Езикът, който не допуска двусмислие: учебен материал за официално-деловия стил и текста в институционалната сфера

Когато отидем в общината за удостоверение или отворим Държавен вестник, попадаме на език, който не прилича на нито един от познатите ни начини на говорене. Точно него разглежда този урок, изграден в девет части и написан така, че ученикът да го разбере от първо четене. Началото очертава къде живее официално-деловият стил: в сферата на институциите, законите и официалните отношения. Изяснени са предметът на общуването, целта на текстовете, отношенията между участниците и формата, в която стилът се проявява. Следва частта за двете основни особености, които го правят разпознаваем сред останалите функционални стилове на българския книжовен език, обяснени чрез съпоставка с това, което ученикът вече прави в собствените си съчинения. Най-обширният раздел е посветен на езиковите особености и ги разглежда в десет отделни подточки: думите в прякото им значение, специализираните термини от правото, икономиката, политиката и военното дело, езиковите шаблони, графичните съкращения, отглаголните съществителни, страдателният залог, императивните форми, обособените и вметнатите части, еднородните части при изброяване и съобщителните изречения. Всяка особеност е придружена с конкретен пример, а най-често срещаните съкращения са събрани в таблица. Отделна част показва как е подреден един нормативен документ: заглавие, глави, раздели, членове, алинеи и точки, и защо тази подредба не е случайна. Практическият акцент е примерният анализ на кратък откъс от закон, в който белезите на стила са открити един по един. Така ученикът вижда самата процедура по разпознаване, а не само изброени характеристики. Следват целите на официално-деловите текстове и самостоятелен раздел за държавния протокол като най-високата степен на официалност, с обяснение какво обхваща той и кой го регулира у нас. Финалът предлага обобщителна таблица с всички характерни белези накратко и кратко заключение. Материалът е подходящ за 9. клас, за подготовка на урок, за преговор преди изпитване и за самостоятелно упражнение в разпознаване на стила по даден текст.

„Приложено Ви изпращам“, „забранява се“, „ал.“, „изм. – ДВ, бр. 94“ – формулировки, които никой не измисля наново, защото стойността им е именно в повторяемостта. Тестът проверява дали ученикът разпознава характерните белези на официално-деловия стил и разбира защо езикът на документа изглежда точно така. Материалът включва двадесет задачи с избираем отговор и по четири варианта към всяка. Част от тях изискват разпознаване на явление в конкретен пример, друга част – обяснение на причината, поради която дадена особеност съществува. Тази комбинация не позволява темата да се усвои механично. Задачите обхващат няколко групи явления. Лексикалната група включва езиковите клишета и тяхната функция, терминологичните словосъчетания от правната и дипломатическата сфера, употребата на думите единствено в прякото им значение, както и глаголите с императивен характер, чрез които документът задължава. Втора група е посветена на съкращенията и абревиатурите – графични съкращения от текста на закон и абревиатури на институции и издания. Задачите изискват не просто разпознаване на съкратената форма, а знание какво стои зад нея. Трета група разглежда граматичните и синтактичните особености: отглаголните съществителни и образуването им от съответния глагол, страдателния залог и безличните конструкции, еднородните части при изброяване, обособените части с уточняващ характер, както и отсъствието на въпросителни и възклицателни изречения. Четвърта група засяга по-общите свойства на стила: авторството от името на институция вместо от отделно лице, писмената и непряка форма на общуване, стандартизираното оформяне на нормативния текст, степените на официалност в различните области, включително държавния протокол и обхвата на неговите правила. Неверните варианти в повечето задачи представят същото съдържание в друг стил – разговорен или художествен – така че всяка задача едновременно проверява знанието и показва контраста между стиловете. Отговорите са в самостоятелен раздел. Всеки е придружен с обяснение, което посочва конкретния израз или граматична форма от примера, назовава явлението и добавя пояснение защо то е характерно за деловия текст. На места обясненията разкриват и пълното значение на съкращенията или изброяват няколко родствени примера, което ги прави полезни и извън рамките на самата задача. Форматът е готов за разпечатване – номерирани задачи с ясно отделени варианти, подходящи за раздаване в клас без допълнителна подготовка. На учителя тестът дава готова проверка след изучаването на темата – с ясна структура, бърза проверка и възможност да се използва изцяло или на части. На ученика служи за преговор и подготовка за изпитване, но и с практическа полза: разпознаването на деловите формулировки е нужно както при четене на документ, така и при създаване на собствен официален текст – заявление, молба или уведомление.

