Текстове документи

Функции на текстовете документи
Овладяването на умения от подрастващите да общуват чрез текстове документи създава условия да се изграждат като свободни и инициативни личности, уважаващи законите, правата на другите, техния език, религия и култура.
 В институционалната сфера на общуване се използват текстове, с помощта на които се уреждат обществените взаимоотношения както между гражданите и институциите, така и между отделните институции. Повечето от тези текстове са документи, които имат регламентиращ и регулативен характер.Те са свързани с принципите, на които се основава административно-правната дейност в държавата и/или деловите контакти между държавите.
Комуникацията в институционалната сфера се осъществява с помощта на текстове документи в областта на правото, администрацията и дипломацията. Основната им функция е регулиращата. Важна тяхна черта е точността, чрез която се постига адекватно възприемане и тълкуване на нормите, създават се условия за най-строго спазване на правила и договорености. Регламентиращата същност на законодателната дейност в обществото обуславя стандартизирането на изказа и на графичното оформление на текстовете документи. Чрез тях в комуникацията с държавните институции участват както гражданите, така и самите институции помежду си. Общуването е винаги официално, обикновено писмено. В някои случаи (например при изработването и дискутирането на закони, на нормативни актове и др.) може да бъде и устно. 
Предметът на общуване в институционалната сфера се обуславя от спецификата на обществените взаимоотношения. Свързан е с широк кръг от проблеми – законодателни, административни (административно-канцеларски), дипломатически (междудържавни). Според функциите, които изпълняват текстовете документи в съответната област, разграничаваме разнообразни жанрове: 
    • законодателни (с предписваща и регулираща функция) – закони: конституция, кодекс, указ; правителствени разпоредби: постановление, резолюция, решение; устави: правилник, наредба, инструкция; 
    • дипломатически – спогодба, конвенция (с организираща и контролираща функция); декларация, комюнике (с информативна функция); нота, меморандум (с въздействаща функция);
    • административно-канцеларски – автобиография, протокол (с информативна функция); удостоверение, разписка, пълномощно (с удостоверителна функция); 
Изучавайки особеностите на законодателните и дипломатическите жанрове, развиваме предимно рецептивните си умения. Знанията за административно-канцеларските жанрове съдействат за подобряване на уменията ни за създаване на текстове, което е предпоставка за резултатност в комуникацията с гражданските институции.
Характерът на общуването в институционалната сфера и условията, при които се осъществява, влияят пряко върху нормите на речево поведение, задължителни за участниците в комуникацията. В текстовете документи се проявяват особеностите на официално-деловия стил. Изборът на езикови средства е в непосредствена зависимост както от функциите на нормативните текстове (да регламентират и регулират отношенията в обществото), така и от необходимостта да се възприема еднозначно и непротиворечиво информацията в тях. 
Текстовете документи свидетелстват за постигната в обществото договореност за спазване на общоприетите правила. Под всеки текст документ стои подписът на институцията (представлявана от упълномощено от държавата лице) или на гражданина, автор на документа. Най-важните текстове документи, които уреждат отношенията в обществото, са Конституцията и законите на Република България.
СТРУКТУРНО-КОМПОЗИЦИОННИ ОСОБЕНОСТИ НА ТЕКСТОВЕТЕ ДОКУМЕНТИ
Основната функция на текстовете документи – да регламентират правата и задълженията на участниците в институционалната сфера на общуване – утвърждава в речевата практика устойчив, стандартен образец за тяхното структурно и композиционно оформление. 
Чрез стандартното графично оформление се постига разчленяване на съдържанието на елементи и разполагането им по определен начин. Например съдържанието на текста от Упражнение 1  е откъс от „Част първа” на нормативен документ, чието заглавие е „Конвенция за защита правата на човека”. Информацията е разпределена тематично в отделни части със самостоятелни заглавия: „Право на живот”, „Забрана на изтезанията”, „Забрана на робството и принудителния труд” и т.н. Всяка част се оформя в членове – чл. 2, чл. 3…чл. 5. Отделните членове могат да се представят с поредица от алинеи ( чл. 1, ал./1/, ал./2/… ), чието съдържание се конкретизира с отделни точки. 
Основната тема на текста и принципите, от които се ръководят авторите при нейното разработване, обикновено се представят в първата глава („Общи положения”) на нормативния акт. В следващите структурни части (глави, раздели, членове, алинеи, точки) се излага съществената информация за предмета на закона. Начинът и условията за неговото прилагане се съдържат в частта, с която завършва нормативният акт – допълнителни разпоредби и преходни и заключителни разпоредби.
ази стандартност в структурното и в композиционното оформление на текстовете документи е присъща и за онези от тях, които се пишат като „свободен” текст – молба, обява, удостоверение, автобиография и др.
Стандартното оформление на текстовете документи позволява на читателя да се ориентира бързо в тяхното съдържание и да възприема адекватно информацията