Под всеки документ стои подпис: текстовете документи в институционалната сфера, функции, жанрове и структура
Зареждане на оценките…
Функции на текстовете документи
Овладяването на умения от подрастващите да общуват чрез текстове документи създава условия да се изграждат като свободни и инициативни личности, уважаващи законите, правата на другите, техния език, религия и култура.
В институционалната сфера на общуване се използват текстове, с помощта на които се уреждат обществените взаимоотношения както между гражданите и институциите, така и между отделните институции. Повечето от тези текстове са документи, които имат регламентиращ и регулативен характер.Те са свързани с принципите, на които се основава административно-правната дейност в държавата и/или деловите контакти между държавите.
Комуникацията в институционалната сфера се осъществява с помощта на текстове документи в областта на правото, администрацията и дипломацията. Основната им функция е регулиращата. Важна тяхна черта е точността, чрез която се постига адекватно възприемане и тълкуване на нормите, създават се условия за най-строго спазване на правила и договорености. Регламентиращата същност на законодателната дейност в обществото обуславя стандартизирането на изказа и на графичното оформление на текстовете документи. Чрез тях в комуникацията с държавните институции участват както гражданите, така и самите институции помежду си. Общуването е винаги официално, обикновено писмено. В някои случаи (например при изработването и дискутирането на закони, на нормативни актове и др.) може да бъде и устно.
Предметът на общуване в институционалната сфера се обуславя от спецификата на обществените взаимоотношения. Свързан е с широк кръг от проблеми – законодателни, административни (административно-канцеларски), дипломатически (междудържавни). Според функциите, които изпълняват текстовете документи в съответната област, разграничаваме разнообразни жанрове:
• законодателни (с предписваща и регулираща функция) – закони: конституция, кодекс, указ; правителствени разпоредби: постановление, резолюция, решение; устави: правилник, наредба, инструкция;
• дипломатически – спогодба, конвенция (с организираща и контролираща функция); декларация, комюнике (с информативна функция); нота, меморандум (с въздействаща функция);
• административно-канцеларски – автобиография, протокол (с информативна функция); удостоверение, разписка, пълномощно (с удостоверителна функция);
Изучавайки особеностите на законодателните и дипломатическите жанрове, развиваме предимно рецептивните си умения. Знанията за административно-канцеларските жанрове съдействат за подобряване на уменията ни за създаване на текстове, което е предпоставка за резултатност в комуникацията с гражданските институции.
Характерът на общуването в институционалната сфера и условията, при които се осъществява, влияят пряко върху нормите на речево поведение, задължителни за участниците в комуникацията. В текстовете документи се проявяват особеностите на официално-деловия стил. Изборът на езикови средства е в непосредствена зависимост както от функциите на нормативните текстове (да регламентират и регулират отношенията в обществото), така и от необходимостта да се възприема еднозначно и непротиворечиво информацията в тях.
Текстовете документи свидетелстват за постигната в обществото договореност за спазване на общоприетите правила. Под всеки текст документ стои подписът на институцията (представлявана от упълномощено от държавата лице) или на гражданина, автор на документа. Най-важните текстове документи, които уреждат отношенията в обществото, са Конституцията и законите на Република България.
СТРУКТУРНО-КОМПОЗИЦИОННИ ОСОБЕНОСТИ НА ТЕКСТОВЕТЕ ДОКУМЕНТИ
Основната функция на текстовете документи – да регламентират правата и задълженията на участниците в институционалната сфера на общуване – утвърждава в речевата практика устойчив, стандартен образец за тяхното структурно и композиционно оформление.
Чрез стандартното графично оформление се постига разчленяване на съдържанието на елементи и разполагането им по определен начин. Например съдържанието на текста от Упражнение 1 е откъс от „Част първа” на нормативен документ, чието заглавие е „Конвенция за защита правата на човека”. Информацията е разпределена тематично в отделни части със самостоятелни заглавия: „Право на живот”, „Забрана на изтезанията”, „Забрана на робството и принудителния труд” и т.н. Всяка част се оформя в членове – чл. 2, чл. 3…чл. 5. Отделните членове могат да се представят с поредица от алинеи ( чл. 1, ал./1/, ал./2/… ), чието съдържание се конкретизира с отделни точки.
