Всеки фолклорен текст се създава, за да съобщи нещо важно на общността, да отправи към нея послание. Често то не се разбира от съвременните читатели, тъй като днес имаме различни от тези на предците ни представи за света и за ценностите в живота. В миналото отделният човек бил много по-тясно свързан с колектива, към който принадлежал, бил изцяло зависим от него. Оцеляването и благото на общността били висшата ценност, която стояла над интересите и щастието на отделния човек. Той пък от своя страна чувствал за свой дълг да жертва дори живота си за благото на общността.
В народната песен „Троица братя града градяха“ се разказва за голям строеж, който е ценност за общността. Но въпреки усилията строителите са изправени пред непреодолима трудност – построеното през деня се руши през нощта. Застрашено е благото на много хора и затова братята строители решават да направят жертвоприношение.
В миналото вярвали, че всеки нов градеж е присвояване на чужда територия, която е под властта на злите сили на Хаоса. За да бъдат тези сили умилостивени, а постройката – здрава и трайна, строителите извършвали ритуал. Вграждали в основите на постройката млада жена или нейната сянка. В представите на предците ни жертвата се превръщала в дух пазител, който не позволявал построеното да се руши.
Ритуалът вграждане изисква в основите на строеж да бъде вградена скъпа невинна жертва. Тя трябва да притежава всички добродетели, които колективът цени. Такава героиня в песента „Троица братя града градяха“ е само Струна.
Тримата братя се уговарят, че ще вградят тази от съпругите, която първа донесе на строежа „ранна прогимка“. Това означава, че тази жена е най-ранобудната, най-пъргавата, най-сръчната, най-работливата. От този момент нататък съдбата на Струна е предопределена, защото никоя от другите съпруги не притежава тези качества.
Вярно е, че двама от братята не спазват дадената дума и казват на жените си за уговорката, но и третият брат се опитва да предпази съпругата си. Струна не може да пренебрегне заръките на мъжа си, защото в родовата общност мъжът има водеща роля. Тя старателно изпълнява всичко – и то в реда, в който й е казано: изкъпва детето, замесва и изпича хляба, изпира прането и приготвя храна за закуска. Двукратното изброяване на тези дейности показва не само огромното количество работа, която невястата свършва за няколко часа, но и подчертава качествата на младата жена като съпруга и майка.
Сцената на строежа, която следва в развитието на действието, обогатява представата за Струна. Когато пристига, невястата веднага забелязва сълзите в очите на съпруга си и е готова да стори всичко, за да го утеши. И думите й, и действията й са трогателни. Тя не мисли за себе си и за собствената си безопасност. Готова е да скочи в основите на строежа и да търси пръстена, за да го успокои. В този момент слушателите изпитват огромно съчувствие към Струна, защото всички освен нея знаят какво ще последва. Но и когато разбира съдбата си, невястата не протестира, не се оплаква и самосъжалява. Единствената й молба отново говори, че не мисли за себе си, а за малката си рожба. Приема съдбата си с достойнство и стоицизъм. Приема я като дълг към общността, който трябва да изпълни.