Тестови задачи. Атанас Далчев – творчество. Литература – 12 клас (Вариант № 1).

1. Характерен образ за поетичния свят на Атанас Далчев НЕ е: А) прозорецът Б) стаята В) къщата Г) Балканът 2. Новаторството в поетиката на Атанас Далчев се изразява в: Посочете НЕВЕРНИЯ отговор. А) това, че заглавията на стихотворенията му са кратки, състоящи се от една дума, най-често съществително име Б) доближаване до повествованието на прозата и естетизация на делничното, обикновеното В) живописно-изобразителната сила на словото в предметния реализъм на поета Г) използването на

Многопластов анализ на стихотворението „Повест“ от Атанас Далчев, който разглежда творбата едновременно като лична изповед и като картина на модерния човек. В началото е проследена творческата история: къде и кога творбата е публикувана, в коя стихосбирка влиза и какво признава самият автор за собствения си вътрешен конфликт в писмо до литературен критик. Следва разглеждане на композицията и на трите нива, през които минава текстът, както и на рамката, която повтарящият се стих затваря. Отделен раздел е посветен на заглавието и на противоречието между това, което то обещава, и това, което стихотворението всъщност представя. Същинската част разглежда поотделно образа на лирическия герой, наречен „стопанин“ на дом, в който не живее никой, и образа на вещите: прочетените книги, портретите, огледалото, часовникът и листът на вратата. Обяснено е какво отбелязва всяка от тях за застиналото време и за прекъснатата връзка със света, както и защо Америка тук не е географско място. Самостоятелни акценти са поставени върху диаболичната поетика и символиката на къщата, върху ролята на цикличното време и върху четенето на творбата като критика на модерната цивилизация, съпоставена с мисълта на екзистенциалистите. Има и раздел с междутекстови връзки към други Далчеви творби. Финалната част обобщава смисъла на песимизма в стихотворението, без да предлага готово решение. Изводите и цитираните стихове остават в самия материал. Подходящ е за подготовка за матура и за класна работа върху Далчев, за интерпретативно съчинение върху самотата и отчуждението и за характеристика на лирическия герой.

1. От кое стихотворение са стиховете? Сам дяволът я сякаш дал под наем, но неизвестно кой е наемателят. Затворена е всякога вратата а мракът спи и през деня във стаите. A) „Прозорец“ Б) „Стаята“ B) „Къщата“ Г) „Дяволско“ 2. От кое стихотворение са стиховете? Как ще спреш ти мене - волната, скитницата, непокорната - родната сестра на вятъра, на водата и на виното, за която е

Поезия, в която часовниците спират, а огледалата не отразяват никого, иска читател, готов да мисли, и точно такъв читател подготвя този творчески портрет на Атанас Далчев. Първата част е биографична: раждането в Солун, ранните литературни изяви и сборникът, с който дебютира, участието в литературния кръг „Стрелец“, следването и срещата с философията, оказала сериозно влияние върху мисленето му, годините на идеологически натиск, когато се прехранва с преводи, и късното признание, включително престижната международна награда. Втората част тръгва от собствените думи на поета по повод упрека, че лириката му била разсъдъчна, и обяснява каква работа върши размисълът в неговата поезия, както и защо още като млад той поема ролята на мислителя в българската лирика, при това във време, което очаква съвсем друго от поетическото слово. Същинската част се съсредоточава върху въпроса кои са опасностите, отнемащи смисъла на човешкия живот, и показва как лириката на Далчев отговаря на него, като разкрива двете страни на всяко нещо: на смъртта, на знанието и книгите, на връзката с другите хора. Самостоятелен акцент е поставен върху предметността. Обяснено е защо вещите в тази поезия имат двойствен характер и как часовниците, огледалата, портретите, къщите и прозорците се превръщат в знаци за времето, паметта и отсъствието на човека, както и защо тези образи изискват културна памет от читателя. Финалната част е за твърдата нравствена позиция на Далчев, за цената, която тя му коства, и за следата, която оставя в българската култура. Подходящ е за подготовка по българска литература между двете войни, за отговор на въпрос за предметността в лириката на Далчев и за въведение преди анализ на негови стихотворения.