Основната тема на текста и принципите, от които се ръководят авторите при нейното разработване, обикновено се представят в първата глава („Общи положения”) на нормативния акт. В следващите структурни части (глави, раздели, членове, алинеи, точки) се излага съществената информация за предмета на закона. Начинът и условията за неговото прилагане се съдържат в частта, с която завършва нормативният акт – допълнителни разпоредби и преходни и заключителни разпоредби.
ази стандартност в структурното и в композиционното оформление на текстовете документи е присъща и за онези от тях, които се пишат като „свободен” текст – молба, обява, удостоверение, автобиография и др.
Стандартното оформление на текстовете документи позволява на читателя да се ориентира бързо в тяхното съдържание и да възприема адекватно информацията
Свързани материали
Езикът, който не допуска двусмислие: учебен материал за официално-деловия стил и текста в институционалната сфера
Подреден учебен текст, който обяснява защо изобщо съществува език, в който всяка дума тежи. Началото проследява как още от древността хората уреждат отношенията си чрез специално съставени документи и какви цели трябва да постигне официалното общуване: точно описание на правилата и на страните, задължително спазване на записаното, недвусмислено изразяване на воля и достоверност на информацията. Оттам изложението въвежда трите разновидности на официално-деловия стил според сферата, в която действат документите, и подрежда най-характерните за всяка от тях жанрове. Законодателната част обяснява с кратки определения какво представляват Конституцията, законите, наредбите, постановленията и правилниците, кой ги приема и утвърждава, и посочва най-важните кодекси и закони. Дипломатическата и административната част изброяват своите документи: международни договори, ноти и комюникета от една страна, заявления, актове, удостоверения, заповеди, протоколи и автобиография от друга. Отделно е подчертано общото правило за стандартната форма, формулярите и бланките. Втората голяма част е посветена на езиковите особености. Те са разделени на лексикални, морфологични и синтактични, като към всяка група са дадени конкретни примери от реални документи: клишета и устойчиви словосъчетания, термини за роли и позиции, названия на институции и административни актове, съкращения и абревиатури, официални обръщения и учтива форма, отглаголни съществителни, безлични конструкции със значение на разпореждане и сложни изречения с уточняващи части. Изложението е кратко, систематично и с много примери, което го прави удобно за преговор. Подходящо е за подготовка на урока по български език, за упражнение върху функционалните стилове, за преговор преди контролно или матура, както и за практическа помощ при съставяне на заявление, автобиография или друг официален документ.
Езикът на закона и на документа: урок по български език за официално-деловия стил
Когато отидем в общината за удостоверение или отворим Държавен вестник, попадаме на език, който не прилича на нито един от познатите ни начини на говорене. Точно него разглежда този урок, изграден в девет части и написан така, че ученикът да го разбере от първо четене. Началото очертава къде живее официално-деловият стил: в сферата на институциите, законите и официалните отношения. Изяснени са предметът на общуването, целта на текстовете, отношенията между участниците и формата, в която стилът се проявява. Следва частта за двете основни особености, които го правят разпознаваем сред останалите функционални стилове на българския книжовен език, обяснени чрез съпоставка с това, което ученикът вече прави в собствените си съчинения. Най-обширният раздел е посветен на езиковите особености и ги разглежда в десет отделни подточки: думите в прякото им значение, специализираните термини от правото, икономиката, политиката и военното дело, езиковите шаблони, графичните съкращения, отглаголните съществителни, страдателният залог, императивните форми, обособените и вметнатите части, еднородните части при изброяване и съобщителните изречения. Всяка особеност е придружена с конкретен пример, а най-често срещаните съкращения са събрани в таблица. Отделна част показва как е подреден един нормативен документ: заглавие, глави, раздели, членове, алинеи и точки, и защо тази подредба не е случайна. Практическият акцент е примерният анализ на кратък откъс от закон, в който белезите на стила са открити един по един. Така ученикът вижда самата процедура по разпознаване, а не само изброени характеристики. Следват целите на официално-деловите текстове и самостоятелен раздел за държавния протокол като най-високата степен на официалност, с обяснение какво обхваща той и кой го регулира у нас. Финалът предлага обобщителна таблица с всички характерни белези накратко и кратко заключение. Материалът е подходящ за 9. клас, за подготовка на урок, за преговор преди изпитване и за самостоятелно упражнение в разпознаване на стила по даден текст.
