и т.н. Основните правила на граматичните норми се овладяват при изучаването на отделните части на речта. Тогава се усвояват правилата за образуване на единствено и множествено число при имената и глаголите, за изразяване на определеност, за употреба на различни глаголни форми, показващи кога спрямо момента на говоренето се извършва действието и т.н. В повечето случаи те не се бъркат. Въпреки това, поради развитието на езика и навлизането в него на нови явления, както и под влиянието на чуждите езици има ситуации, в които се допускат често повтарящи се грешки. Ето някои от тях:

          ► Бройна форма при съществителните имена за лица. В българския език съществува специална форма, с която означаваме, че съответният предмет присъства в определено количество. Тази бройна форма се употребява за съществителните имена от мъжки род, завършващи на съгласна. Появява се след числителни имена и след думи за количество като: колко, толкова, няколко и др. под.

          Например: Един багер, три багера. Един кошер, няколко кошера.
          От това правило се изключват думите за количество: много, милион, милиард, стотица, двойка, петорка и др. под, както и думите колко и толкова, когато не означават определено количество.

          Примери:
          Вчера в парка видях двойка лебеди, плуващи в езерото.
          Я, колко макове! Толкова макове не бях виждал никога!

          Когато съществителното име се отнася до лице (само хора), тогава се използва обикновената форма за множествено число.
          Например: Един ученик, трима ученици.
          Форми като три ученика или петима приятеля са неправилни.

          ► Окончанието на глаголите за 1 л. мн. ч. в сегашно и в бъдеще време е четем, учим. Само при глаголите от III спрежение, чиято основа завършва на а, окончанието за 1 л. мн. ч. е -ме, за да не съвпада с формата за 1 л. ед. ч. – аз отивам, но ние отиваме. Напоследък обаче все по-често се чуват форми като ние стоиме, ние пишеме, което е грубо нарушение на морфологичната норма.

          ► Названия на професии и длъжности, изпълнявани от жени. В миналото повечето обществени професии и длъжности са били изпълнявани от мъже, затова техните названия са основно в мъжки род. Днес, когато жените участват равноправно в обществения живот, често се колебаем какъв род да използваме – мъжки или женски. Основното правило е:
          При професиите се използва женски родлекарка, учителка, писателка.
          При длъжностите обаче се употребява мъжки родгоспожо Директор, госпожо Председател. В неофициалното общуване, когато названието на длъжността не е в обръщение, се допуска и употребата на форми като директорка, началничка, председателка.

          ► Употреба на възвратни притежателни местоимения. В този случай правилото е, че ако някой предмет принадлежи на този, който извършва или за когото се отнася действието, то той се означава с възвратно притежателно местоимение.

          Например: Той облече своето палто. Всекиму – своето.
          Напоследък, под влияние на чуждите езици, често се чуват изрази като: аз изпях моята песен, той взе неговия сак и др. под. Освен че са неправилни, тези изрази може да доведат до сериозни смислови недоразумения. Така например от израза той взе неговия сак не става ясно чий точно сак е взело лицето, означено с подлога – своя или нечий чужд.

          ► Падежни форми при местоименията. В съвременния български език вече няма падежи. При местоименията обаче са се запазили някои падежни форми за винителен и дателен падеж, т.е. за означаване на пряко и непряко допълнение.
          Примери:
          Мене ме нямаше тук. В този случай глаголното лице в граматическо отношение изпълнява ролята на пряко допълнение, а не на подлог. Затова се използва формата за винителен падеж на личното местоимение аз (мене). Изрази като аз ме нямаше тук са неправилни.
          На него му се спи. В този случай действието се отнася до глаголното лице (непряко допълнение). Затова се използва формата за дателен падеж на личното местоимение той (на него). Изрази като на той му се спи, са абсолютно недопустими.
          Кого попита учителката? Тук глаголното лице извършва действието, т.е. играе ролята на подлог. Подлогът (учителката) извършва действието спрямо някой друг, който изпълнява ролята на пряко допълнение. Затова трябва да се използва формата за винителен падеж на въпросителното местоимение кой (кого). Изразът кой попита учителката ще означава, че някой друг извършва действието, а учителката е в ролята на пряко допълнение. Ако обаче сме искали да кажем, че учителката е попитала някого, изразът ни е неправилен и води до недоразумения.
          На кого даде писалката? Тук подлогът извършва действието спрямо някой друг, т.е. този друг играе ролята на непряко допълнение. Затова е правилно да се използва формата за дателен падеж на въпросителното местоимение кой (на кого). Изразът на кой даде писалката е неправилен.