Едно стихотворение, в което нищо не се случва, а от това мълчание боли: анализът тръгва от историята на творбата, от първата ѝ поява през 1925 г. и от мястото ѝ в книгата „Прозорец“, за да покаже защо самият Далчев смята „Повест“ за една от най-дълбоките си творби и какво признава за нея в писмо до Константин Гълъбов. Нататък текстът разглежда безстрофната композиция и трите вътрешни части, в които погледът минава отвън към „аз“ и се затваря в кръг. Отделно внимание е отделено на парадокса в заглавието: защо върху лирика стои името на епически жанр и как обещанието за разказ се превръща в свидетелство за неподвижност. Същинската част тълкува предметния свят на творбата, като проследява какво носят затворените прозорци и врата, прашните портрети, огледалото и махалото на часовника и защо домът престава да бъде убежище. Разгледан е и надписът на вратата, а тълкуването на мотива за заминаването е изведено извън обичайното значение на пътя и надеждата, без крайният му смисъл да бъде разкрит тук. Следват разделите за времето и пространството, за призрачния пласт в поетиката на Далчев и за въпроса какво прави знанието с човека, когато остане без любов и участие. Финалната част подрежда наблюденията в общо послание. В анализа са включени и съпоставки с „Да се завърнеш в бащината къща“ на Димчо Дебелянов и с тъгата у Яворов, както и връзките в самата Далчева поезия, където „Повест“ образува двойка с „Къщата“ и „Стаята“. Подходящ е за подготовка за час и за изпитване, както и като опора при собствено съчинение за самотата и отчуждението.

Литературоведски текст, който обяснява един поет чрез онова, срещу което той се обявява. Първата половина е изградена като съпоставяне с предходното направление – точка по точка, по седем отделни признака. Именно това противопоставяне прави обяснението убедително. Всяка особеност на разглежданата поезия се появява като обърнат образ на нещо предходно и затова се запомня наведнъж. Темата е съдбата на човешкото време у Атанас Далчев, а изложението е обширно – около четиринадесет хиляди знака. Началото формулира смисловото ядро и изброява темите, които то обединява. Тук е и определението за водещото чувство, преминаващо през целия ранен период. Следва частта за литературната обстановка. Посочени са годините, в които поетът тръгва, изброени са няколко творци и техните сбирки, а също и кръгът, около който се обединяват. Отбелязани са и две негови статии, в които той сам защитава позицията си. Средището на първата половина е самото съпоставяне. То минава през мястото на героя спрямо света, посоката на неговото търсене, отношението към вещите, представата за красивото и накрая езика. Особено запомнящо се е последното сравнение. Изведено е защо едно кратко уподобяване на залеза с обикновен плод е било възприето като нечувано и какъв похват въвежда то. Втората половина проследява ранните творби. Обяснени са двата възможни начина, по които човекът се съотнася с предметите, и е показано, че при първите стихотворения е избран по-крайният – пълното му изчезване. Именно оттам следва най-точното наблюдение: че липсата на човек в описаните стаи е самата тема, а не пропуск. Следват части за пространството, сведено до една затворена стая, и за времето, представено чрез предмети вместо чрез събития. Особено ценна е частта за състоянието на вещите. Показано е, че те са дадени не просто като неподвижни, а като загниващи – и че оттам идва основното твърдение за световния ред. Отделни части разглеждат смъртта като единствената действаща сила, отделните предмети като нейни знаци, а после и мрачните образи, довели до едно спорно определение за метода на поета. Финалната част е обръщаща. При две по-късни творби е показано, че отношението към преходното се променя – от проклятие то се превръща в нещо, което поетът дори издига. Разграничението е направено чрез един неподвижен природен образ. Преподавателят получава готова опора за няколко учебни часа, при която всяка част върши работа и поединично – например само съпоставянето с предходното направление или само разборът на пространството. Посочени са над петнадесет заглавия, което позволява часът да се води и по избрана творба. Ученикът разполага с прочит, надхвърлящ учебника – с обяснени понятия и с готови формулировки за интерпретативно съчинение, за отговор на литературен въпрос и за подготовка за матура.