„На основание чл. 12“, „разрешава се“, „БДС“, „р-н“ – зад привидната сухота на тези формулировки стои строга логика: текстът трябва да бъде разбран по един и същи начин от всеки. Тестът проверява дали ученикът разпознава белезите на официално-деловия стил и разбира защо езикът на документа е изграден именно така. Материалът съдържа двадесет задачи с избираем отговор и по четири варианта към всяка. Част от тях изискват разпознаване на явление в конкретен пример, друга част – обяснение на причината, поради която дадена особеност съществува. Това съчетание не позволява темата да се усвои механично, а изисква разбиране на връзката между формата и предназначението на текста. Задачите обхващат няколко групи явления. Лексикалната група включва устойчивите формули в началото на нормативен акт, употребата на думите единствено в прякото им значение – в противовес на метафората и олицетворението, терминологията от икономическата и правната област, както и глаголите със заповеден характер, чрез които документът разпорежда, разрешава или забранява. Отделна задача проверява и обратното – кой глагол не може да изпълнява такава функция. Втора група е посветена на съкращенията и абревиатурите: разграничаване на абревиатура от нормативната сфера сред такива от разговорната и техническата област, както и разчитане на графично съкращение от административен документ. Трета група разглежда граматичните и синтактичните особености: отглаголните съществителни и правилното им образуване от даден глагол, страдателния залог, еднородните части при изброяване, вметнатите уточняващи конструкции. Четвърта група засяга общите свойства на стила: авторството от името на организация и произтичащото от него заличаване на индивидуалния почерк, писмената и непряка форма на общуване, стандартизираното оформяне с йерархията от глава, раздел, член, алинея и точка, както и целта на стандартизацията при подбора на езикови средства. Три задачи са посветени на държавния протокол – нормативната му уредба и нивата, на които действа. Неверните варианти в повечето задачи представят същото съдържание в друг стил – разговорен или художествен – така че всяка задача едновременно проверява знанието и показва контраста между стиловете. Отговорите са в самостоятелен раздел. Всеки е придружен с обяснение, което посочва конкретния израз или форма, назовава явлението и пояснява защо то е характерно за деловия текст. На места обясненията разкриват пълното значение на съкращение или термин, което ги прави полезни и извън рамките на самата задача. На учителя тестът дава готова проверка след изучаването на темата – с ясна структура, бърза проверка и възможност да се използва изцяло или на части. На ученика служи за преговор и подготовка за изпитване, но и с пряка практическа полза: разпознаването на деловите формулировки е нужно както при четене на документ, така и при създаване на собствен официален текст – заявление, молба или уведомление.

