ТЕКСТЪТ В МАСОВАТА КОМУНИКАЦИЯ

 

          МАСОВА КОМУНИКАЦИЯ

          Всеки ден вие слушате радио, гледате телевизия, „сърфирате“ в интернет, четете списания и вестници, участвате в масовата комуникация. Това е общуване, предназначено за много широк кръг читатели, слушатели, зрители.

          В медийния текст има актуална новина от политиката, икономиката, културата, спорта. Целта е читателите или зрителите да научат интересна информация и да формират свое мнение за събитието. Посочват се проверени факти и често се дава името на автора, за да се удостовери истинността на представената информация.

          Уважаващите себе си автори на медийни текстове поднасят достоверни, а не фалшиви новини. Достоверността се гарантира с проверени факти, с надеждни източници на информация и с тяхното посочване. Така медията, за която работят, печели авторитет.

          Средствата за масова комуникация се наричат медии. Към тях се отнасят:
          • печатни средства – вестници, списания;
          • електронни средства – радио, телевизия, интернет.
          Главната цел на общуването в сферата на масовата комуникация е да се даде информация какво се случва в страната и извън нея. Често целта е възприемащият да бъде убеден в определена идея, значима за обществото, да я приеме като своя, да се формира като гражданин със свое мнение. Средствата за масова комуникация са своеобразна сила за създаване на обществено мнение по значими въпроси, затова нерядко наричат медиите „четвърта власт“. В днешно време участниците в масовата комуникация не просто възприемат новините, коментарите и оценките на журналистите, а и променят обществения живот със своята гражданска позиция, например за забрана на тютюнопушенето, по отношение на глобалното затопляне и др.

          ЕЗИКОВИ ОСОБЕНОСТИ НА МЕДИЙНИТЕ ТЕКСТОВЕ

          Медийните текстове осведомяват, убеждават, въздействат и поради това в тях често се използва образен език („библиотека в куфар“, „елха от книги“), а понякога се включват и разговорни елементи („като закачка“). За постигане на достоверност се предпочитат термини („хранилище“, „фондове“), използват се подходящи глаголни форми за сегашно време (сегашно историческо или сегашно обобщено). Преобладават сложните съобщителни изречения, чрез които най-често се разкрива взаимозависимостта на събитията и последиците от тях. Често авторът на медийни текстове разказва за събитието от свое име, като участник или наблюдател.
          В устните медийни текстове (радио, телевизия) значение имат бързината на речта, силата на гласа на говорещия, логическото ударение и не на последно място – книжовният изговор на думите.

          Някои специалисти наричат текстовете в сферата на масовата комуникация публицистични. (От латинската дума publicus, която означава „обществен“.) Автори на публицистичните текстове са главно журналистите, но в създаването на такива текстове се включват и видни общественици, политици, хора на изкуството, на спорта, обикновени граждани със свои наблюдения или мнения като участници в обществения и политическия живот на страната и в света. Нерядко и училищата имат свои вестници – хартиени или електронни издания.
          Сред видовете медийни текстове са информационната бележка, репортажът и интервюто.

          Информационна бележка
          В информационната бележка се съобщава новина, без да се изразява оценка, мнение или да се прави коментар. От новината разбираме какво, кога, къде и защо се е случило. От съществено значение при този вид публицистичен текст е да се удостовери, че информацията е проверена, като се посочат нейните източници.

          Репортаж
          Репортажът е публицистичен вид текст, чийто автор присъства на събитието и разказва за него като очевидец; стреми се да приобщи и възприемащите към ставащото, да „грабне“ вниманието им, да създаде отношение към случващото се. Затова в репортажа намира място диалогът, включват се изказвания на участници в събитието, мнения на очевидците. В крайна сметка обаче се създава цялостно впечатление за събитието през гледната точка на свидетеля. Репортажът е по-дълъг от информационната бележка.

          Интервю
          При интервюто журналист задава въпроси на известни хора или специалисти, за да се осветли определен проблем, да се изясни позиция или да се представи личността на интервюирания. Успехът на интервюто до голяма степен зависи от умението да се задават смислени и интересни въпроси. Не по-малко важно е интервюираният да споделя в отговорите си интересни мисли и оценки.

@bgmateriali.com

Изтеглиsave