          ► Членуване. Най-често допусканата грешка е при употребата на пълен и кратък член за съществителните от мъжки род, единствено число. Основното правило е, че ако съществителното изпълнява ролята на подлог, то се членува с пълен член. Ако е в ролята на допълнение (пряко или непряко) – с кратък.

          Примери:
          Вълкът козината си мени, но нрава – не. (Вълкът играе ролята на подлог).
          Ловците убиха вълка. (Вълкът играе ролята на пряко допълнение).
          Лисицата казала на вълка. (Вълкът е в ролята на непряко допълнение).
          Най-лесно случаите се разпознават по това, дали съответната част от изречението може да се замени с той или с него. Ако замяната с той е възможна, членуваме с пълен член, а ако се налага употреба на него – с кратък.
          Освен че се бъркат пълният и краткият член, често се греши и тогава, когато се решава дали да има, или да няма определителен член. Правилото е, че всички имена, назоваващи или определящи точно определени предмети или явления от действителността, се членуват. Изключение се прави само когато се изреждат няколко еднородни определения към един и същи предмет. Тогава, за да няма натрупване, се членува само първото определение. Когато обаче обектите са различни, макар и назовани с една и съща дума, двете определения задължително се членуват.

          Например: Хубавата млада жена влезе неочаквано. Българският и английският език са еднакво трудни.

          Б) Словообразувателни норми

          Знаем, че думите се образуват от корен и различни представки и наставки. В повечето случаи представките и наставките привнасят точно определени значения, така че новополучената дума да придобие търсения смисъл. Словообразувателните норми регламентират как се образуват думите. Понякога обаче, особено при по-слабообразованите хора, както и при тези, които не знаят добре български, се чуват думи като адресирвам, намирвам, провирвам се и др., които са неправилни.

          В) Синтактични норми

          В българския език отделните думи се подреждат в словосъчетания, фрази и изречения при спазване на ясни правила. Основното от тях е, че отделните думи се съгласуват по род, число и глаголно време. В нормалния случай носителите на езика не допускат грешки при съгласуването.
          Колебания се появяват при формите за езиково изразяване на учтивост. Основното правило тук е, че миналото деятелно причастие винаги се поставя в множествено число, за да съответства на учтивото обръщение Вие, а миналото страдателно причастие се съгласува по род и число с лицето, към което се обръщаме.

          Примери:
          Вие сте дошли навреме. Тук миналото деятелно причастие дошъл се появява в множествено число, за да съответства на множественото число на обръщението Вие. 
          Вие не сте поканен, (мъж) и Вие не сте поканена. (жена). Тук миналото страдателно причастие се съгласува по род и число с лицето, към което се обръщаме.
          Когато учтивото изрече съдържа именно сказуемо, в което има прилагателно, тогава то също се съгласува по род и число с лицето, към което се обръщаме.

          Например: Вие сте много взискателен, (за мъж) и Вие сте много взискателна, (за жена).

          Колебания се появяват и при съчетаване на глаголи и предлози. Правилото е, че когато два глагола са свързани със съюза и, а след тях идва предлог, той трябва да се съчетава и с двата глагола.

          Например: В часовете по литература четем и анализираме произведенията на българските класици.

          При употреба на деепричастия трябва да се помни, че те изразяват действия, извършвани едновременно с други действия. Това означава, че подлогът трябва да е един и същ.

          Например: Четях, седейки в креслото. Изречения като: Ходейки по улицата, шапката ми падна, са неправилни.

          Синтактичните норми освен това определят и реда, в който се появяват отделните части на изречението. В българския език е приет следният ред:
          Подлог + сказуемо + пряко допълнение.

          Например: Иван изяде крушата.

          Нормалният словоред се променя, когато искаме да подчертаем някоя от второстепенните части на изречението. Тогава словоредът се обръща и подчертаната част излиза на първо място.

          Например: Бой трябва да ядеш, а не да чакаш похвали.

          С това обръщане на словореда, наречено инверсия, трябва много да се внимава, защото в българския език единствено словоредът може да ни ориентира в смисъла на казаното. Затова смяната на местата между подлога и прякото допълнение често води до големи обърквания. Напоследък вестниците изобилстват със заглавия от рода на Баба изяде куче. Кой кого е изял, така и не става ясно.

@bgmateriali.com

Изтеглиsave