Заповед на кмет, удостоверение от общинска служба, наредба с приложения, молба с формулата „долуподписаният“ – тестът поставя ученика пред самите документи и го кара да види от какво са направени те. Отправната точка е разпознаването. В голяма част от задачите е дадено конкретно изречение или израз и трябва да се определи какво представлява той: устойчива формула, графично съкращение, абревиатура, термин, отглаголно съществително, страдателна конструкция. Изборът се прави между четири варианта, три от които идват от други сфери – технологична, разговорна, литературна, учебна. Така всяка задача проверява едновременно и знанието за деловия стил, и умението той да бъде отделен от съседните му. Втората линия е обратна и по-взискателна: не какво е, а защо е така. Няколко задачи питат за причината зад една или друга особеност – защо личният почерк на автора е нежелан в нормативен акт, защо повтарящите се фрази не се смятат за недостатък, какъв тип изречения преобладава и по каква причина. Тези задачи не позволяват темата да бъде наизустена като списък от белези. Съдържателно материалът покрива основните равнища, на които деловият стил се разпознава. На равнище дума – термини от военната и политическата област, съкращения и абревиатури от административната практика, глаголи, чрез които документът заповядва или разрешава, употреба само в пряко значение. На равнище изречение – отглаголни съществителни вместо глаголни форми, страдателен залог, изброяване на еднородни части, обособени уточнения. На равнище текст – писмената и непряка форма на общуване, оформянето по строг образец, стандартизацията като средство за еднозначност. Две от задачите извеждат темата към държавния протокол: къде са уредени неговите правила и между кои институции и на какви нива действа той. Голяма част от примерите са взети от типични документи – заповед, молба, удостоверение, наредба, решение на съвет – така че ученикът работи с формулировки, които действително ще срещне, а не с изкуствено съставени изречения. Отговорите са изнесени в самостоятелен раздел след задачите. Всяко обяснение посочва конкретната дума или конструкция в примера, назовава явлението и добавя защо то е присъщо на деловия текст; където е уместно, се разкрива и пълното значение на съкращение или термин. Обясненията са достатъчно подробни, за да служат като кратък справочник по темата дори отделно от теста. Форматът е готов за разпечатване – номерирани задачи с ясно отделени варианти, които могат да се раздадат в клас без предварителна подготовка. За учителя това е готова проверка след изучаването на функционалните стилове, с бърза проверка и възможност за използване на части. За ученика ползата излиза извън оценката: същите тези формулировки са му нужни, когато сам трябва да напише заявление, молба или декларация – а тестът показва точно кои от тях още не разпознава уверено.

Учебен текст за онази част от общуването, която рядко изглежда интересна, но без която не се урежда нищо: текстовете документи в институционалната сфера. Началото обяснява защо умението да се общува чрез документи е част от гражданската грамотност и как чрез такива текстове се уреждат отношенията между гражданите и институциите, както и между самите институции. Очертани са основните им черти: регулиращата функция, точността, официалният характер на общуването и стандартизираният изказ. Същинската част разграничава жанровете в три групи, законодателни, дипломатически и административно-канцеларски, като за всяка са изброени конкретните видове текстове и функцията, която изпълняват. Пояснено е и кои от тях само разчитаме и кои се учим сами да съставяме, както и защо това има значение за общуването с институциите. Отделен раздел е посветен на структурно-композиционните особености. Показано е как стандартното графично оформление разчленява съдържанието, какво се съдържа в началото и в края на един нормативен акт и как се подреждат глави, раздели, членове, алинеи и точки. Разгледан е и пример от конкретен международен документ. Финалната част обяснява защо същата стандартност важи и за текстовете, които се пишат по-свободно, като молба, обява, автобиография и удостоверение, и какво печели читателят от нея. Текстът е подходящ за подготовка по български език, за преговор преди класна работа и като основа за упражнения по съставяне на документи.

Тест по български език върху официално-деловия стил, съставен от седемнадесет задачи с избираем отговор и три с разгърнат писмен отговор. Началото представя институционално съобщение за предстоящо обществено обсъждане, оформено с правно основание, дата и час, ред за подаване на предложения и указание за начина на публикуване. Петте задачи към него проверяват предмета на съобщението, разпознаването на стиловия маркер, откриването на изречението в страдателен залог, определянето на типа общуване и назоваването на графичните съкращения в текста. Втората част е насочена към общите белези на стила. Проверяват се минималната индивидуалност и високата стандартизация, езиковите клишета, характерната лексика, логическата последователност в кратко съобщение и отглаголните съществителни като типична за жанра форма. Обособена е линия за граматичните средства и техните цели, за уместната нормативна повеля и за правилното изписване на препратка към закон – задача, при която сред вариантите са предложени разговорно и небрежно записани форми. Проверяват се и стандартното обръщение в делово писмо, целта на официално-деловия текст, езиковата грешка, която би нарушила стила, и сферата с най-висока степен на официалност. Трите задачи със свободен отговор изискват създаване. Първата е редактиране на непринудено изречение в два официални варианта с обяснение на ефекта върху степента на официалност. Втората изисква написване на кратко заявление до директор с използване на клишета, графични съкращения и страдателен залог. Третата – посочване на четири стилистични маркера с примери. Отговорите са придружени с обяснения, а примерните решения включват изцяло написано заявление с обозначени в него белези на стила. На учителя тестът дава готова проверка. На ученика служи и с практическа полза при съставяне на документ.