Тест по български език: кой жанр и кой стил – практически задачи за разпознаване на научни, делови и публицистични текстове (20 задачи с верни отговори и обяснения)
Ученик написва изложение по икономически въпрос и заявява позиция – какъв жанр е създал? Точно така са построени задачите в този тест по български език: не като въпроси за определения, а като ситуации, в които жанрът трябва да бъде разпознат по своята цел и функция. Изпитният вариант съдържа 20 задачи с избираем отговор и започва направо с тях – без встъпителен текст за четене. Проверката обхваща и трите функционални стила, като в много от случаите вариантите умишлено смесват жанрове от различни стилове, за да се провери дали ученикът ги разграничава уверено. Задачите от научната област са насочени към отличителния белег на научната статия, към разликата ѝ спрямо студията и научното съобщение, към типичния ѝ обем в стандартни страници и към разпознаването на научен жанр сред примери от други стилове. Публицистичната част проверява коя двойка жанрове принадлежи към стила, кой жанр задължително изисква аргументиране на позиция, какво представлява публицистичната статия и какво обединява информационната бележка, репортажа и интервюто. Най-обстойно е застъпен официално-деловият стил. Проверяват се предназначението на автобиографията, на заявлението като бланков документ, на пълномощното и на договора, ролята на Конституцията, същността на кодекса, разликата между постановление и наредба, основанието правилникът да се определя като подзаконов акт и функцията на закона. Отделна задача изисква откриване на текста, който не принадлежи към деловия стил – формат, който проверява знанието в обратна посока. Приложен е пълен ключ, в който всеки отговор е обяснен с цяло изречение: посочва се не само верният вариант, но и защо останалите не отговарят на условието. Това превръща всяка задача в кратко пояснение по темата. Учителят може да използва материала за бърза текуща проверка, за преговор преди класна работа или за диагностика на типичните грешки при разграничаване на стиловете. За ученика тестът е удобен за самопроверка – решава се бързо, а обясненията позволяват работа без учебник. Форматът позволява провеждане и проверка в рамките на един учебен час.
Тест по български език върху официално-деловия стил – езикът на законите и документите: клишета, съкращения, страдателен залог и терминология в 20 задачи с отговори
„Приложено Ви изпращам“, „забранява се“, „ал.“, „изм. – ДВ, бр. 94“ – формулировки, които никой не измисля наново, защото стойността им е именно в повторяемостта. Тестът проверява дали ученикът разпознава характерните белези на официално-деловия стил и разбира защо езикът на документа изглежда точно така. Материалът включва двадесет задачи с избираем отговор и по четири варианта към всяка. Част от тях изискват разпознаване на явление в конкретен пример, друга част – обяснение на причината, поради която дадена особеност съществува. Тази комбинация не позволява темата да се усвои механично. Задачите обхващат няколко групи явления. Лексикалната група включва езиковите клишета и тяхната функция, терминологичните словосъчетания от правната и дипломатическата сфера, употребата на думите единствено в прякото им значение, както и глаголите с императивен характер, чрез които документът задължава. Втора група е посветена на съкращенията и абревиатурите – графични съкращения от текста на закон и абревиатури на институции и издания. Задачите изискват не просто разпознаване на съкратената форма, а знание какво стои зад нея. Трета група разглежда граматичните и синтактичните особености: отглаголните съществителни и образуването им от съответния глагол, страдателния залог и безличните конструкции, еднородните части при изброяване, обособените части с уточняващ характер, както и отсъствието на въпросителни и възклицателни изречения. Четвърта група засяга по-общите свойства на стила: авторството от името на институция вместо от отделно лице, писмената и непряка форма на общуване, стандартизираното оформяне на нормативния текст, степените на официалност в различните области, включително държавния протокол и обхвата на неговите правила. Неверните варианти в повечето задачи представят същото съдържание в друг стил – разговорен или художествен – така че всяка задача едновременно проверява знанието и показва контраста между стиловете. Отговорите са в самостоятелен раздел. Всеки е придружен с обяснение, което посочва конкретния израз или граматична форма от примера, назовава явлението и добавя пояснение защо то е характерно за деловия текст. На места обясненията разкриват и пълното значение на съкращенията или изброяват няколко родствени примера, което ги прави полезни и извън рамките на самата задача. Форматът е готов за разпечатване – номерирани задачи с ясно отделени варианти, подходящи за раздаване в клас без допълнителна подготовка. На учителя тестът дава готова проверка след изучаването на темата – с ясна структура, бърза проверка и възможност да се използва изцяло или на части. На ученика служи за преговор и подготовка за изпитване, но и с практическа полза: разпознаването на деловите формулировки е нужно както при четене на документ, така и при създаване на собствен официален текст – заявление, молба или уведомление.
Жанрове в научния, официално-деловия и публицистичния стил
Всеки стил има свои жанрове и точно по тях се разпознава най-бързо. Материалът подрежда жанровете на три стила един до друг. В началото е обяснено какво представляват функционалните стилове и защо използваме езика различно според това с кого говорим. Изброени са и петте стила на българския книжовен език. След това е дадено определението на жанра: тип текст с определена форма, съдържание и начин на изграждане. Същинската част разглежда трите стила поотделно. Научният стил е представен през областта, в която се употребява, а след това е изведена богатата му жанрова система с основните жанрове, изброени и обяснени поотделно. По същата схема са разгледани официално-деловият и публицистичният стил, така че трите да могат да се съпоставят направо. Именно тази съпоставка е и най-полезната част, защото жанровете на трите стила се бъркат най-често помежду си. Материалът съдържа и задачи за самостоятелна работа. Отделно е обяснено и защо един и същи текст може да принадлежи към различни жанрове според това как е употребен, което обикновено изненадва учениците. Подходящ е за подготовка за изпит по български език, за разпознаване на жанр по текст и за писане на собствен текст в зададен жанр.
Тест по български език върху официално-деловия стил – защо документът звучи еднакво независимо кой го е писал: клишета, абревиатури, страдателен залог и терминология в 20 задачи с отговори
„На основание чл. 12“, „разрешава се“, „БДС“, „р-н“ – зад привидната сухота на тези формулировки стои строга логика: текстът трябва да бъде разбран по един и същи начин от всеки. Тестът проверява дали ученикът разпознава белезите на официално-деловия стил и разбира защо езикът на документа е изграден именно така. Материалът съдържа двадесет задачи с избираем отговор и по четири варианта към всяка. Част от тях изискват разпознаване на явление в конкретен пример, друга част – обяснение на причината, поради която дадена особеност съществува. Това съчетание не позволява темата да се усвои механично, а изисква разбиране на връзката между формата и предназначението на текста. Задачите обхващат няколко групи явления. Лексикалната група включва устойчивите формули в началото на нормативен акт, употребата на думите единствено в прякото им значение – в противовес на метафората и олицетворението, терминологията от икономическата и правната област, както и глаголите със заповеден характер, чрез които документът разпорежда, разрешава или забранява. Отделна задача проверява и обратното – кой глагол не може да изпълнява такава функция. Втора група е посветена на съкращенията и абревиатурите: разграничаване на абревиатура от нормативната сфера сред такива от разговорната и техническата област, както и разчитане на графично съкращение от административен документ. Трета група разглежда граматичните и синтактичните особености: отглаголните съществителни и правилното им образуване от даден глагол, страдателния залог, еднородните части при изброяване, вметнатите уточняващи конструкции. Четвърта група засяга общите свойства на стила: авторството от името на организация и произтичащото от него заличаване на индивидуалния почерк, писмената и непряка форма на общуване, стандартизираното оформяне с йерархията от глава, раздел, член, алинея и точка, както и целта на стандартизацията при подбора на езикови средства. Три задачи са посветени на държавния протокол – нормативната му уредба и нивата, на които действа. Неверните варианти в повечето задачи представят същото съдържание в друг стил – разговорен или художествен – така че всяка задача едновременно проверява знанието и показва контраста между стиловете. Отговорите са в самостоятелен раздел. Всеки е придружен с обяснение, което посочва конкретния израз или форма, назовава явлението и пояснява защо то е характерно за деловия текст. На места обясненията разкриват пълното значение на съкращение или термин, което ги прави полезни и извън рамките на самата задача. На учителя тестът дава готова проверка след изучаването на темата – с ясна структура, бърза проверка и възможност да се използва изцяло или на части. На ученика служи за преговор и подготовка за изпитване, но и с пряка практическа полза: разпознаването на деловите формулировки е нужно както при четене на документ, така и при създаване на собствен официален текст – заявление, молба или уведомление.